Представете си, че имате малък семеен бизнес - произвеждате вино. Лошата реколта обаче не ви позволява да изпълните поетите ангажименти към един от търговците, които разпространяват продуктите ви. Затова той решава да ви съди. Какво да правите в такава ситуация? И как спорът да се разреши максимално бързо и ефективно, така че и двете страни да са доволни? Отговорът е: "С медиация". Така вероятно ще ви отговорят Георги Еленков от Плевен и Ивайло Икономов от Варна, които се върнаха с отличие за първо място от авторитетното световно състезание по преговори във Виена, организирано от Виенския център по международен търговски арбитраж. Двамата студенти по право от Софийския университет не просто са се представили блестящо в трудната финална битка с американския отбор, а и на практика са извели България на световната карта на международните преговори.

Всичко започва през октомври 2015 г., когато второкурсникът по право от СУ Георги Еленков чул за състезание по търговска медиация в Париж и решил да се пробва. Същото любопитство имал и колегата му Ивайло Икономов, в момента 4-ти курс. Двамата били подготвени от Дима Александрова, която станала техен треньор, след като преди това самата тя е участвала на подобни състезания. Понастоящем Александрова е адвокат и член на Сдружението за международни състезания по право, чийто председател е депутатът от РБ Димитър Делчев. Като бивш възпитаник на СУ пък тя се занимава с подготовката на младежи за участия в състезания по преговори на доброволни начала. "Опитваме да държим традицията", казва тя скромно за своята "самодейност". След като в началото на тази година Георги и Иво участвали в състезанието по преговори на Международната търговска камара в Париж, те добили ценен опит. Парижкото състезание ги мотивирало да се впуснат в следващата "страхотна приказка". "Париж беше билетът ни за участие в надпреварата във Виена", казва Георги, който още се вълнува от успеха отборът му да бъде пръв сред държави с къде-къде по-голям опит в медиацията. Двамата с Ивайло отишли



не с нагласата да победят, а да дадат всичко от себе си



И чудото станало.

По същество състезанието по медиация представлява разрешаване на спор между две страни по извънсъдебен път - чрез преговори. Участниците застават в ролята на преговарящи, а не на ищец и ответник. Единият отбор защитава гледната точка на жалбоподателя/засегнатия, а другият отбор "влиза в кожата" на ответника, като едва преди състезанието играчите разбират в ролята на кои преговарящи ще трябва да се превъплътят. Целта е проблемната ситуация да се разреши с разговори, преговори, дори с помощта на медиатори (друг вид играчи), като двете страни открият взаимния си интерес и излязат удовлетворени от спора. "Ако например живеете под наем и закъснявате с плащането на наема поради временно парично затруднение, наемодателят с право може да ви осъди. Ако се пристъпи към медиационна сесия, съдебното дело може да се избегне", казва Дима Александрова. Подобни процедури позволяват да се изтъкнат и да се вземат под внимание незащитими в съда аргументи, да се открият допирните точки между двете страни, като в крайна сметка им се спестят немалко време и пари. Не без значение е фактът, че при медиацията се пази конфиденциалността на получената информация и двете страни могат да споделят със своя медиатор дори интимни подробности от личния си живот. Освен това при медиацията решението се взема от двете страни, а не се спуска от съда на база на доказаните от тях твърдения и често извън обхвата на решението остават важни за страните обстоятелства.

На състезанието в Париж например участниците били изправени пред следния казус - майка, живееща с двете си деца на остров с чиста природа, съди международна корпорация от съседна държава заради това, че се кани да добива въглища по замърсяващ околната среда метод. Подобно дело действително е било заведено от холандци, които са завели колективен иск срещу държавата им, че не изпълнява международните си задължения. След много разговори



двете преговарящи страни открили взаимния си интерес -



оказало се, че жената има желание да развива алтернативни източници на енергия като ВЕИ-та, а въпросната компания пък имала опит в това и дори предложила услугите си.

Състезанието във Виена пък е "младо" - едва с 2-годишна история. Организирано е от Виенския център за международен търговски арбитраж. То е имало няколко подготвителни сесии, на част от които - в София и в Белград - Дима Александрова е успяла да участва като арбитър в симулация на арбитражна сесия. Натрупаната теоретично-правна подготовка била предадена на младите надежди Георги и Иво, които месеци наред чели закони, документи, книги за медиация и разигравали десетки медиационни сесии с гости и професионални медиатори.

Надпреварата била в рамките на 4 дни - от 28 юни до 2 юли т.г. Нашите студенти са участвали в 7 сесии, по две сесии на ден, преборвайки два индийски, един полски, един руски и два бразилски отбора. Казусът е бил един и същ - за търговец, който иска да съди известен винопроизводител от Средиземноморието, който не изпълнява задължението си по рамков договор в пълен размер заради лош добив. Всеки път отборите си сменяли ролите. На финала на 2 юли Георги и Ивайло били в ролята на винопроизводителя, а съперниците - американци от SUNY Buffalo University - на засегнатия търговец, който на всяка цена си иска обещаното количество вино. Според правилата на състезанието един час преди състезанието играчите получават т.нар. конфиденциална информация - факти около съответния казус, известни на всяка от преговарящите страни, които допълнително утежняват и без това сложната ситуация.

В случая Георги и Иво се изправили пред шокиращи обстоятелства - оказало се, че управителят на фирмата винопроизводител е зет на предишния собственик, който бил болен и се оттеглил. Едва след като сдал фирмата, тъстът казал на зет си, че е разпродал част от въпросното договорено вино, вместо да го запази за търговеца, както следва от задълженията му по рамковия договор. В друга конфиденциална информация пък се твърдяло, че по-голямата част от виното е открадната и има налични само 300 бутилки. Така на практика българският отбор е трябвало да представлява зет управител, насаден на "пачи яйца" от своя тъст. Ситуацията била достатъчно сложна, затова студентите ни поискали помощ от медиатора, който да представи по подходящ начин скандалните факти.



Американците обаче не искали да приемат по-малко бутилки



Освен това изтъкнали, че нямат доверие на фирма, от която се краде. В крайна сметка обаче след оспорвана битка първото място било присъдено на отбора на СУ, тъй като американците се оказали недостатъчно склонни на отстъпки. "В подобни състезания се оценяват уменията за сътрудничество и дори спорът да приключи без конкретно споразумение, както е в случая, за успех се отчита и самото събиране "на една маса" на двете страни и заявката им за темите, които ще обсъждат на следваща среща", казва Дима Александрова.

"Доста от отборите ни подценяваха, защото не сме native speakers (английският не ни е роден - бел.ред.)", казва треньорката. Според нея успехът на нашия отбор се дължи освен на перфектния английски на българските студенти, но и на над 7-месечната им подготовка и непрестанни тренировки. Освен това винаги си личало, когато в отбора има екипност. "Или го имаш, или не", казва още Александрова, визирайки отличните ораторски способности на двамата си ученици и завидните им умения за преговори. Победата на нашия отбор е още по-ценна не само защото е първата подобна у нас, а и защото сме спечелили в съревнование с държави от цял свят с много по-развити медиационни практики.

У нас медиацията все още е слабо застъпена, казва Александрова. В София например функционира най-големият Център за спогодби, който е към Софийския районен съд. Там има практика съдиите да препращат хората към безплатни медиационни сесии, след които съдебните дела ставали излишни. "Целта на дейността ни е да популяризираме извънсъдебното решение на споровете, за да видят хората, че има и друг начин за разрешаване на проблемите - "со кротце", казва Александрова. Тя не крие, че нейни колеги адвокати насърчават клиентите си да водят дела заради хонорарите, които ще получат от тях. "Това, което е добре за клиента, е добре и за теб", обаче е мотото на треньорката на най-добрия отбор в света по преговори - българския.