Мълчанието не е присъщо състояние на политиците. Плетеницата от нелепости, интриги, манипулации и откровени лъжи, които, общо взето, запълват политическото ежедневие, води до водопад от думи, които обилно се изливат върху нещастния избирател. В този смисъл мълчанието е знак за нещо извънредно - или нещата са дотам оплескани, че е по-добре да се пази тишина и да не се привлича внимание, или пък са толкова тънки и деликатни, че е най-добре "да се снишим, докато ни отмине тая буря" (по Т. Живков).

Тук човек веднага се присеща за начина, по който родните политици подходиха към кризата, която тресе вече месец съседна Турция след неуспешния опит за преврат срещу управляващата там Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Едни лягат и стават с новините от южната ни съседка - управляващите от ГЕРБ и Реформаторския блок неохотно и по необходимост, националистите от Патриотичния фронт и "Атака" с неприкрит апетит, БСП - с опозиционна стръв. На този фон партиите, които представляват турско-мюсюлманското малцинство у нас - ДПС, ДОСТ и НПСД, направо се набиват на очи (или по-скоро на уши) с красноречивото си мълчание. Те го нарушиха само дотолкова, че да отронят няколко думи по горещата тема - толкова оскъдни, че могат да се съберат в шепа. При това все едно си бяха плюли в устата. "Ние изразяваме категоричната си позиция в подкрепа на законно избраните институции - президент, парламент, правителство. Волята на турския народ, изразена чрез демократично проведени избори, стои над всичко и над всички", обявиха от ДПС ден след опита за преврат. От ДОСТ се възмутиха от този "насилствен, антидемократичен акт" и похвалиха турския народ, че проявил "изключително силните си демократични рефлекс и култура", като застанал на страната на ПСР. Другата група бивши депесари в НПСД заявиха подкрепа за "демократичния режим и демократично избраните институции, за да не се допусне гражданска война" в Турция.



И оттогава - тишина



Хората, които на пръв поглед имаха най-значим и пряк политически интерес положението при съседите да се обсъжда денонощно, се скриха в миши дупки. Изглежда, "снишаване" беше станала ключовата дума за деня.

В интерес на истината ситуацията при комшиите предразполага най-малко към предпазливост всеки, който има акъл в главата. И как иначе при развилнялата се врагомания и параноя след преврата, които светкавично преляха извън границите на страната, както показа агресивното поведение на турските управляващи срещу ЕС и дори САЩ. У нас като че ли в най-неприятно положение се оказва ДПС. Догановата партия от години вече е в немилост пред Анкара по причини, които остават неясни и до ден днешен. Положението още повече се влоши след руско-турската криза от края на миналата година, която разцепи партията след изгонването на дотогавашния й председател Лютви Местан, заел открито страната на Турция в конфликта. Тогава се появи и ДОСТ с ентусиазираната подкрепа на ПСР и официалните представители на турската държава в България и с амбицията да отхапе голямо парче от електората на ДПС.

Официалните политически контакти на ДПС с Турция се ограничиха до опозиционерите на турската политическа сцена - кемалистите и националистите. След преврата обаче дори последните публично се наредиха до ПСР в демонстрация на солидарност срещу опита за насилствено сваляне на законно избраната власт. За момент изглеждаше, че затоплянето на отношенията между Турция и Русия през последните няколко седмици може да свали част от натиска върху ДПС. Докато не се разбра, че по сталинистки усърдното дирене на поддръжници на преврата е започнало да се фокусира и върху Догановата партия. За това косвено може да се съди по появилите се публикации в турски медии, че ДПС е заподозряно във връзки с обвинявания за вдъхновител на преврата Фетхуллах Гюлен. А при разгърналия се лов на вещици това обвинение може да има какви ли не тежки последици. Най-малкото в чисто политически план



може да подплаши традиционните избиратели на ДПС



и работещите за неговата кауза изселнически организации.

Положението на наченалия самостоятелна политическа кариера Лютви Местан не е по-розово. Лидерът на ДОСТ изгради новия си имидж като политик изцяло на базата на конфликта между Анкара и Москва. Представя се като убеден защитник на евроатлантическите демократични ценности срещу попълзновенията на руското империалистическо евразийство - идея, която се оказа удобна платформа за защита на турските външнополитически интереси и за атаки срещу ДПС. Само за кратко време обаче. Неочаквано възобновеното приятелство между враждуващите страни, което дойде по инициатива лично на турския президент Реджеп Ердоган, поставя Местан в много неприятна ситуация. Особено след като от Турция ката ден започнаха да се сипят нападки и дори откровени заплахи срещу довчера скъпите й евроатлантически партньори. Така де, кой е врагът сега - Изтокът или Западът? След като дори пилотите, свалили руския бомбардировач миналата година - довчерашни герои на цяла Турция, внезапно бяха заподозрени като опасни конспиратори, тогава кой знае какъв може да се окаже утре за Анкара доскорошният й нов фаворит Лютви Местан.

Най-странно е поведението на НПСД - партията на отцепилите се от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов. Докато Исмаилов отправяше призиви България да подкрепи опазването на турската демокрация, Касим Дал развълнувано описваше във Фейсбук участието си в свикан от ПСР митинг в Истанбул, на който се присъединил към "огромна вълна от хора, тръгнали с националния флаг в ръка да защитават свободата!" От партията, както и от РБ, в чийто състав влиза НПСД, побързаха да определят изявите му като негова лична работа. Което е смешно и политически безотговорно, откъдето и да го погледне човек.

При всички случаи ставащото в Турция внесе сериозен елемент на несигурност в плановете и на трите формации. Послания, лоялности, сделки - всичко ще трябва да се мисли наново. И вероятно многократно да се премисля при непрекъснато менящата се обстановка. А на публиката не й остава нищо друго, освен да се надява, че при пренареждането на пасианса ще може да научи поне малко повече за плановете на родните политически играчи, които държат етническата карта.