- Професор Петранов, какво Ви направи най-силно впечатление в традиционното проучване на Асоциацията на индустриалния капитал за дела на сивата икономика у нас?

- Най-важното спрямо предходната година е, че се променя посоката. Икономиката през 2015 г. изсветлява, докато предходната 2014 г. е била по-лоша от предишните години. От 2010 до 2013 г. се наблюдава изсветляване, но през 2014 г. тази тенденция се обръща. Радостното е, че през 2015 г. икономиката на България отново започва да излиза на светло.

Основният фактор, довел до този положителен резултат, е, че миналата година бе много по-стабилна от предходната 2014 г., когато имахме три правителства и два пъти избори - парламентарни и европейски. Политически страната бе много нестабилна, но и фалитът на КТБ, заедно с напрежението в цялата банкова система, също се е отразил. Сега финансовият сектор е по-стабилен, политическата обстановка - също.

- Но в същото време по показателя "корупция" се връщаме на нивата от 2000 г., поне ако се съди от скорошен анализ на Центъра за изследване на демокрацията. Всеки пети бизнесмен казва, че са му искани пари. И това е елемент от сивата икономика, нали?

- Възможно е да има такова разминаване. Сивата икономика намалява, защото митническите служби, трудовата инспекция и данъчните органи са увеличили контрола и се предприемат конкретни мерки в това отношение. В същото време може корупцията по обществени поръчки, а и не само при тях, да се е увеличила. Не е невъзможно в определен период сивата икономика да намалява, а корупцията да расте.

- Как да се борим с това? Наскоро бе подновен дебатът част от глобите да остават в контролните органи, но дали е решение?

- Да, имаше такава идея. Смята се, че така контролиращите ще са по-малко податливи на корупция. Но този механизъм не винаги работи. Причината е проста - агенциите, които налагат тези глоби, ще са мотивирани да наказват за щяло и за нещяло и може да се прекали. Тоест, за да вземат едни премиални, може да започнат да наказват за дреболии или дори без основание. В някои случаи пък дори може да налагат най-високата възможна глоба, макар законът да позволява и по-малък размер. Това е нож с две остриета. Не е сигурно, че това може да работи добре, особено в България.

- КЗК също е един от контролните органи, който би могъл да работи на такъв принцип, но това едва ли ще подобри работата му. Как оценявате новото ръководство?

- Трудно ми е да кажа. Рано е, защото те още нищо не са направили. Но е притеснително, че бяха избрани изцяло с партийна окраска. Тя напълно надделя, а предложенията на бизнеса и на гражданския сектор не бяха чути.

- Не е ли странно, че един бизнесмен като Веселин Марешки успява да регулира пазара на горива по-добре от анализите и проучванията на КЗК?

- Няма нищо странно. Цените спадат в една нормална икономика заради конкуренция, а не заради желанието на хората. Когато предлагането е конкурентно, цените спадат. В този смисъл Марешки вероятно има и хуманитарни съображения да държи цените толкова ниски, но всъщност той самият казва, че печели. Чудесно е, че тук е сработил основният принцип на пазарната икономика. Един сектор, който е бил с пазарна структура, която е позволявала поддържането на високи цени, сега е подложен на конкуренция и се принуждава да намали цените.

Интересен е въпросът може ли цените да са още по-ниски. Дали този сектор може да бъде направен още по-конкурентен откъм предлагането. За търсенето е ясно, че е конкурентно и некоординирано - всеки от нас всеки ден купува бензин, правят се милиони покупки. Практиката на Марешки показва, че структурата на пазара не е напълно конкурентна и ако това се докаже, значи действително има какво да се направи в тази посока от КЗК.

- Оптимист ли сте за очакваните от правителството по-големи приходи в края на годината от контрабанда и борба със сивата икономика?

- Напълно е възможно. Виждате например, че след случая с "паркоместата в Слънчев бряг" мерките за контрол бяха засилени - инспекция по труда, данъчни и др., и се оказа, че доста заведения започват да отчитат официално значително по-големи обороти, отколкото преди това.

- Но проблемът е, че тези акции се провеждат кампанийно, а не всекидневно, както би трябвало да бъде?

- Да, така е. Има потенциал допълнително да се осветли сивата икономика, особено за браншове, където това е всекидневие. За поредна година туризмът и строителството са двата сектора с най-много сиви практики и работата без договор съвсем не изчерпва палитрата на нарушенията. Инцидентът в Слънчев бряг обаче провокира проверки и те показват, че там има много проблеми. Има заведения, чийто оборот след проверките се покачва десетократно - ако доскоро те са правили 1000 лв. оборот на ден, след проверката започват да декларират по 10 000 лв. Има случаи и с манипулирани касови апарати. Със специални софтуерни програми се вадят касови бележки на място, но после те се изтриват от паметта на фискалния уред. Това става лесно, защото по курортите има много чужденци, а разплащанията са предимно в брой. А това създава подходяща среда за нарушения.

- Къде е България след Брекзит - печелим или губим?

- Брекзит ще доведе до негативни ефекти и за Великобритания, и за ЕС като цяло. Ефектите от решението за България също са по-скоро негативни. Възможно е българи, които работят или учат там, да трябва да се върнат. За мен обаче това е по-малко вероятно. По-скоро желаещите да тръгнат сега ще имат проблеми със заминаването си и с намирането на работа. Износът ни към Великобритания също може да пострада - още не е ясно точно какво ще стане, тъй като не се знае какви мита и данъци ще има за нашите фирми. Нашият износ за там не е много голям, но все пак не е за пренебрегване. Освен това Обединеното кралство е голям нетен донор в бюджета на ЕС, а ние сме нетен бенефициент.

Интересно е и какво ще се случи в по-дългосрочен план. За това има два сценария. Първият от тях е верижна реакция и евентуално излизане и на други страни или пък някакви подобни центробежни тенденции в Европа. Но е възможна и обратната реакция - този студен душ да изиграе консолидираща роля за отрезвяването на европейските политически лидери.

- Как си обяснявате призивите на ЕК еврото да бъде въведено бързо във всички страни членки, включително и в България?

- Нямам впечатление, че има особена прибързаност. Просто така или иначе страните, включително и България, са длъжни да въведат еврото. Специално за България това няма да се отрази сериозно на фирмите и на гражданите. Обикновеният потребител се интересува от един въпрос - инфлацията, тъй като в много страни въвеждането на еврото е било съпроводено с известна инфлация. Но такъв риск за България няма. Там, където се е наблюдавал този ефект, той е бил кратък. При нас заради валутния борд и фиксирания курс не би трябвало да има съществен ефект.

В същото време може да се очаква приемането на еврото да има положителен ефект, защото е възможно лихвите по кредитите в банките да спаднат, макар и с малко. Когато пътуваме в чужбина, няма да се налага да си купуваме евро, т.е. ще се избегнат определени транзакционни разходи. Това важи и за фирмите - международната търговия ще се улесни, защото ще има по-малко разходи, а от гледна точка на чуждестранните инвеститори рисковете ще намалеят. Това са все положителни ефекти. Разбира се, трябва да сме наясно, че приемането на еврото е свързано с определени ангажименти. Трябва добре да се преценят ползите и разходите и да се намери подходящият момент.

- Като казахте лихви - т.нар. популярните каси не са ли новите финансови пирамиди?

- Ако става въпрос за дупнишката каса, чийто случай нашумя напоследък, да - това е типичен пример за пирамида. Колкото и странно да е, финансовите регулатори в този случай нищо не могат да направят. БНБ, която регулира банките, и КФН, която регулира пенсионните дружества, застрахователите и др., не могат да направят нищо. Популярни каси, подобни на дупнишката, не са регистрирани като финансови институции и не могат да се контролират от финансовите регулатори. Тук случаят е банална измама и той е по-скоро за икономическа полиция и съда, а не за финансовите регулатори. Хората са били подведени и измамени и тяхната защита е в полето на тези институции.

Но трябва да се има предвид и че държавата не може да свърши всичко. Икономическата полиция и съдът работят постфактум. Най-добрата защита срещу подобни схеми са финансовата и икономическа грамотност, както и добрата памет, защото тези неща не се случват за първи път. Това важи не само за България, защото финансовите пирамиди съвсем не са българско изобретение.