Хората винаги настояват държавата, и най-вече съдебната система, да ги пази от измамници. В България обаче е далеч по-ефективно човек сам да си помогне, като бъде винаги нащрек. |
Само часове по-рано възрастна пловдивчанка получила телефонно обаждане от представила се за нейна позната, която я помолила да приеме пакет с важни документи и плати сумата 6000 лева. След допълнителни уговорки пенсионерката успяла да събере 1200 лева, които предала на непознат мъж.
Това, на пръв поглед, са поредните два случая на измама. Десетки хиляди вече се разделиха с парите си заради телефонни мошеници. Различното при тези случаи е, че те станаха известни след последното мероприятие на прокуратурата и МВР, на което бе обявена стряскаща цифра - само за миналата година граждани са загубили над 6.7 млн. лв. заради телефонни измами.
Пресконференцията беше мястото, на което за пореден,
вероятно за хиляден път бяха отправени предупреждения към хората
да не се поддават на телефонните измамници, да проверяват, преди да дават пари, какво става с близките им, да се обаждат на полицията, когато имат съмнения. Тези предупреждения години наред бяха тиражирани във вестници, заеха куп време в новините по телевизиите и радиостанциите. Едва ли вече има човек, който да не ги е чувал. Както едва ли има млади хора, които да не са предупредили възрастните си родители, бабите си и дядовците си. И въпреки това телефонните измами не спират, превръщат се във всекидневние.
Наивно е обяснението, че мошениците ставали все по-добри и постоянно измисляли нови подходи към лековерните старци. Усещането, че у нас нещата не могат да се оправят, ако не се даде нещо "на ръка", разширява списъка на поредните жертви. Пари се дават на мними полицаи и на мними магистрати, които "да уредят нещата" около ужким извършено престъпление или пътнотранспортно нарушение от някой син, дъщеря или внук. Нищо не може да спре откровена готовност за плащане на подкуп.
България постепенно се превръща в държава на измамата. Един събира пари от името на президентството. Друг фалшифицира подпис за 10 млн. евро. Трети мами възрастни хора по телефона и им прибира всичките спестявания. Четвърти лъже пред чейнджбюро. Пети обслужва имотната мафия, като къса оригинални нотариални актове в архива, в който работи. Шести заверява измамни продажби на апартаменти или пък фалшиви пълномощни. Седми прави поредна пирамида. Осми краде лични данни и ги продава наляво и надясно с една- единствена цел - измама. Девети мами, за да вземе чужда фирма или пък да отстрани съдружниците си ...
Това е само малка част от черната хроника през последните месеци. Огромна
лавина от измами затрупва обществото
Една от основните причини за тази противообществена напаст е липсата на адекватен отпор. Голяма част от измамниците фактически "работят" безнаказано. Малкото на брой установени случаи безкрайно се проверяват, разследват и проточват в съдебни зали. Или се обявяват за граждански частноправни отношения. Или пък волно или неволно се поставят на трупчета в някоя националноотговорна институция - преписките се спират, допроверяват, доразследват, докато им мине актуалността, времето, а и давността. Или пък се изправят пред непреодолима стена от неясни, липсващи или пък непълни законови разпоредби.
Има и още една безспорна причина. И тя е, че обществото често само си отглежда измамниците. При това не само телефонните.
Да вземем случаите с хората, които се жалват, че са изгорели с десетки хиляди левове в някакви популярни каси. Каква е тази липса на памет? При положение че пирамиди ужилиха "спестителите" в началото на 90-те, че после близо 20 банки фалираха, като преди това предлагаха нереално високи лихви. Стръвта и куката, които използват измамниците, остават същите. Кой трезвомислещ човек може да се реши да остави спестяванията си в ръцете на финансови корифеи, които обещават 15 на сто лихва или подобен дивидент, след като навсякъде лихвите не надхвърлят и един процент? Явно лакомията побеждава. Защото не става дума за осмислено участие в някакви високо рискови операции, а за влагане на пари с цел получаване на голяма лихва. И после,
няма как само държавата да е виновна
Или пък да вземем историите с авансовото плащане на "изгоден" имот на зелено. Не е ли най-естествено човек първо внимателно да проучи кои са инвеститорите и строителите, да провери техните фирмени досиета и финансови възможности, преди да изсипе десетки хиляди в някакъв проект?
Наскоро по Нова тв пък показаха работници, помолени от работодателя си да изтеглят по 10 000 - 15 000 лева кредити в името на предприятието и бъдещата работа. Заводът е фалирал, а всички те ще връщат заемите години наред, притискани от съдебни изпълнители. Сега работниците настояват държавата да им помогне, като се вземе имуществото на работодателя и се накара той да поеме дълговете си. Звучи справедливо. От своя страна, въпросният фабрикант обяснява, че никой насила не е каран да се подписва, че самият той не притежава никакво имущество, че такава е била ситуацията и средата. И това е вторият случай в този град. Дано поне сега остане като обеца за всички.
Не е излишно да бъдем не само внимателни, но понякога и мнителни. Защото паралелната държава на измамата продължава да функционира безотказно. За разлика от другата държава, която не гори от желание да хване и накаже измамниците. Можете да си отговорите защо хората не вярват на институциите и властта? А не е трудно да им се върне доверието - ако всички тези хитреци се окажат зад решетките, а не зад луксозните огради на огромните си къщи. Толкова ли е неизпълнимо?