Най-голямото досега обезщетение от България спечелиха в Страсбург Ангелина Димитрова и Константин Димитров - вдовицата и синът на убития през 2003 г. в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Те ще получат 429 310 евро за материални щети и 500 евро за съдебни разноски, защото държавата им е отнела имущество като незаконно придобито съгласно отменения Закон за собствеността на гражданите. Това реши Европейският съд за правата на човека, който се произнесе вчера по шест дела срещу България и по пет постанови, че държавата е нарушила Европейската конвенция за правата на човека. Само по жалба на Хелзинкския комитет срещу България не намери основания да я обяви за допустима, защото той се бе представил неоснователно за пострадала страна от смъртта на две деца с увреждания.

Вдовицата на Самоковеца твърдеше, че имотите и доходите й са от продажба на картофи, а държавата не можа да докаже, че са от престъпна дейност. Затова през 2015 г. Ангелина Димитрова и синът й спечелиха в Страсбург дело за нарушено право на собственост. Тогава обаче получиха само 15 150 евро за морални щети, а държавата трябваше допълнително да се споразумее с тях за материалното обезщетение заради отнетите имоти. Тъй като не бе постигнато споразумение, съдът в Страсбург уважи експертна оценка, представена от Димитрова: за конфискуваното жилище, офис и гараж в София - 308 400 евро, за апартамент във Варна - 36 820 евро, за платени на държавата 91 230 евро за имоти, с които тя се е разпоредила преди отнемането им. Получената сума 436 450 евро бе оспорена от България като прекомерна, но Страсбург я намали съвсем минимално.

Основният аргумент за решението е, че е нарушено правото на собственост на Димитрова. Съдът е разкритикувал вече отменения Закон за собствеността на гражданите, тъй като не е предвидим и не дава защита срещу произвол. Освен това процедурата по него не била ограничена във времето и Димитрова е трябвало да доказва доходи за много години назад. По време на делото тя и Самоковеца посочиха, че доходите им са от производство на картофи, както и от щедър подарък от кума им.

Двама затворници с тежки престъпления пък осъдиха България за нарушена свобода на словото. Единият от тях е добре известният австралиец Джок Полфрийман, който излежава 20-годишна присъда заради убийството с нож през 2007 г. в София на студента Андрей Монов. Другият е Николай Шахънов, който изтърпява доживотна присъда в Пловдивския затвор за грабеж и убийство. Той има опит в съда в Страсбург, защото през 2011 г. осъди България заради лошите условия в затвора и получи 7000 евро обезщетение и 2000 евро за съдебни разноски. Сега и двамата осъдиха държавата, защото били наказани дисциплинарно заради оплаквания от надзирателите им. Полфрийман ще получи 3500 евро, а Шахънов - 5500 евро плюс 1500 евро за разноски, защото властите нямат право да задушават критиките срещу свои служители, включително и в затвора.

Още двама осъдиха България заради нарушени права в затвора - Крум Кулински, лежал за хулиганство от 6 ноември 2008 г. до 30 декември 2009 г., и Асен Събев, излежаващ от 2003 г. заради грабеж и убийство доживотна присъда с право на замяна. Те оспориха в Страсбург конституционната забрана да гласуват, докато са лишени от свобода, а европейският съд определи, че "автоматичното и всеобщото отнемане на избирателните права на затворниците в България е непропорционална мярка" и представлява нарушение на чл. 3 от допълнителния Протокол №1 към конвенцията, който регламентира правото на свободни избори. Също така е нарушен чл. 13 от конвенцията - право на ефективни правни средства за защита, защото нарушението произтича от основния закон и няма как да бъде оспорено пред български съд.

Двамата били разочаровани, че в затвора нямало изборна секция, и така пропуснали европейските и парламентарните избори през 2009 г., а Събев пропуснал и изборите през 2013 и 2014 г. поради продължаващия си престой зад решетките. Според Страсбург законът в България трябва да прави разлика между затворниците не само чрез наказанията, но и спрямо правото на глас и да не налага забрана по принцип, независимо кой какво е извършил. Кулински и Събев ще получат само 2727 евро за съдебни разноски, но не и друго парично обезщетение, защото признаването на правотата на жалбата им се смята за достатъчно морално удовлетворение.

Софиянците Александър Томов и Мариана Николова ще бъдат обезщетени заради нарушено право на собственост с 29 000 евро, плюс по 1000 евро за всеки от тях заради морални щети и още 2800 евро за съдебни разноски. Те закупили декар земя в Кранево от частник през 1993 г., който пък я купил от кооператива през 1967 г. Земята обаче била колективизирана през 1945 г. и наследниците на някогашните собственици я поискали въз основа на закона за реституцията от 1991 г. През 2008 г. съдът я върнал на реститутите, но не обезщетил добросъвестните купувачи, които не подозирали чия е била земята преди колективизацията. Държавата трябва да плати сега за този пропуск.

Уволнената през 2004 г. от Националната служба за сигурност Марияна Петрова заради отнет достъп до поверителна информация осъди България, че не е имала възможност да оспори уволнението си пред български съд. Тя работела като системен оператор от 1981 г. Жалбите й пред съда били отхвърлени, под предлог че отказът за достъп до поверителна информация е окончателен административен акт, който не подлежи на обжалване. Тя ще получи 2400 евро за морални щети и 2000 евро за съдебни разноски.