Само допреди няколко години да се запишеш в професионалната армия беше въпрос на връзки. Всеобщото схващане беше, че там плащат малко, но редовно. Особено ако в града, в който живееш, единственият бизнес са кафенетата и няколко бакалии. Затова често се налагаше да познаваш някого, за да влезеш в армията. Пък и какво толкова трябва да правиш срещу тези пари - ходиш на няколко учения в годината и стреляш малко, защото за повече няма пари. От време на време може да се наложи малко строева подготовка, за да не се бъркат краката, когато дойде министърът на отбраната или някой генерал. Това е. Малко вероятно е да отидеш на операция зад граница, тъй като и за там трябват връзки. А ако нямаш големи амбиции (обратното противоречи на логиката да се запишеш като войник),



може да си креташ спокойно няколко години, без никой да те закача



В общи линии в това се заключаваше философията на част от кандидатите за професионален войник. Сега подобно мислене се прехвърля плавно и лепкаво към доброволния резерв на армията. Причината отново са парите, с които Министерството на отбраната (МО) е готово да възнагради записалите са резервисти, нищо че те не вършат работа и за пет стотинки. Важното е резерв да има, за да бъдат изрядни отчетите пред големите началници в София. Съгласно Закона за резерва той се състои от две категории - резервисти и запасни. Резервистите сключват тристранен договор за служба - с МО и работодателя си (ако има такъв). Те са доброволци и сами са пожелали да служат. Използват се за комплектуване на въоръжените сили по техните щатове за мирно време. Те могат да бъдат викани на активна служба и да бъдат на разположение в готовност за активна служба. Запасните не подлежат на никаква подготовка.

Според плана за развитието на въоръжените сили



общият брой на резервистите трябва да е 3000 души.

Доскоро обаче трудно се намираха желаещи, докато не стана ясно, че държавата е готова да плаща, без да иска нищо насреща. До този момент са заети само 21% от общия брой - около 630 места. През 2015 г. бяха обявени 389 длъжности във военните формирования на видовете въоръжени сили за приемане на служба в доброволния резерв. Документи подадоха 376 кандидати, като в конкурса участваха 195 от тях. Спечелилите са 157, което е 40% от обявените места.

По неофициална информация през последните месеци тази статистика постепенно се променя. Причината е интересът към бонусите, които получават резервистите, без да вършат и грам работа. Например, ако бивш наборен войник се запише в доброволния резерв на същата длъжност, която е заемал, в края на годината ще получи една заплата за длъжността и званието, което има, само защото е сключил договор с военните. В случай че в договора му е записано, че е готов да ходи и на мисии зад граница, възнаграждението става заплата и половина. Сега месечната заплата на професионален войник е 609 лв. без добавките към нея, което означава, че годишното възнаграждение на резервиста може да достигне до над 900 лв. При по-висок чин сумата е значително повече. Парите се получават в месеца преди края на всяка "прослужена" като резервист година.

Бонусите не приключват дотук. В случай че резервистът е извикан във военно формирование, за да получи специална военна подготовка или за обучение, той получава заплата за това време. Военната му служба се приема за



първа категория труд, а разходите за път до поделението се поемат



от военните. Според Закона за резерва сключилите договори имат право да ходят и на мисии зад граница 6 месеца в годината. По време на участие в мисия или операция в чужбина резервистът получава една заплата и половина на месец плюс добавките за звание и командировъчни в зависимост от степента на риска. Те варират от 41 до 82 евро на ден. Ако в семейството му има безработна съпруга, тя получава по една минимална работна заплата за страната и стипендии за децата в размер от 30 до 70 лева на месец. По време на службата си като резервисти сключилите договори имат право да се лекуват във военните болници и да ползват почивните бази на армията.

Работата на Министерството на отбраната с резервистите приключва със заплатата и бонусите. Поради липса на пари не се провеждат мобилизационни сборове и учения на доброволния резерв. Дори и за 15 дни, в които според Закона за резерва може да бъдат викани резервистите. А на тях се разчита да подпомагат армията в кризисни ситуации. До този момент няма данни да е провеждано учение, което да стикова взаимодействието на резервистите с войската. "Не се провежда и необходимата подготовка на доброволния резерв и на българските граждани за защита на отечеството съгласно Закона за резерва на въоръжените сили", признават от МО в годишния доклад за състоянието на отбраната за 2015 г.

Нещо подобно се получи и със създаването на професионалната войска. След големия наплив на желаещи да служат заради придобивките



последва разочарованието от това, че войската ни не е като по филмите



Ако не бяха международните учения, в които част от военните да се включат, то службата на голяма част от тях щеше се да се свежда до ходене до близкото стрелбище и гасене на пожари. Не че на стрелбището се полагат повече от 8 патрона на човек...

Така, след близо 10 години от създаването й, професионалната армия е далече от западните си аналози. Така, както и резервът ще е много далеч от американския, по чийто модел е правен. Засега смисълът се изчерпва с дохода, който получават за доброволството безработни и хора с ниски заплати, предимно от провинцията. Причините са ясни - липсват желание, визия и достатъчно пари за учения. А това налива вода в мелницата на онези, които все по-често говорят за връщането на наборната армия.