Необмисленото обещание на украинския президент Петро Порошенко да създаде кримско-татарска автономна област очаквано предизвика ефекта на доминото. Живеещите в Украйна етнически руснаци си мълчат, тъй като вече всичко са си казали. Сега обаче се надигнаха българите, които живеят в Одеска и Херсонска области и поискаха от Порошенко да им даде териториална автономия. Преди това аналогични искания предявиха етническите румънци в областта Буковина и поискаха особен статут за своите земи в Черновицка област. По-рано за повече права се изказаха унгарците и русините в Закарпатието, като по-широки правомощия искат и украинските жители на Харковска област и Запорожието.

Лидерът на българската диаспора Юрий Паличев заяви пред украински медии, че тяхната инициатива е легитимна след заявленията на Порошенко, че ще предостави автономия на кримските татари. "Идеята да се предостави такъв статут на кримските татари съществено променя конституционното поле в Украйна и създава важен прецедент. Българите в Украйна, които живеят на определени територии, също имат право на такъв вид автономия", се казва в заявление на диаспората, която по различни данни наброява около 200 000 души. Авторите на обръщението към държавния глава напомнят, че "всички народи на страната трябва да бъдат еднакво защитени и да се ползват с равни права". Това стана точно една седмица, след като Петро Порошенко бе на визита в България, но този въпрос явно не се е обсъждал с нашите политици или поне не бе съобщено затова.

Две седмици преди това с аналогично предложение към Петро Порошенко се обърна Асамблеята на румънците в Буковина. Координаторката на съвета на асамблеята Дорина Киртоака каза тогава, че правата на румънците и други малцинства в Украйна се нарушават постоянно, а автономията ще позволи да бъдат изградени защитни механизми. В обръщението й към румънската диаспора тя също отбеляза, че обещанието на президента за предоставяне на териториална автономия на кримските татари е създало "правов и политически прецедент, в рамките на който всички компактно живеещи в Украйна общности могат да претендират за аналогичен статут". От Асамблеята на румънците в Буковина посочиха, че активистите на румънското движение са преследвани и не им се разрешава да провеждат мероприятия и форуми. Поради тази причина организацията е решила да се обърне към ЕС и ПАСЕ, за да привлече внимание към проблема за защитата на правата на националните малцинства в Украйна.

По всичко личи, че Украйна ще продължи да се пука по шевовете, след като в Донбас вече две години продължават да умират украински военни, местни опълченци и най-вече невинни цивилни, между които деца и старци. И вече не става дума само за кризата в Източна Украйна. В западната част на страната също вече се умориха от новата власт в Киев, която със своите действия само задълбочава икономическата криза в страната, което удря по рейтинга на управляващите, който е катастрофален. В момента въобще няма подробности какво точно смята Порошенко да даде на кримските татари, при положение че



украинската власт не се сещаше за тях



през последните две десетилетия. Това се промени едва през 2014 г., когато Крим влезе в състава на Русия след проведен референдум. На него мнозинството жители на полуострова подкрепиха това решение. През април същата година руският президент Владимир Путин подписа указ за реабилитация на кримските татари и другите народи на Крим, които са пострадали от репресиите на Сталин. Кримско-татарският език пък е признат за държавен език наред с руския и украинския в Крим. Киев и Западът не признават присъединяването на полуострова към Русия.

Въпросът за децентрализацията на властта в Украйна е мантра, която се подхваща периодично от различни управляващи, но по нищо не си личи, че скоро наистина ще настъпи подобен процес. В условията на тежката икнономическа криза, плюс продължаващите военни сблъсъци в Донбас и жертвите, все повече региони в страната надигат глас за по-специален статут, което да им помогне да имат повече икономическа свобода. Критиците на подобни инициативи изтъкват факта, че от това ще се възползват най-вече местните велможи и олигарси. Но в страна, където самият президент е смятан за такъв, както коментира наскоро в."Вашингтон таймс", това не трогва особено обикновените хора. Особено след като властите вдигнаха това лято двойно цените за ток, отопление, газ и електричество, а заплатите продължават да се топят. Именно затова не е учудващо, че в средата на юни във Върховната рада бе внесен законопроект за предоставянето на специален статут на Запорожската област. Народният депутат Евгений Балицкия обясни това с екологични причини и тежката социална ситуация в региона. Това стана след като ключови предприятия в района едвам оцеляват и все повече от тях се закриват. Някогашният лидер в украинското автомобилно производство "АвтоВаз" вече пуска само по няколко коли на месец. Тези заводи, които все още работят, не покриват екологичните стандарти и техните работници постоянно боледуват. Те нямат свои олигарси, които да инвестират в стари предприятия, какъвто е случаят с известния милиардер Игор Коломойски в съседната Днепропетровска област. Именно заради това още м.г. областният съвет на Запорожието подкрепи искането към парламента и президента за предоставянето на региона на специален статут. Законопроектът предвижда разширяване на административните и бюджетните пълномощия на местните власти и комплексна социална подкрепа на жителите на областта. Тоест запорожците искат сами да се разпореждат с по-голямата част от постъпващите местни данъци, които да отиват за местните болници, екологични програми, образователни проекти и социалната сфера. В Киев постоянно постъпват петиции с подписите на хиляди хора от Запорожието в тази връзка. Властта не им отказва веднага, за да не предизвика поредни улични протести, но



бави топката с различни комисии, които да разгледат въпроса



Украинските управляващи много добре разбират, че ако дадат подобен статут на един регион, то веднага и останалите ще поискат същото. Наскоро местните депутати в Одеска област също поискаха повече правомощия и финансова независимост от центъра. В началото на лятото подобни искания заваляха от областните съвети в Житомирска, Каривоградска, Хмелницка, Ивано-Франковска и други региони. Освен това за своите права заговориха също така етническите поляци, гърци и много други етнически групи. Грузинците в Одеска област също говорят за автономия. Нищо че губернаторът на региона е бившият грузински президент Михаил Саакашвили, който заради своите популистки действия вече стана враг №1 за почти всички украински политици и дори президента Порошенко, който го назначи на този пост. Властите в Киев обаче не трябва да подценяват вълненията в регионите защото става дума за една растяща критична маса, която в един момент може да се качи на барикадите и да се противопостави открито на поредните управляващи.