Трафикант, спипан да вози нелегални бежанци, задържан и пуснат под домашен арест, спечели обществена поръчка за превоз на легални бежанци. Тръжната комисия на Гранична полиция го избрала за победител, въпреки че е била сезирана за тъмните му транспортни дела. Като го хванали на местопрестъплението, каналджията първо направил самопризнания пред прокурора, но после размислил и ги оттеглил. А прокуратурата заяви, че няма пречка поръчката да бъде възложена тъкмо на това "лице". Всичко това се случва месеци след като бе приет новият Закон за обществените поръчки, който уж щеше да измете Авгиевите обори. След като медиите закипяха и всички научиха историята с трафиканта, премиерът Бойко Борисов стовари зевсовия си гняв върху шефа на Гранична полиция, който послушно подаде оставка.

Случката не е единствена. Съмненията и скандалите продължават по старому, необезпокоявани от новия ЗОП.

"Тактиката на опонентите ни е да ерозират управлението на ГЕРБ, включително и чрез скандалите с обществените поръчки ", оплака се преди време Бойко Борисов. Може и да е прав за тактиката, но по-важно е кой е виновен за ерозията и скандалите - дали външни врагове или вътрешни, свързани с управлението фактори и причини. Само миналата година са проведени над 11 хиляди обществени поръчки за повече от 7 милиарда лева. Това са огромни пари и зад тях стоят големи интереси. През февруари-март премиерът впечатли публиката със залпово спиране на едри търгове, за които се въртяха коментари, че са безсрамно скъпи и очевидно нагласени. Борисов разказа как преживял катарзис на срещата с българите в Лондон, като се огледал в очите на критично настроен младеж, и отрече спирането на поръчките за магистрала "Хемус", Зимния дворец във Варна и прочее да е заради критики от западни партньори. Като проверим и разсеем съмненията и като влезе в сила новият ЗОП (Закон за обществените поръчки), пак ще ги пуснем, обясни премиерът.

Но със спиране-пускане проблемите не се решават. Може само да се поразместят фирмите фаворити. Новият ЗОП влезе в сила на 15 април, но и той няма да направи чудеса, защото



и най-добрият закон е безсилен, ако липсва политическа воля



На 18 май Европейската комисия публикува докладите си за дисбалансите в държавите от ЕС. България получи сериозни забележки, включително и заради тежките пороци в обществените поръчки. Те остават развъдник на корупция, става ясно от доклада, макар че там изразът е доста по-куртоазен - "системни нередности". Диагнозата на ЕК е: "Системни нередности в процедурите - липса на административен капацитет, неефективни контролни механизми и постоянни съдебни жалби срещу търговете. Всичко това е довело до прекъсване на плащанията от еврофондовете и финансови корекции". Следва рецептата - затягане на контрола, подобряване на работата на Агенцията за обществени поръчки (АОП) и бързо преминаване към електронни търгове.

"Недостатъците пречат на успешното усвояване на парите от ЕС и влошават цялостната бизнес среда. Важно е това да се промени, за да може страната успешно да усвои 32 милиарда лева европейски фондове за периода 2014 - 2020 г. Електронната система за обществени поръчки засега дава само частични резултати", посочи в нарочно изявление еврокомисарят по бюджета Кристалина Георгиева.

ЕК е приела график, според който всички страни от ЕС трябва да осигурят възможност за електронно кандидатстване, провеждане, оценяване и сключване на обществени поръчки до април - октомври 2018 г., а до ноември 2019 г. трябва да е факт електронното фактуриране. Държавите, които вече са превключили на електронно възлагане, отчитат между 5 и 20% икономии, твърди Еврокомисията. Обаче България май не иска да пести.

В нашия прехвален нов ЗОП си имаме собствен график и той се простира чак до 2020-а година. Излиза, че



ще отлагаме до последно момента,



в който обществените поръчки ще се провеждат с максимум участие на компютъра и интернет и с минимум присъствие на "човешкия фактор". Прозрачност и власт на технологиите са единственият начин да напъдим корупцията. Компютърът рушвети не взима и не се впечатлява от връзки и намеци. Но у нас дори въвеждането на най-простата част - онлайн подаване на документи, отнема години. А компютърът да класира оферти и да излъчва победители, все още звучи като футуристичен сюжет.

Новият ЗОП уж вече е в сила, но по-правилно е да кажем, че "започна да влиза в сила" на 15 април и това ще продължи поне до 2020 г. Защото най-важните нововъведения се отлагат за следващите месеци и години.

Например прословутият предварителен контрол, който АОП трябва да започне да осъществява за всякакви търгове, а не само за финансираните от еврофондовете, е отложен за есента. Според новия ЗОП от 1 септември агенцията трябва да започне да контролира обществени поръчки още в зародиша им, преди старта на процедурите. АОП ще гледа какви документи се искат, какви изисквания има към кандидатите, как ще се прави оценката на офертите и т. н. Кои поръчки ще се проверяват? Ще се прави случаен избор на лотариен принцип, като ще има повишено внимание към сфери и възложители, които вече са се показали като инкубатори на корупция. Странно е, че законът "изолира" някои видове поръчки от вниманието на АОП. Не подлежат например на авансов контрол търговете в сферата "отбрана и сигурност". А, както знаем,

"мизите" там са доста едри.

Законът повелява всеки по-голям възложител да създаде специално звено за управление на обществени поръчки. Това се отнася за министерства, агенции, комисии, предприятия, които имат бюджети над 20 млн. лева и правят поне по 20 поръчки годишно. Но и това е задача за бъдещето - срокът за създаване на звената е 31 декември.

Други клаузи от новия ЗОП ще заработят догодина. На 1 юли 2017-а ще стане задължително възложители и кандидати да си разменят информация "изцяло чрез електронни средства за комуникация". Странно е, че е предвиден толкова дълъг срок, при положение че вече и бабите на село ползват сайтове, чатове и мейли.

Отлага се и "качването" на всички обществени поръчки на едно място - в национална електронна уеб-базирана платформа. Обявления, решения, документи, запитвания и разяснения; покани и заявления за участия, оферти и т.н. ще са достъпни чрез един портал, но едва през юли 2018 г. За тогава остава и задължението българските възложители да се съобразяват с европейската система е-Сertis и да изискват от фирмите предвидените в тази система документи.

За след две години остава и друга важна мярка срещу бюрокрацията - министерства, комисии, агенции, общини и т.н. да нямат право да искат от участниците документи, които са достъпни в националните бази данни, т.е. ще трябва да ги взимат сами по служебен път.

И така стигаме до самия края на десетилетието. Според ЗОП едва след 1 януари 2020 г. ще е възможно чрез единния национален портал да се провеждат изцяло електронни обществени поръчки - от оценяването на офертите до фактурирането и разплащането. А



България вече е изостанала срамно,



както във всичко, което наричаме е-управление. Италия, Португалия, Дания, Австрия, Обединеното кралство са отличници. Толкова ли е трудно да копираме техния опит?

ЕК от години повтаря, че е-търговете трябва да станат масови при провеждане на обществени поръчки в целия ЕС, защото препятстват разхищението на обществените пари и ограничават корупцията и хартиената бюрокрация. В Португалия сравнили цените на ремонтите на обществени болници, възложени през 2009 г. по стария начин, с резултатите от проведените през 2010 г. е-търгове. И получили 18% разлика. Има случаи на икономии, достигащи 45%, и то при проекти за милиарди, твърди ЕК.

Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев коментира, че е важно да се опростят правилата за обществените поръчки и че е-търговете са добро решение в тази посока. Само че новият ЗОП заема близо 200 страници и изрежда цели 13 вида процедури.

У нас обществените поръчки са бездънно тресавище и това се знае от Каспичан до Брюксел и Вашингтон. Ако управляващите наистина искаха да извадят чиновниците и парите от тинята, щяха да направят прост закон и напрегнат график за дигитализация на обществените поръчки. Без това всички обещания за максимум прозрачност и минимум корупция са просто прах в очите.