Шефът на мюнхенската полиция Хубертус Андрe клати глава и въздъхва, когато го питам за политическите възгледи на нападателя от Мюнхен. Не е минал и ден, откакто нападателят уби 9 души, повечето тийнейджъри. Полицейският шеф обаче вече е достатъчно уверен, на базата на резултати от разследването, да отхвърли каквато и да било връзка с ислямския екстремизъм. Младият стрелец, с двойно германско и иранско гражданство, роден и отгледан в Мюнхен, имал обсесия към насилието и изпаднал в амок пред мола, обяснява Андрe.

Все още е рано случаят да бъде обявен за приключен. В събота сутрин, когато разговаряме, шефът на полицията признава, че подчинените му все още не са анализирали информацията от компютрите и профилите в социалните мрежи на нападателя. Следователите не са разпитали и всички свидетели, един от които разказва пред Си Ен Ен, че мъжът викал "Аллах Акбар", докато стрелял с глока си по хората пред ресторанта на "Макдоналдс". Андрe обаче коментира и това. "Дори и да го е казал, автоматично това не означава нищо", казва той. "Не всеки, който произнася тези думи, вече толкова популярни в цял свят, автоматично трябва да се свързва с "Ислямска държава".

Разбира се, че е така. С тази фраза всеки ден изразяват вярата си 1.6 млрд. мюсюлмани по света. Но изкрещяването й по време на безразборна стрелба е и



запазена марка



на ислямисткото насилие, както и един от малкото надеждни сигнали за следователите във време, в което стана изключително трудно да се разграничи кое е криминално престъпление и кое - тероризъм. "Ислямска държава" (ИД) допринесе много за създаването на тази реалност. За целите на пропагандата си лидерите на групировката с радост поемат отговорност за всяка жертва, която смъртоносният им култ вдъхновява, дори и когато извършителят няма никакви връзки с организацията освен мъглявата виртуална връзка, наричана "саморадикализация".

Германия е научила този урок. На 18 юли млад мюсюлманин, търсещ убежище, въоръжен с брадва и нож, атакува група пътници във влак във Вюрцбург и рани тежко 5 души. Във видео, публикувано онлайн, нападателят заявява принадлежност към ИД, която, от своя страна, пое отговорност за неговото нападение и го нарече "войник" на самопровъзгласения й халифат. Поне на идеологическо ниво връзката с ИД изглежда повече от очевидна.

Но и в този случай германските власти внимават особено да не посочат ясна връзка между нападателя и какъвто и да е ислямски екстремизъм. Дори и след потвърждаването на автентичността на видеозаписа, запечатал заявяването на принадлежността към ИД на нападателя и обещанието му да убива "неверници", полицейското ръководство на Германия не определи нападението като форма на тероризъм. "Това е сивата зона между неконтролируемо насилие и тероризъм", каза вътрешният министърТомас де Мезиер.

Може да има много причини за тази предпазливост от страна на германските власти. Те вероятно не искат да дават козове в ръцете на ИД, която иска да убеди света, че може да стигне където пожелае, защото вдъхновява нападения, без пряко да ги направлява. "Ние се концентрираме върху месианската им идея да убиват неверници, но в действителност лидерите на ИД са студенти по геополитика", казва Михаел Вайс, съавтор на "ИД: армията на терора отвътре". "Логиката е диалектична: насърчаване или вдъхновяване на джихадистки атаки, очакване на антимюсюлмански ответен удар, който може да приеме всякаква форма, включително и приписване на всяко масово убийство на ислямисти, и накрая - очакване Западът да се самоизяде".

Точно



това се опитва да избегне



Германия, особено на фона на шоковата вълна за западния ред след резултатите от британския референдум за бъдещето им в ЕС от миналия месец. Ден след стрелбата в Мюнхен шефът на парламентарната фракция на християндемократите Фолкер Каудер заяви, че национален приоритет в този момент трябва да бъде заклеймяването на езика на омразата.

Но концентрирането върху запазването на социалната хармония вместо върху идентифицирането на престъпните мотиви доведе до нова форма на враждебност. То позволи на крайнодесните да обвинят управляващите, че покриват факти по случая. На 23 юли вечерта американският новинарски сайт Breitbart, който е отрицателно настроен към имиграцията и към отношението към исляма в Западния свят в частност обвини Би Би Си, че се опитва да заличи каквато и да е връзка с мюсюлманското или ислямското наследство при отразяване на случая. Проблемът бе, че докато повечето световни медии идентифицираха мюнхенския стрелец като Али Давид Сонболи, Би Би Си го наричали само Давид Сонболи.

В Германия радикалната десница стигна още по-далеч в развиването на конспиративната теория. Една от лидерките на антиислямисткото движение ПЕГИДА Татяна Фестерлинг обвини германското правителство и медиите, че пренебрегват "очевидния" факт, че мюнхенската стрелба е акт на религиозен екстремизъм.

Сред вещите на нападателя обаче мюнхенските следователи не откриват никаква ислямистка литература, но пък намират



колекция от книги и статии за масови убийства



и стрелби, включително и германското издание на книга със заглавие "Амок в главата - защо учениците убиват". Намират и знаци, че стрелецът от Мюнхен може да е намерил вдъхновение от действията на Андреш Брайвик, крайнодесния радикал, убил 77 души в Норвегия през 2011 г. Мюнхенското нападение бе извършено в деня на петата годишнина от кървавата баня на Брайвик и за шефа на полицията Андре връзката между двата случая е "очевидна".

Поне политически това вероятно е някакво облекчение за канцлера Ангела Меркел и правителството й. След като от миналата година досега в страната пристигнаха повече от 1.5 млн. бежанци от мюсюлманския свят, Меркел е обект на засилваща се критика за това, че позволи на толкова много чужденци почти безпрепятствено да влязат в страната.

Две ислямистки нападения в рамките на седмица определено не са в полза на Меркел срещу критиците й. (Текстът е писан преди самоубийствения атентат на сириец в Ансбах в неделя вечерта, бел.ред) След нападението във Вюрцбург правителството се опита да омаловажи факта, че нападателят е бежанец. "Не може да се каже, че няма връзка между бежанците и тероризма. Но опасността бе голяма преди, остава си голяма и сега, независимо от въпросите за бежанците", каза вътрешният министър Де Мезиер. Макар да не е политик, шефът на мюнхенската полиция също побърза да отбележи в събота, че петъчната стрелба в мола "няма нищо общо с бежанската тема".

Вярно е, че стрелецът от Мюнхен е роден и израснал в Германия. Но дали е вярно, че по никакъв начин не е симпатизирал на ислямистите? Сигурна ли е полицията, че не е крещял "Аллах Акбар", докато е стрелял по невинните хора? "Не, не знаем това", казва ми шефът на полицията. "Ще се нуждаем от факти и информация за миналото му, за да разберем какви са нагласите и светогледа му." На този ранен етап от разследването вероятно ще е добре предварителните заключения просто да спрат до тук.