Звездата на Давид е широко разпространен древен символ. Първоначално той не е бил свързван само с юдаизма, нито пък е означавал "стигматизиране". Нещо, което се променя през времето на националсоциализма: от 40-те години на миналия век шестолъчната звезда е свързвана с Холокоста.

Нюрнбергските закони за чистотата на расата, представени на седмия конгрес на Националсоциалистическата партия през 1935 година, постепенно изключват евреите от обществото. Тези закони педантично постановяват кой е "пълнокръвен евреин", "полуевреин", "евреин от смесени бракове от първа и втора категория", или кой "се смята за евреин". Впоследствие повечето от тях са задължени да носят звездата на Давид.



"Вътрешните врагове на показ"



Още преди войната Райнхард Хайдрих, началникът на Главното управление за сигурността на Райха, обмисля как "да покаже на целия свят" кои са "вътрешните врагове на Германия". Малко след антиеврейския погром от нощта на 9 срещу 10 ноември 1938, известен като Кристалната нощ, Хайдрих пише следното: "По смисъла на Нюрнбергските закони всеки евреин трябва да носи някакъв отличителен знак. Това улеснява много други неща". Малко по-късно този "белег" облекчава нацистите в издирването на евреи и депортирането им в концентрационните лагери. И то не само в Германия.

Още в началото на войната, през септември 1939 година, нацистите принуждават живеещите в окупирана Полша евреи да носят на ръкава си бяла лента със синя звезда. С окупацията на все повече страни нацистите въвеждат задължителното носене на отличителни знаци от евреите и по други места.

Малко по-рано, през 1937, Хитлер заявява пред функционери на партията, че "проблемът с обозначаването ще бъде разгледан след две или три години, но някой ден то ще бъде въведено така или иначе (...)". Първоначално Хитлер демонстрира готовност за компромиси. Очевидно се опасява от остри реакции от чужбина. След началото на войната обаче падат всички задръжки.

През 1941 година министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс отново напомня на Хитлер за "отличителния еврейски знак" и в крайна сметка през август получава подписа на фюрера. От 1 септември 1941 година важи нов полицейски правилник, който фиксира всички детайли за обозначаването на евреите. "Всеки евреин трябва да носи шестоъгълна звезда, здраво пришита на левия ревер и голяма колкото длан. Тя трябва да е от жълт плат, а върху нея с черно да пише "евреин"." Разпореждането важи за всички евреи над шестгодишна възраст. От този момент нататък "появата на евреи на обществени места без жълтата звезда на ревера" е забранена. За неизпълнение на правилото се налагат тежки наказания.



Подготовка за Холокоста

Засегнатите са отчаяни. Писателят Виктор Клемперер, който произхожда от еврейско семейство, но още преди Първата световна война приема протестантството, също бива сочен за евреин. Още през 1935 година Клемперер губи преподавателското си място в Дрезден и е принуден да носи на ревера си звездата на Давид. "За нас звездата означаваше дискриминираща изолация", казва Инге Дойчкорн. Тя си спомня как навремето германците, които е срещала по улиците на Берлин, са отвръщали поглед, когато видели звездата на ревера й. "Или гледаха някъде през мен, белязаната."

Изолация, дискриминация, но и контрол. Защото обозначаването на евреите бе само подготовка за онова, което нацистите наричат "окончателно решение на еврейския въпрос". Освен че са били принудени да носят звездата, евреите са нямали право да напускат града или селото, в което са живеели, без полицейско разрешение. Така е създадена перфектната организация за Холокоста. Масовите депортации в концентрационните лагери започват през октомври 1941 година. Виктор Клемперер и Инге Дойчкорн оцеляват. Милиони други - не.