В безвремието, в което се лашка държавата вече втора година, управляващите съвсем са му отпуснали края. Парламентът редовно приема скудоумни решения, а коалиционният алъш-вериш за членове и алинеи се е превърнал в нещо нормално за претръпналата публика. Но да се въвеждат нови данъци насред годината, при това със задна дата, е повече от нахално.

Както стана традиция, предложението на депутати от ГЕРБ, РБ и ПФ фирмите да бъдат обложени с нови вид данък - 10% върху разходите за лично ползване на фирмени активи, е лишено от каквито и да е било разчети за ефект, очаквани постъпления в хазната, натоварване на фирмите с нови административни тежести. Данъкът ще трябва да се начислява със задна дата от 1 януари 2016 г. и фирмите ще трябва да преработят счетоводните си сметки. На този фон вносителите успокояват, че законът е писан заедно със засегнатите страни и бил "най-безспорният законопроект, внасян в това Народно събрание" - по думите на Менда Стоянова от ГЕРБ. Лекотата, с която се приема "консенсусно" налагане на нов данък със задна дата и в противоречие с куп закони, е по-притеснителна и от най-истеричния дебат.

Кой какво цели с това "най-безспорно предложение"?



Версията "нов данък няма" - има административно облекчение



Това е вторият данък, свързан с личното ползване на фирмени активи, за който вносителите твърдят, че изобщо не е нов налог, а е просто административно облекчение за прилагането на вече съществуващи правила. Това е абсолютно невярно. Въвежда се облагане на лично ползване на активи с 10% данък върху разходите, каквото до момента не съществуваше, с аргумента, че личното ползване е непаричен доход и той следва да се облага. В закона са уточнени предметът на облагането, данъчната основа, начинът на начисляване и внасяне на данъка, тоест всички детайли около събирането на един нов данък. Предлага се и алтернативен вариант на облагане на личното ползване - през Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Но този втори вариант е по-скъп, защото освен 10% подоходен данък, върху стойността на личното ползване на фирмени активи трябва да се плащат и осигуровки.

Версията "това не е нов данък" се крепи на поредните неработещи и неспазвани текстове от данъчното законодателство - и от фирми, и от данъчни. И досега личното ползване на фирмени активи трябваше да се облага с данък върху доходите и със социални осигуровки, но това се е случвало само в богати международни компании, които задържат служители с предоставяне на екстри, като автомобили, ползване на жилища и др. За всички останали никакво лично ползване на фирмени активи никога не е било облагано. Новият фирмен данък върху разходите от 10% цели да реши този проблем, като предлага по-евтина алтернатива. Това за вносителите може да е равносилно на административно облекчение, но всъщност е поредно признание за провал при събирането на налози. Да не говорим, че двата данъчни режима не са с еднаква финансова тежест и е доста спорно дали този "алтернативен ред", при това по преценка на работодателите, би издържал при съдебно оспорване.

Същата беше картината и при облагането на личното ползване с ДДС. И там се твърдеше, че не се въвежда ново облагане, а само нови текстове, които да направят данъка събираем. Това бяха поредните "облекчения", които втрещиха фирмите със сложното си администриране и куп пробойни. За нормализирането на тези "облекчения" България изпрати искане за дерогация в ЕС за опростяване на правилата при покупката на фирмени джипове. При облагането с ДДС на личното ползване имаше аргументи да се твърди, че няма нов данък, но пък това не бе разбрано дори от депутатите, които до последно мислеха, че са отменили това облагане.



Въвеждането на данък със задна дата било нормално



Абсурдно е твърдението на вносителите, че няма никакъв проблем около въвеждането на промените със задна дата от 1 януари 2016 г. Те лансират тази версия заради начина на внасяне на данъка - веднъж годишно, на база на начислените разходи за лично ползване за цялата календарна година. Тоест за пръв път данъкът ще се внася по този ред най-късно до 31 март 2017 г. Но както и да се внася новият налог, истината е, че той не е бил дължим към началото на годината. В момента парламентът променя правилата за облагане на фирмите в хода на бюджетната година при ярко противоречие със закона за публичните финанси, който не позволява изменение на данъци и осигуровки в нито един от елементите им, без това да е залегнало в Закона за държавния бюджет или в евентуална негова актуализация. Това са прецеденти, които просто не бива да се позволяват.



Защо обаче фирмите и счетоводните предприятия не протестират?



Тук идва място на договорките около текстовете, предшествани от един шумен провал - събраният ДДС за лично ползване след новите "административни облекчения". От промяната в режима на облагане с ДДС НАП очакваше допълнителни приходи от 100 млн. лв. годишно, а засега събира по 1 млн. лв. месечно. Този нисък резултат се обяснява с опасенията на фирмите да прилагат режима заради многото пробойни, включително и липсата на яснота за облагането на личното ползване в качеството му на непаричен доход. Сега се очаква с въвеждането на данъка върху разходите фирмите да почнат да отчитат по-сериозни дялове на лично ползване и за целите на ДДС. Въобще - към НАП да потече река от милиони, при това със задна дата. Един вид - и вълкът сит и ще си получи своето, и агнето цяло и няма да бъде проверявано, ревизирано, санкционирано.

Вторият сериозен компромис, върху който се крепи консенсусът по иначе скандалното въвеждане на данъка, е размерът му. Финансовото министерство настояваше новият фирмен данък върху разходите за лично ползване да е 17% с аргумента, че алтернативното облагане по реда на данъка върху доходите на физическите лица би довело до по-високи приходи след плащане и на осигуровките. След дълги обсъждания фирми и счетоводни предприятия са успели да убедят финансите, че данъкът следва да е 10% - колкото е ставката за останалите облагаеми фирмени разходи. Това е голямо намаление, което явно оправдава в очите на преговарящите другото голямо отстъпление с прилагането на налога.

Ще видим в края на годината до какво е довело всичко това и на колко възлизат допълнителните приходи в НАП, ако такава статистика въобще бъде обявена. Защото практиката показва, че този начин на писане и кърпене на законодателство не работи. Нито промените в ДДС за личното ползване, нито новите текстове в Закона за корпоративното подоходно облагане са пример за добра законодателна практика - дори да приемем, че при втория закон наистина се е търсило максимално съгласие по текстовете. Първите текстове - за ДДС, тръгнаха с фалстарт още в началото и изобщо не бяха консултирани. Търсенето на съгласие обаче не означава, че трябва да приемем маскирането на провала. Показателно е и внасянето на проекта от името на депутати. По този начин финансовото министерство се дистанцира от кашата, която всъщност първо забърка. Ще видим и колко дълго ще издържат новите текстове и дали с пакета от редовни данъчни закони до края на тази година няма да се зашият поредните кръпки в закона.