|
| Президентът Росен Плевнелиев е убеден евроатлантик, той предрече война при разпад на Евросъюза. |
Медиите не са чак толкова виновни за това положение. Думичката "война" трайно се настани в политическия речник, което не на шега е притеснително. Президентът Росен Плевнелиев предрече война при разпад на Европейския съюз. Премиерът Бойко Борисов през ден ядосано праща някой да си жертва кръвчицата срещу Русия, демилитаризира Черно море, понеже не иска да воюваме срещу нея. Няколко пъти Георги Първанов пожела парламентарна декларация за "ненамеса във военни действия", бившият лидер на БСП Михаил Миков също настояваше за гаранции за ненападение срещу Русия. Думите им не са нищо повече от
кавърверсия на Волен Сидеров, който най-сериозно предрече
през април миналата година, че през месец май тогава започва война между САЩ и Русия. Разбира се, всичко, което се случва у нас, е ехо на размислите и страстите на водещи световни политици, на "началниците", както ги нарича премиерът Борисов. "Има риск от голяма война", каза френският президент Оланд в разгара на украинската криза. "Има риск от война между Русия и Турция", каза той и след свалянето на руски военен самолет от турски изтребител. "Франция е във война", каза френският премиер Валс след терористични действия в страната му миналата година. Същата тази Франция привлече към 2 млн. туристи заради Европейското първенство по футбол. Разберете - дори сегашният ужас в Ница не е война, тероризъм е. При война хората не се тълпят на опашки в Лувъра, а в бомбоубежища. Правилното схващане на ситуацията е ключ към разбиране на времето, в което живеем.
Напълно нормално е след като гореизброените, а и други важни персони през ден говорят за война, същото да правят и десетките им проксита в "гражданското общество". На запад се нароиха всякакви "аналитични центрове", които прогнозират война между Русия и НАТО в следващите 5, 10 или 50 години, а ако не прогнозират,
"експертизата им" ще остане без клиентела
Същите центрове ги има и в Русия, те бодро успокояват обществеността - "Няма проблем, стане ли война, на мига ги побеждаваме!" (някои се страхуват като 85-годишния Горбачов). У нас също избуяха десетки геополитически, стратегически и всякакъв род експерти, които вещаят война. Повечето не изпращат деня без десетина пъти да пророкуват огромно нападение срещу невинната жертва Русия, но не спи и другият лагер, атлантическият - там пък Русия е палач, който аха да лапне я Прибалтика, я Полша, я нас (може и хибридно посредством новодомците в Поморие). Всъщност към високопоставения хор, обговарящ войната, трябва да прибавим и руският президент Владимир Путин, който заради черните прокоби спрямо Русия следваше да изрече на 6 юни 2015 г. най-очевадното нещо на този свят: "Cамо болен човек, и то в съня си, може да си представи, че Русия ще нападне НАТО".
Войни се водят на много места по света и не са спирали. Тази обаче, щом ще засяга Америка, Евразия и сблъсква НАТО с Русия, е директно Трета световна. В родните интерпретации България ще бъде въвлечена чрез войски или територия. Фолклорът не се занимава с някакви по-дребни войни (примерно срещу джихадисти), които минават-заминават. А непременно с тази безизходната - НАТО, Русия, танковете идват... Впрочем, тя следваше да дойде и след световната икономическа криза, понеже според доста умници такива кризи винаги завършвали с войни. Мистерия е свърши ли кризата, не е ли, понеже световна война, слава богу, няма.
Тук обаче стигаме до много интересен момент. Понеже или Русия е нападната, или държави от НАТО, войната става особено драматична. То се знае, щом е световна при сегашните технологии, значи ще да е такава...Но логиката на пророците междувременно спира. Почва от "НАТО/Русия ще нападне...",
губи се като поток в пустиня,
за да завърши мощна като делтата на Нил: "Целта е Русия да бъде омаломощена/Целта е Русия да заграби територии". Изгубеното поточе е всъщност питанката как точно всичко това ще се случи. Каква ще да е тая световна война, в която бойците не се избиват взаимно. Какъв ще е този сблъсък Русия - НАТО, в който двете страни не губят народ, територия и цивилизация.
Тук пророците се разсейват. Все още не сме чули версията "Белият дом и Кремъл се разбират да не си избиват администрациите, всичко останало ще унищожат". Не е късно, може и да я чуем. Притисне ли някой пророците, най-често се появява ирационалност като мотив: "Руснаците са луди". Или: "На американците не им дреме, искат да запалят Европа и Русия". По-интересна е втората интерпретация. Видоизменена тя гласи, че САЩ, Великобритания и другите атове няма да ритат Русия, щели да хвърлят в огъня магарета като България, Румъния и т.н. Тезата е толкова опияняваща, че автори и публика пропускат да си разяснят атовете всъщност НАТО ли ще разтурват, или магаретата от раз ще победят нападната Русия. Защото ако тя не бъде победена, ще отговори, а ако пък атовете не защитят магаретата, цялото им НАТО, нали е пакт за взаимна защита, отива на кино. Истински ребус, добре е пророците от съответния сегмент да дошлифоват версията.
А сега да погледнем напълно сериозно. По света са се водили и водят партизански войни. Също и граждански. Подобен конфликт от десетилетия с различна интензивност има в югоизточната част на натовска Турция. "Страна на разлом", описа я Хънтингтън. Отвъд разлома, в самото сърце на НАТО, разбира се и в Русия, такава няма. За да има, някой сериозно да подпали и своята черга. Какъв палеж, те тъкат заедно - Русия и Турция забравиха самолета, чертаят общо бъдеще; Кери отиде в Москва, за да преговаря за съвместни действия в Сирия; руски милиарди доволно са изкупили имоти и бизнеси по Северния Антлантик,
пак за милиарди са и съвместните им инвестиции
Че има напрежение - има. Че расте съперничеството - факт е. Че дрънкат оръжия, самолети опират в границите - истина е. Истина е и че се стига до стълкновения чрез наместници. Но всичко е вече виждано, не по-различно от случвалото се през Студената война. Няма сблъсъци на собствена територия, държавите не се ангажират. Дори острият конфликт в Украйна показа, че червените линии взаимно не се престъпват. През последните 70 години НАТО и Русия изнесоха войните към трети страни, стълкновенията им (различни по характер и вид) чрез наместници най-често са в буферни държави - ние не трябва да се успокояваме от този факт, защото циничната игра на големите отнема животи. Но без да сме оракули, трябва да констатираме, че от 70 години насам светът на НАТО и Русия, а преди СССР и Варшавския договор (вкл. и България) е много повече мирен, отколкото военен и не изглежда да се промени. Дайте логика, по която всички ще отидем в пъкъла, та да я вземем на сериозно! Днес светът ни даже е по-мирен - след две световни войни бе настанало време, при което нямаше как НАТО да свали руски военен самолет без последствия; сега има как.
Защо тогава толкова много се говори за война? Отде се взе тази думичка? Атентатите във Франция и Белгия обяснимо нанасят поражения върху представите, обаче откъде са тия "болни хора", които насън и наяве си представят Русия да нападне НАТО и НАТО - Русия. Не са болни. Едни от тях (политици по света и у нас) го правят, за да държат масите в страх, да оправдават действия и бездействия; втори - заради пари; трети се заблуждават; четвърти се правят на интересни, пети са откровено глупави, шести чисто човешки се страхуват...В информационния свят всеки получава трибуна, а говоренето за война е много по-доходно и интересно, отколкото неговоренето. Всъщност мирът не значи непременно спокойствие - в миналото не знаехме какво се случва, заспивахме ведро; сега уж знаем всичко, обаче знанието трупа печал. И страх. Причините за военните словоблудства са неизброими. Но следва да се направи едно очевидно заключение - имаме
тотална инфлация на думата "война"
Изключителното й обезценяване е езиков (и не само) проблем. Употребява се без същина и повод от хора, които или манипулират, или нямат представа що е в действителност тя. Ако имаха, даже нямаше да съберат смелост да я изрекат - което всъщност е прекрасно.
"Бе паднал ничком и лежеше като заспал на земята. Когато го обърнаха по гръб, видяха, че не ще да се е мъчил много - лицето му имаше такова спокойно изражение, сякаш бе почти доволен, че е станало така" ("На западния фронт нищо ново", Е.М. Ремарк) - истинската война е това. И наистина е прекрасно, че всеки днес може да се упражнява - пише и говори за война, след което кротко завежда децата на танци.
