Ако има качество, което БСП съумя да развие до съвършенство за последните 6-7 години, това е способността й да се издънва. ГЕРБ злорадо броят победа след победа на избори срещу столетницата, чиито избиратели се стопиха от 1 129 196 на парламентарния вот през 2005 г. до 505 527 през 2014 г. Злополучният стратегически съюз с ДПС роди печално известните правителства на тройната коалиция и на Пламен Орешарски. Да се чуди човек при това положение откъде червените събират тези 17%, дето ни ги навира в очите соцлидерът Корнелия Нинова, да гласуват за тях.

И напук на бодрящината, която цари на "Позитано" 20, единственото, което се очертава за момента, е пореден провал. При това не толкова заради шантавите пируети на червената централа в коалиционната политика на партията, а най-вече заради направо отчайващата липса на политически професионализъм, която демонстрира соцръководството при избора и промотирането на кандидата си за президент.

Най-напред, защо бе лансиран генерал Румен Радев? Няма нужда от социологически сондаж, за да е ясно, че



близо 100% от соцпубликата е чула името му за първи път



след пленума на БСП, който официално го издигна като претендент за "Дондуков" 2 (да не споменаваме изтеклите от "Позитано" слухове, че той е бил също толкова анонимен и за ръководния актив на партията извън тесния кръг около Нинова). Нормално, професионалните военни, дори и по върховете на армейската йерархия, са тотално неизвестни на широката общественост. Имената им ги научаваме чак като се захванат с политика - Михо Михов и Никола Колев са най-характерните примери.

На какво разчита тогава БСП, когато лансира анонимния Радев? Ами очевидно на онова "ген.", което стои пред името му в неговата визитка. И съответно на баналните стереотипи в съзнанието на избирателя, които оформят представата му за офицерската професия - лидерство, твърдост, чест, отговорност и т.н.

Да оставим настрана това, че голяма част от хората у нас, и най-вече младежите, ще отхвърлят веднага тази представа, защото са водени от други банални стереотипи - за тях военните са "фуражкаджии", тесногръди хора, работещи доброволно за институция, чието основно изискване е да оставят мисленето на други. Работата е там, че БСП е съвсем неспособна да защити по адекватен начин дори и онзи позитивен имидж на генералитета, който е по-широко застъпен сред левите избиратели. Това започна да се забелязва веднага след като Националният съвет на партията гласува в подкрепа на номинацията на Радев. Тогава прясно избраният кандидат сподели кратичкия си, но наистина изумителен разказ за своето навлизане в света на политиката. По собствените му думи всичко започнало от едно телефонно обаждане към края на юли. Женски глас в слушалката казал: "Добър ден, аз съм Корнелия Нинова". Уведомил го, че е номиниран от някаква структура на БСП за кандидат-президент, и питал дали би се съгласил да влезе в надпреварата от името на партията. Радев бил "страшно изненадан", поискал време да си помисли и приел на 2 август, когато чул някакви изявления на военния министър Николай Ненчев, които не му се харесали.

Туйто! Значи така се подбирали президентите в България - някой ти звъни няколко месеца преди изборите, пита те искаш ли, не искаш ли, ти уж сядаш да мислиш, ама като те ядоса властта,



яхаш коня като политкомисар



и вихрено повеждаш червения ескадрон в атака. Това там планове, стратегии, визии за президентство, държава, нация - ще се мислят в движение докато се щурмува "Дондуков" 2. Простете, ама така ли действа професионалният военен, така ли действа отговорният лидер?! Така работи само аматьорът, когато някой го води за носа.

А каишката на червения генерал я държи Корнелия Нинова. При това прекалено здраво и прекалено очевидно. И това стана ясно за всички при внезапния разрив с АБВ за общата им изборна коалиция. Тогава Радев - претендентът за една от трите най-високи позиции в държавата и парекселанс политическа фигура, така си затрая, че единственият звук, който идваше от него, беше от здраво стиснатите му зъби - да не изпусне нещо, което не трябва. "Това са отношения между партии - не съм член нито на БСП, нито на АБВ, тези отношения за коалиции и инициативни комитети се регулират между тях си", едва промълви той като коментар на бъркотията, в която го вкара "Позитано". А междувременно Корнелия Нинова и антуражът й се вихреха по всички медии, за да обясняват защо коалицията, която беше създадена в името на и за Радев, не бива да съществува. Толкова ли не се усетиха Нинова и хората й, че така само затвърждават представата за Радев като поредния фигурант, който е подбран, защото послушно следва повелите на партийната централа? И как при това положение социалистите очакват да прокарат версията си, че става въпрос за силен, волеви, независим човек, който е в състояние да обедини нацията в противовес на пропартийните фигури, които заемаха "Дондуков" 2 досега?



От АБВ веднага доловиха пукнатината в стратегията на червените и атакуваха



"Първият щрих в модела "Плевнелиев" е, че е назначен, посочен президент. С г-н Радев се случи точно същото - от шанс, от потенциал това да бъде национална фигура, той се превърна във фигура не просто на една партия, а във фигура на един човек", каза лидерът им Георги Първанов. Кой е този "един човек", е пределно ясно - Корнелия Нинова.

Оттук нататък нещата и за БСП, и за Радев в частност, стават пределно сложни. За краткото време, оставащо до изборите, кандидатът трябва да се отмие от лиснатата върху него кофа с партийна боя. Но това просто няма как да стане. Набързо пробутаната идея за инициативен комитет, който да го издигне като знак за неговата непартийност, е просто смешка. Никой няма да възприеме комитета като нещо повече от параван на присъдружни на БСП граждански организации. Това няма да остане незабелязано от останалите претенденти за президентския пост, които със сигурност ще пробват да дискредитират Радев като партийна фигура, която не става за обединител на нацията. А междувременно Нинова отсега ще трябва да мисли за речта си в следизборната нощ и аргументите защо отговорността за поредната загуба не е нито нейна, нито на партията.