Гледах не само финалния мач между Франция и Португалия оня ден, но и дали голямата португалска агитка и несъизмеримо по-голямата френска (все пак домакини) ще се сбият. Не видях и не чух за такова нещо освен дребни хулиганщини след мача. Станахме и телевизионни свидетели на огромното патриотично ликуване, обхванало иберийската страна, и на морето от съответните знамена по коли, сгради и площади. Ако галите бяха надвили, безусловно щяхме да станем свидетели на още по-голямо патриотично ликуване. Наблягам
на термина "патриотично" неслучайно
Както вече нееднократно отбелязвах, спортното състезание, хеле футболът, е игра, създадена по ратен модел на сублимационен принцип. Игра на война, тоест. Нашите срещу вашите, своите срещу чуждите, моят пряпорец срещу този на противника... Затова е толкова интересно. Ще ми се да вярвам, че играта на война ще замести напълно истинските войни. Кога - не знам. Допускам, че това може да се случи само в един доста еднороден свят, без големи ножици между богати и бедни, образовани и необразовани, имунизирани срещу идеологическо доктринерство и податливи на такова. Сега не е така. Затова играта на война съществува паралелно с истинската война, понякога дори преливат една в друга.
Войната е толкова част от историята ни и всички нас, че се чудя не само кога, а дали ще може изобщо без нея. Тя в първозданния си вид е за блага, за оцеляване и живот за сметка на чужд живот, земя и ресурс. Наскоро археологът Николай Овчаров на медийния форум "Русалка" разправяше за книгата си за Иван Шишман и опитваше да реабилитира този цар, който повечето от нас смятаме за слаб, сдал страната и държавността ни за дълги векове. Тезата на Овчаров бе, че съвсем не е така, и Шишман е направил, каквото е могъл. Въпросът колко е бил слаб или силен, мен не ме занимаваше чак толкоз, но ми хареса цитатът от един турски хронист. Показва добре защо се водят войните - за онова, което вече изброих. Та въпросният Мехмед Нешри пише: "Говорят, че земята на Александросоглу Сосман (Шишман, б.а.) се простирала покрай река Туна и стигала Едирне. ...Весела земя била. Овце, мед и масло текли от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде."
За овцете, меда и маслото е работата при всяка война, като - разбира се, можем да разширяваме списъка безкрайно - роби и злато, земя, нефт и газ, бази и влияние, дотации от собственото правителство за военни проекти и т.н.
Собственият ни патриотизъм смята за добро, когато придобиваме повече от тези неща, дори преди да са принадлежали другиму,
и за крайно несправедливо и престъпно,
ако някой посегне на нашите. През 1896 г. Толстой пише статията "Патриотизъм или мир?" Там има интересни неща, има и такива, за които тази му статия е била дълго време скривана, а и сега е крайно недолюбвана както от руските власти, така и от всички власти по света. Конкретният повод за написване на статията е конфликтът между САЩ и Англия тогава по повод границите на Венецуела. Войнствените глави и в двете страни заговорили за война, а Толстой разсъждава, че тия две понятия "патриотизъм" и "мир", са несъвместими в света. Защото всеки патриотизъм е за сметка на нечий чужд патриотизъм. Той заявява неща, с които става крайно неудобен завинаги за всички поддръжници и патриоти на руския империализъм от всички времена и епохи, например такива: "Ако християнството е истина и искаме да живеем в мир, то не трябва да ценим могъществото на своето отечество, а да се радваме на неговото отслабване и да съдействаме за това... Защото, колкото е по-мощна една държава, толкова по-зъл и по-жесток е патриотизмът й, и на толкова по-голямо количество страдания се крепи могъществото й."
Разбира се, Толстой пише и неща, за които и чуждестранните съзидатели на "мощната държавност" не го харесват. Иначе не би бил Толстой. Ето такива: "...едновременно с подготовката за война както в Англия, така и Америка разни литератори, принцове и държавни люде почнаха да уговарят правителствата на двата народа да се въздържат от войната, и че поводът не си струва... особено между два родствени, говорещи един език англо-саксонски народа, които трябва не да воюват един с друг, а
спокойно да властват над другите."
Това "властване над другите" е на дневен ред постоянно, както виждаме. При това и при големи, и при малки. Ще ми се да припомня куплет, който забравяме, от една най-светла наша песен - "Върви, народе възродени", по текст на Стоян Михайловски. Там има редове съвет към нас от типа на: "Духовно покори страните, които завладя със меч."
Та, тогава наричали Толстой космополит, анархист, утопист. Така го наричат и днес.
Не знам обаче по-голям утопист, анархист и космополит в този ход на мисли от Исус Христос. Затова ги и припомням тези неща. Иначе всичките ни църкви са лицемерие.
Льош патриотизъм ей...
И аз много харесах патриотичния изблик на черни, бели, жълти, араби и какви ли не французи. Те това е патриотизъм!
-------------------------
Сайтът на Генек