Някои обичат да определят политиката като игра с нулев резултат - ако опонентът ти губи, ти печелиш, и обратното. Има моменти обаче, в които всички политически играчи прибират своето, а гражданите изтеглят късата клечка. Така стана с поправките в Изборния кодекс. Почна се с мъдруване как да се въведе лелеяното електронно гласуване и след 4 месеца на резили, игрички, сделки и заменки получихме един законодателен тюрлюгювеч, който остави хората объркани и ядосани.

Едва ли някой се облажи повече от цялата тази история от Патриотичния фронт. Националистите бяха обещали в предизборната си програма, че ще въведат задължителен вот и мерки за ограничаване на гласуването в Турция. Е, получиха каквото искаха, след като разривът в Реформаторския блок принуди ГЕРБ да задоволява щенията им, за да ги задържи като постоянен партньор. И сега могат доволно да размахват "постижението" си. Какво получават потърпевшите от поправките? Отговорът е прост: нищо.



Задължителното гласуване с нищо никого не задължава



След дълги спорове и умувания как да накажат неявилия се пред урната избирател, но да не го ядосат, за да пусне гласа си подходящо, единствената санкция ще бъде изключване от избирателния списък. Но само при неучастие на два поредни вота, при това от един и същи вид. С други думи, ако не се явя на президентските избори есента, ще ме заличат от списъка само ако не отида и на същите избори през 2021 г. А дотогава я камилата, я камиларят. Кой знае колко промени ще изтърпи злополучният закон.

А ограниченията при гласуването в чужбина са безподобен абсурд. Да, таванът от 35 секции в държава действително ще засегне Турция. Въпросът е - какво от това? За всичките гласове, които идват от южната ни съседка, ДПС взима 5-6 мандата. При тази почти военизирана структура нещата ще си останат по старому. (В контекста на извънредното положение в Турция не е ясно днес как ще се открият секции там за президентските избори.) А последствията от рестрикциите за връзката между България и нашата диаспора по света могат да се окажат непоправими. Тъкмо активността на задграничните българи по избори се беше засилила и глупавата идея на ПФ ще я подреже. Така че контрата ще е у тях. Това ли искаха фронтоваците?

Тук своя дял от вината трябва да понесе и Реформаторският блок. Уж се бори за разширяване на възможностите за упражняване на избирателните права, пък накрая направи пореден "исторически компромис" точно за сметка на гражданското общество, което твърди, че представлява. Но, нищо, и те си взеха каквото им трябваше за пред избирателя. Нали ГЕРБ великодушно им позволи да запишат е-вота в Изборния кодекс. Само дето първо ще има пробни гласувания след 1 януари 2018 г. и ако няма проблеми, ще се въведе за евроизборите през 2019 г.



А можем да се обзаложим, че проблеми ще има



- в България сме, най-малкото по организацията и техническото изпълнение на нещата хич не ни бива. Пък и да не забравяме хакерските атаки срещу ред държавни институции на изборите през октомври 2015 г., зад които така и не разбрахме какво точно се крие. На реформаторите обаче постигнатото им стига, все пак е достатъчно, за да си защитят реномето на модерна дясна политическа сила.

Други действаха по съвсем прагматични подбуди. Депутатите от АБВ, които още бяха формално част от мнозинството, и от БДЦ, които уж формално не бяха, си издействаха поправка, която позволява допълването на състава на Централната избирателна комисия с още членове, така че новите политически сили в парламента да получат представителство в органа. От това се облагодетелства (отново) и ПФ, който също няма свой човек там. А АБВ дори имаха нахалството да използват цялата шумотевица и скандали около преправянето на Изборния кодекс като едно от основанията да излязат от управлението.

ДПС, както винаги, успя да измъкне нещо от ситуацията - отпадането на идеята за създаване на избирателен район в чужбина, която ГЕРБ в началото сама предложи и беше решена да прокара. Даже БСП за малко да спечели нещо - депутатите на Бойко Борисов я подкрепиха за искането й избори и национални референдуми да се провеждат на различни дати. Отдръпнаха се едва след избухналия чутовен скандал и посипалите се обвинения, че



се съюзяват с най-върлите си противници



А толкова въпроси останаха нерешени, докато течеше цялата тази игра. Никой не разбра какво ще правим с т.нар. мъртви души. Твърдението, че този проблем ще се реши с отписването от избирателните списъци, е толкова смешно, че дори не заслужава коментар. А изборната администрация? Какво ще правим с членовете на избирателните комисии, които са толкова зле подготвени, че протоколите за гласуването с всичките им задрасквания и забележки приличат на бакалски тефтер? Купеният вот ще продължи да процъфтява. Така че да ни е честит поправеният Изборен кодекс, а след няколко месеца отново ще броим последствията от "усъвършенстването" му.