Вицепремиерът Меглена Кунева пак настъпи мина. Няколко седмици след като уж взе на ръчно управление европрограмата "Наука и образование", тя тръгна да я рекламира с луксозни запалки, тефтери от естествена кожа, стъргалки за лед, плажни хавлии и други предмети - дефицитна радост за народа, както се казваше в комедията "Опасен чар".

Трагикомедията на Кунева е, че хем ръчно управлява програмата, хем не знаела за безумната поръчка. Точно тя, която втора година ни занимава с гениални идеи за антикорупционно законодателство, на което една от мишените са проблемните обществени поръчки. Именно заради тях Кунева спаси от закриване БОРКОР - гълтащ милиони на данъкоплатците всяка година без никаква полза, но пък претендиращ за експертиза по хващането на проблемни търгове и конкурси. Отсега предчувстваме големите успехи срещу пладнешкото крадене, които ще настъпят, когато антикорупционният закон мине.

Иронията е голяма - като в древногръцка трагедия.



Докараната до просешка тояга наука може само да мечтае



за 2 млн. лв. Учените, на които им отрязаха абонамента за чуждестранни научни издания, трябваше да преглътнат новината, че Министерството на образованието и науката (МОН) ще се фука с метални запалки с пиезокристал в кожен калъф, елегантни държачи за чанти и портфейли с ексклузивен дизайн, подарявайки ги на роднини и приятели.

Безобразието е, че парите, които според европейските правила трябва да послужат за разгласяване на програмата "Наука и образование", така че информация за нея да достигне до всички потенциални кандидати и те да могат да кандидатстват за финансиране, всъщност се профукват за нищо. Купищата сувенирчета просто ще задоволят нечия суета, но информационният ефект от тях ще е нулев. Интересно как в министерството на образованието са се канили да напечатат всичките задължителни атрибути, които се изискват от ЕС (номер, име на програмата и т.н.), върху ключодържател или химикалка.

Но кой знае - фантазията на чиновниците понякога е безгранична. Особено когато трябва да се похарчат парите на данъкоплатците. Защото



двата милиона не падат от небето, а са пари на гражданите -



европейски и български. А чужди пари се харчат най-приятно. Затова е много интересно за кого бяха предназначени 10-те комплекта зарядни устройства за смарт телефони, флашките, 100-те елегантни държача за чанти, калъфите за лаптопи и други утилитарни предмети - нахалните чиновници очевидно са объркали джоба на данъкоплатците с личния си.

Друга наглост е бързането скандалните стоки да се купят наведнъж с парите, които се полагат за цели 4 години. От алчност да усвоят накуп парите и да си разцъкат едни елегантни сувенирчета чиновниците обричат на пълна дезинформираност същите тези данъкоплатци, с чиито пари се черпят. Те нямаше да научават през годините какви са възможностите за кандидатстване за европейски средства, защото нямаше да има пари за това - те щяха да са се материализирали в антистрес топки и брандирани плажни хавлийки.

Много е показателно как информационните кампании у нас се бъркат с рекламни - така както за управляващите журналистиката и пиарът са едно и също нещо. С непосилна лекота



информирането на обществото се подменя от рекламиране



на МОН - какъв оксиморон! Какво всъщност има да му се рекламира на МОН? То не ще реклама, иска мотика.

"Не виждам нещо лошо да има рекламна дейност в сферата на средното образование и колкото повече рекламираме нашето образование, толкова по-добре. Дали с химикал, дали с шапка, дали с блузка, дали с книга, дали с тетрадка - толкова по-добре ", казва зам.-министърът Диян Стаматов, този стожер на духовността в образованието, както сам се определя. Излиза, че ръководството на министерството смята, че учениците ще тръгнат редовно на училище, ако им го рекламират с шапка или химикалка. Що не и със запалка - учениците винаги са ги ползвали, даже по времето на Кунева и Стаматов.

Скандалът с поръчката на МОН изобщо не е изключение.



По същия начин всички министерства харчат парите



за информационни кампании. Нищо че вицепремиерът Томислав Дончев вика, че не било добре така. И подопечната му програма "Добро управление" раздава подаръчета тип "куче касичка". Ексцентричните предмети, поръчани с пари на Програмата за развитие на селските региони, също си ги бива - луксозен комплект за вино, кожени бизнес раници, външни батерии, пъзели за възрастни, метални химикалки за смарт телефони, ученически раници и още и още...

Най-жалкото в цялата работа е оправданието на министъра на образованието, че не знаела за скандалната поръчка. Сега, като накажат чистачката, вероятно случаят ще се забрави. Но не и поредният образователен гаф на управлението на ГЕРБ. Няма съмнение, че химикалките и запалките са дреболия, просто върхът на айсберга. Какво ли ще излезе, когато дойде време да се разрови в апетитните образователни имоти, в застроените от частници училищни дворове, в парите, които регионалните инспекторати раздават на специални медии (разбити на малки порции, под прага за задължителна обществена поръчка)? А когато се освети машината за частни уроци, с които просветни чиновници си докарват фантастични доходи?