Как законопроект, по който са изказани десетки отрицателни становища, може безпрепятствено да мине през правната комисия и да бъде засилен към пленарната зала? При това законопроект, срещу който са се обявили не само отделни гилдии, но и синдикати, Министерството на финансите, работодатели, правозащитни организации. Очевидно може, когато става дума за промени в Закона за адвокатурата, които са изцяло в полза на съответната професия. Няма как да бъде другояче, след като самият проект е изготвен от... самата адвокатура.

Законопроектът беше рекламиран от Висшия адвокатски съвет през 2015 г. Още тогава беше посрещнат на нож и комисията по правни въпроси отложи разглеждането му за дълго време. Преди няколко седмици изненадващо проектът бе размразен и се забърза с вкарването му в пленарната зала.

Като цяло измененията, които предвижда, са свързани с устройството на самата адвокатура. Сред тях също има някои спорни постановки, които обаче са вътрешноведомствени в сравнение с



поредица текстове, които общественото мнение буквално разпердушини



Сред тях е даването на право на адвокатите да удостоверяват документи подобно на нотариусите. За най-проблемни и скандални обаче бяха обявени бъдещите разпоредби, които предвиждат под понятието "адвокатски" дейности да попадне представителството пред различни държавни органи, даването на консултации по правни въпроси, изготвянето на договори, управлението на имущество и други подобни. Нормата е придружена със солени глоби - от 5000 лв. първоначално до 10 000 лв. при повторно нарушение за онзи, който извършва такава дейност, без да е вписан адвокат. Така под тази свирепа санкция попадат юрисконсулти, счетоводители, брокери на имоти и т.н., които в момента се занимават с изброените в списъка дейности. Според критиците на законопроекта промените принуждават всеки, който се занимава с бизнес, да наема адвокати дори за най-рутинни дейности. Адвокатите от своя страна пък твърдят, че противниците на промените ги тълкуват погрешно и превратно.

Законопроектът беше внесен от 8 депутати, основно от управляващата коалиция. Под документа стоят подписите на представители от ГЕРБ, включително и на шефа на правната комисия, на депутати от Патриотичния фронт, от Реформаторския блок, както и от ДПС. Всички те обявиха, че са се подписали под законопроекта, като са декларирали възможен частен интерес.

Въпреки декларациите за част от вносителите бяха пуснати сигнали в Комисията за конфликт на интереси. "Не се установява предлаганите законодателни промени пряко да пораждат благоприятни материални или нематериални последици или да поставят посочените лица в привилегировано положение, поради което за тях не е налице облага", оневини ги комисията. В тяхна полза бил фактът, че не те самите са писали проекта, а това е направено от Висшия адвокатски съвет след широки обсъждания в адвокатските колегии.

Осмината законотворци постоянно повтаряха, че са го внесли, защото адвокатските организации нямат законодателна инициатива. Част от тях дори започнаха да се разграничават от отделни текстове от законопроекта. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов продължи да обяснява, че всъщност те просто са внесли изготвения проект, за да има и адвокатурата достъп до законодателство, тъй като само правителството и депутатите са със законодателна инициатива. Законопроект бил изготвян цели две години, като за база послужили предложенията на адвокатските колегии, обсъждани на заседания на адвокатските съвети и на национални конференции на адвокатите.



Колко гилдии и общности могат да се похвалят с подобно лоби,



пък било то само за внасянето на даден законопроект? Май няма много такива.

А през годините адвокатите доказаха своите възможности. Да вземем сега действащия Закон за адвокатурата. И по него, а и по предишния устройствен закон е предвидено приемането на отделна тарифа за адвокатските услуги. Техните минимални размери са строго определени. Който не ги спазва и "слезе" под минимума, е заплашен от спиране или отнемане на адвокатски права. Да не си помисли някой, че в тарифата има максимални възнаграждения?

Да беше само това. Според конституцията човек не може да бъде депутат, ако има несъвместимост със заемането на поста. Тя е определена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и гласи, че народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение. Той обаче може да заработва хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения. Депутатът не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител, пише още в правилника. Както и че народният представител няма право да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации. Той единствено може да продължи участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и БАН с изключение на еднолични ръководни длъжности.

Излиза, че адвокатът депутат може да продължи да си работи като адвокат. Колко професии могат да се похвалят с това? Лекарите и преподавателите са от малкото, които го правят законно, а и немалка част от депутатите продължават да движат бизнеса си, като формално не се водят шефове на съответните фирми. Но наистина се броят на пръстите на ръката професиите, които могат да се упражняват едновременно с депутатството.

Преди няколко седмици главният прокурор Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд друга адвокатска екстра, минала някога през Народното събрание. Според нея адвокатските съвети имаха правото да проверяват дали представители на другите власти са оказали "дължимото уважение и съдействие" на даден адвокат



и да предлагат за наказание съдии, прокурори, следователи,



полицаи и чиновници. Тази екстра беше обявена от КС за противоконституционна.

Висшите съдии отмениха и разпоредбите, които предвиждаха, че ако адвокат се оплаче, че не му е оказано дължимото уважение и съдействие, съветът на местната колегия излъчва свой член да извърши проверка заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба. Махната беше и нормата, че ако адвокатският съвет "прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай, разследващия митнически инспектор или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба".

В искането си пред КС Цацаров твърдеше, че това право на адвокатите "противоречи на правната сигурност и на принципа на правовата държава". Както и че това е конституционно нетърпимо и се засяга независимостта на съдебната власт. И не може независимата адвокатура, която не е орган на държавна власт, да има властнически компетенции по отношение на магистратите. Каквито имаше, преди КС да се произнесе.

Всъщност на адвокатите винаги им се връзва. Особено в Народното събрание. Сигурно мнозина са забравили как в зората на демокрацията повечето закони се ковяха само от адвокати. И че по едно време адвокати бяха премиер, вътрешен министър, правосъден министър, председател на парламентарна правна комисия, главен прокурор и председател на Върховния съд. Както едновременно адвокати бяха председателят на парламента и президентът. И изобщо винаги имат достатъчно хора по върховете на властта. Но и без такива позиции адвокатите винаги намират начин да са в играта. Без засечка. Просто всички останали гилдии очевидно трябва да се учат и да взимат пример. Просто защото действа безотказно.