|
| Живко Георгиев |
- Г-н Георгиев, каква е истинската причина нито една политическа сила да не обяви кандидатпрезидентската си двойка досега?
- Става дума за съчетание от причини. Първо, очевидно основните политически сили нямат ясно фокусиран и убедителен кандидат за президентските избори. Нямаше да има никакво бавене, ако например ГЕРБ беше преценила, че печелившата формула за нея е да заложи на президента Плевнелиев за втори мандат. Досега обичайно всеки, който имаше един мандат, след това се кандидатираше и за втори. Втората причина е, че няма силни кандидати буквално в нито един сегмент на политическата сцена. А когато няма категорични кандидати, очевидно нещата ще се решат на базата на някакви конкурентни преимущества на отделни лица. Но това става ясно, когато поне лидиращата партия излъчи своя претендент. И трето, разбира се, този вот, без да е изключително важен за разпределението на политическия ресурс в страната, е междинна оценка за управлението на ГЕРБ и присъдружните й партии през реализираната част от мандата, което, несъмнено, буди тревога у управляващите. Защото те много добре знаят, че какъвто и да е един вот - няма значение дали е евро-, парламентарен или президентски, той винаги се трансформира в едно масово допитване вие "за" статуквото ли сте, или искате промяна. А това е доста опасно за управляващи, които не са категорично убедени, че мандатът им е успешен.
- Твърди се, че още преди да са ясни кандидатите, съотношението на силите е 50 на 50 - ГЕРБ, от една страна, от другата са останалите партии. Споделяте ли това мнение?
- Вижте, няма сериозно изследване. Искам просто да разсея някакви илюзии, че има сондажи и те сочат нещо твърдо, но те не са публични и не са доведени до съзнанието на хората. Спомнете си предишни президентски вотове. Тъй като този вот е едно съчетание от чисто политическа логика, но е в голяма степен е мажоритарен, то са възможни изненади. На всички им е като звънче изборите през 2001 г., когато при никакви изследвания не личеше, че Първанов има шансове да спечели, но той го направи. Спечели, защото не беше изчерпан потенциалът на негативния вот срещу СДС. Той не се разреди напълно след парламентарните избори, които бяха спечелени от новата формация НДСВ. Така че президентските избори винаги крият изненади. Колкото и безпроблемна да изглежда картинката в предварителните социологически изследвания.
- Значи има голяма вероятност сценарият от 2001 г. да се повтори и сега?
- Аз не бих я оценил като опасност. Може би няма да е лошо да се повтори. Има значим потенциал за наказателен вот наесен. Не само срещу ГЕРБ, но и срещу цялата политическа класа. На нас ни е интересно как ще случи този наказателен вот, при условие че беше прието ново законодателство, където беше въведена фигурата задължителност, макар и без особени санкции. Трябва да видим какво ще се случи, това ще се отрази на реалната избирателна активност. Но когато въведеш и задължително гласуване, потенциалът на наказателния вот нараства, защото голяма част от тези, които са крайно отчуждени и враждебни на политическата класа, преди просто не гласуваха. Сега ще трябва да го направят, и то наказателно.
- Какви са причините за наказателния вот? Социологическите сондажи все още дават голяма преднина на ГЕРБ.
- Тя е водеща, но не защото има тенденция към нарастването на електоралното й влияние, а защото конкурентите й не са в особено добра кондиция. Но спомнете си 2001 г., и БСП тогава не беше добре. Тогава тя беше трета политическа сила, но Първанов все пак успя да спечели. Сега ще зависи от избора на кандидат-президенти и от типа кампания, която ще се случи в този доста кратък отрязък от време, който остава до датата Х.
- Възможно ли е левицата да излезе с общ кандидат? Същото се отнася и до десните от Реформаторския блок?
- Левицата има доста големи шансове да го направи. За класическата десница се съмнявам. И там са натрупани толкова драматични лични отношения и те са прехвърлени върху електората, че няма да е лесно да се намери не просто компромисна фигура. И в ляво трудно ще се намери фигура, която да мобилизира левия електорат. На политическата сцена не забелязваме нови харизматични звезди. И да има хора с качества, не всички ще се съгласят да играят в президентски избори. Наблюдението ни върху политическия процес показва, че 50% от тези с качества да бъдат печеливши не се съгласяват да участват в президентски вот.
- Възможно ли е националистическите партии ВМРО, НФСБ и "Атака" да издигнат свой кандидат?
- Възможно е, знаем, че там тече някакъв процес на консолидиране и има фигура, която във всеки случай е равно отдалечена от останалите или равно приближена. Говоря за Красимир Каракачанов. Естествено, не може обединяваща фигура да е Волен Сидеров или Валери Симеонов. Но Каракачанов е малко по-неутрален спрямо миналите травми във взаимоотношенията между националистическите партии. Има потенциал те поне да се обединят за каузата президентски вот, не за нещо друго.
- Има ли шанс ГЕРБ да спечели още на първия тур?
- Шанс има според теория на вероятностите, но е малък. И пак зависи кой ще е кандидатът. Иначе партията е силна не толкова с електоралната си привлекателност, а с факта, че е партия на властта. Не сме имали през последните 25 г. партия, която да конституира в себе си толкова ресурси - властови, административен, финансов, медиен. Това е предпоставка. Но това, което ще направи трудно нещо подобно, е не особено убедителното представяне на правителството през тези години.
- Стигаме до втория тур, когато ще започне голямата търговия. Според вас кой към кого би могъл да прелее гласове?
- Много е рано да се каже. В случаите, когато е имало втори тур, сме наблюдавали не особено лесни за прогнозиране преливания. Достатъчно е да се разходим отново в миналото, за да видим, че десни са гласували на втори тур за ляв кандидат, при условие че вторият е националист. Да си спомним отново какво се случи при Първанов. Не е еднозначно дали ДПС ще избере да подкрепя един или - както често се е случвало - да гласува и в двете посоки, т.е. да запази фактически неутралитет. Да запази способността си за контакт с двете посоки на политическото пространство. Вече не е така просто разделението ляво-дясно. Има твърде разнородни кръгове вляво, има разнородни кръгове и вдясно. Освен това не е ясно кои ще са основните демаркационни линии в политическия дебат на президентските избори. Ако се окаже основна линия на противостояние отношението към Русия, русофоби и русофили откриваме във всяка политическа формация. Всяка една от тях е цепната по този критерий.
- Има ли шанс да се получи протестен политически вот "всички срещу ГЕРБ"?
- Възможно е. Ако се оформи в контекста на кампанията силно настроение за наказателен вот, не просто протестен, а наказателен вот срещу статуквото, това ще се случи.
- Смятате ли, че президентските избори ще катализират разпада в сегашните коалиции - управляващи и опозиция?
- Няма пряка корелация между резултатите от президентския вот и разпада. И да има някакъв ефект, няма да се случи на другия ден. Разбира се, ще се появят елементи на разпад в някои формации, по различна логика. Едни ще започнат да се готвят за парламентарни избори, което е в състояние да развали много партньорски до този момент взаимоотношения. Други ще ближат рани и ще търсят виновни за провала, което също е рисково за тяхната цялостност. Може би ще има лидерски кадрили и смяна в ръководството, което също ще ражда тенденция към разпад.
