При българските властници открай време има един синдром, който спокойно може да бъде наречен "от мен започва света". Сигурно мнозина са забелязали как през годините идва една партия на власт и започва веднага да сменя кадри и закони, да обяснява колко лоши са предишните и започва да пише и рекламира постоянно нови нормативни актове. Нещо, което обичайно заема две трети от времето на съответното управление. После идва следващата власт и започва да прави същото. Правителствата и отделните министри правят същото. Например сменят министър в образованието и се започва тотална подмяна на учебници, правила, закони, правилници. Същото се отнася и ако се смени някой вътрешен министър - веднага се пише цял или почти цял нов закон за МВР и се започват какви ли не нормативни упражнения. Всъщност този синдром е повсеместен, във всяка област. Решава се, че ще се прави някаква реформа и се подпуква из основи цялата законова и подзаконова база. Така е и в националната сигурност, социалната сфера, икономиката или в бюджетната област ... От една страна - има логика - и светът, и политиката, и законодателството се развиват и няма нищо лошо в това да се правят промени - било то изменения, допълнения или отмени на отделни текстове или на цели закони. Проблем обаче винаги се получава, когато



това се прави неспирно и без ясна оценка за очаквания резултат



Правосъдието изобщо не прави изключение. Вече почти 25 години кой ли не се упражнява по него, кой ли не направи "дълбока" или поне "необратима" съдебна реформа. И всичко това винаги е гарнирано с промени в куп закони.

И сегашното управление не прави никакво изключение. Във всички области. В правосъдната сфера се започнаха промени, или идеи за промени, в конституцията, закона за съдебната власт (при това на цели два пакета), в Семейния кодекс, в Търговския закон, Гражданско-процесуалния кодекс, Наказателния кодекс, закона за изпълнение на наказанията ... Човек ще си каже, че от десетки години не са правени такива. Сякаш голяма част от кодексите не са приети през последните по-малко от 10 години. При това изцяло нови. Кръпките по останалите пък надхвърлят 50-60 - като например тези в НК.

Част от цялата тази история са и предложените само преди няколко дни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Те бяха пуснати за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието на собствения му сайт, както и в портала strategy.bg.

Проектопромените са обяснени като "мерки за значително ускоряване на съдебния процес, гарантиране на качествено правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи на властта, както и незабавно изпълнение на присъдите". Те са направени от работна група в Министерството на правосъдието, като изрично се натъртва, че в нея влизат представители на прокуратурата, съда и адвокатурата. "С измененията се изпълняват и



очакванията на обществото за реформа



в българския наказателен процес, който е един от най-формализираните в Европейския съюз. Пряката последица от това са поредицата осъдителни дела за бавно правосъдие в Европейския съд по правата на човека", твърдят още авторите.

Няма спор, че българският наказателен процес е прекалено формален. И бавен. И негарантиращ винаги справедливост. И че заради него най-често е осъждана България в съда в Страсбург. Затова е определен задълбочен анализ каква е причината за това. Защото само преди няколко години бе приет чисто нов НПК, за който се изписаха какви ли не хвалебствия, взеха се какви ли не пари за изработката, а накрая пак се говори, че наказателният процес в България не струва. И дали няколко кръпки в него сега ще оправят нещата?

Всеки и сам може да си отговори

Така или иначе част от проектопромените може и наистина да забързат процеса. Например идеята за въвеждане на разпоредително заседание, в което да се решават окончателно въпросите относно допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство. Предлага се в заседанието да участват в зависимост от конкретното дело прокурорът, подсъдимият и неговият защитник, пострадалият или неговите наследници, както и представител на ощетеното юридическо лице. След влизането в сила на акта на съда и насрочването на делото за разглеждане по същество то повече няма да може да бъде връщано за допълнително разследване. Самите автори на идеята отбелязват, че и в момента съществува разпоредително заседание при наказателни дела, но то е закрито и страните разбират за разпорежданията на съдията постфактум. Сега има възможност нарушения в досъдебната фаза да бъдат констатирани при гледането на делото дори и на втора инстанция, и то да бъде върнато на прокурора, което забавя значително правораздаването. Често



тази възможност се използвала от страните за "шиканиране" на процеса,



пише в мотивите.

Предлаганите промени в НПК предвиждат да се премахне т.нар. незабавно производство, тъй като съдебната практика е показала, че се използва изключително рядко. Вместо това да се въведе единен ускорен ред за разследване в досъдебната фаза - бързо производство, като той ще се прилага и по преценка на прокурора за още по-широк кръг престъпления: става дума за състави, предвиждащи затвор до 3 г., когато няма смърт или причинена тежка телесна повреда. Срокът за разследване е 14 дни. Предлага се и разширяване на кръга на лицата, които могат да искат ускоряване на процеса, както и дават възможност това да се прави, когато делото е в съда. Освен обвиняемия и неговия защитник, това ще могат да бъдат вече и пострадалият, и ощетеното юридическо лице.

Има идея и за



въвеждане на дистанционен разпит на вещо лице



Аргументите са ускоряване на делата в съдебната фаза и липсата на конкретни специалисти в дадена област в определен съдебен район. Предложените текстове дават възможност да се осъществи разпит на вещо лице от разстояние - по телефон или с видеоконферентна връзка. Така се постигат и икономии, както и използването на капацитета на експерти от национална значимост, твърдят авторите на промените. Това щяло да реши и проблема с липсата на достатъчно експерти в някои области като ДНК-експертизата и съдебната медицина. Забавянето на експертизи и невъзможността на малкото изтъкнати специалисти в определена област да отговорят на нуждите на съдилищата от всички краища на страната често стават причина за отлагане на дела. Дистанционният разпит на вещи лица би решил и проблема с ниското им заплащане и с несъразмерно ниските възнаграждения, когато делото, за което са пътували понякога стотици километри, бъде отложено по независещи от тях причини, пише в мотивите.

Предлага се и съдът да обявява в какъв срок ще е готов с мотивите към присъдата си. Според действащия НПК съдията трябва да публикува мотивите до 15 дни след произнасяне на присъдата, а при дело от голяма фактическа и правна сложност - до 30 дни. Съдебната практика сочи, че наказателните състави понякога бавят мотивите с месеци, често и по обективни причини. Това отлага разглеждането на евентуалните жалби, което нарушава чувствително правото на гражданите на защита, твърдят авторите на промените. Дори има случаи, в които забавянето на мотивите допринася за изтичането на абсолютната давност. Именно с това се обяснява и предлаганата промяна в НПК. С нея в заседанието, в което съдебният състав прочита присъдата, да обяви и срока, в който ще е готов с мотивите си. Така съдът може да определи и по-дълъг срок за публикуване на мотивите, когато се нуждае от повече време, но същевременно и страните ще получат някаква сигурност, че ще ги получат в указания период, твърдят от МП.

Предлага се и промяна, кръстена от МП





"край на бягството от правосъдие"



Според това изменение вече и касационният съд ще е задължен да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение при ефективно лишаване от свобода. Тромавата процедура в момента води до голямо забавяне между влизането в сила на присъдата и изпълнението й, като е причина за множество бягства от ефективно изтърпяване на наказанието. Така се свеждат до минимум възможностите за укриване на осъдените на затвор лица, отбелязват авторите и дават ясно да се разбере, че не се затварят всички врати.

Със сигурност част от промените ще предизвикат спорове и дори скандали, включително и тези за съобщаването или не на имената на извършителите. Сред спорните изменения определено ще бъде и идеята Специализираният наказателен съд вече да гледа корупционните престъпления срещу висшите длъжности. Предлага се само този съд да разглежда делата за престъпленията за корупция, по които са привлечени под отговорност депутати, министри, председатели на държавни органи, създадени със закон или с постановление на МС, шефовете на митниците и НАП, областните управители, магистратите и др. Специализираното правосъдие беше замислено именно с цел основно да се бори с корупцията по високите етажи на властта, но имаше страхове от политиците и това не се случи, коментира тази идея по БНР министърът на правосъдието Екатерина Захариева. "Тогава най-вече



народните представители се изплашиха, че може да бъдат преследвани",



припомни тя и прогнозира, че сега този дебат може да се възроди. Захариева заяви, че очаква дебат по темата, но със смислени аргументи. Тя обаче не коментира обвиненията в другата посока - че властта на практика си вкарва евентуалните обвинения и дела за корупция само в един съд.

Друга спорна промяна определено ще бъде и тази, според която прокурорът вече няма да има право да посочва извършител на престъплението в акта за образуване на досъдебно производство, както и да пише "неизвестен извършител". Идеята на МП е да бъде променена цялата концепция за изготвянето на постановление за образуване на наказателно производство, като в него вече водещо ще е престъплението, а не извършителят. Извършителят ще става ясен едва с привличането на дадено лице като обвиняем. Дотогава прокурорите няма да имат право да посочват каквито и да е имена за извършители. МП аргументира предлаганите промени по няколко линии. "Първо, с измененията



ще се гарантира, че няма да бъде нарушавана презумпцията за невинност,



тъй като посочването на извършител в прокурорското постановление понякога е основание в обществото да бъдат раздавани присъди по медиите и социалните мрежи, преди още съдът да получи възможност да разгледа правните аргументи на едната и другата страна", пише в мотивите към законопроекта. Освен това по този начин и съдът работел под натиск, а "когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза", добавят авторите. Според тях този текст от НПК ще "реши и друг важен обществен проблем - нарушаването на правата на хората, срещу които с години има досъдебни производства". Все още не е ясно как въпросната промяна обаче би се отразила на правото на обществото, на пострадалите и на жертвите да получават информация, свързана с престъпленията и наказателните дела. Защото така например обществото няма да разбира за извършители на престъпления, дори които са задържани на местопрестъпление и са в ареста при 24-часовото полицейско задържане или 72-часовата прокурорска мярка.

Така или иначе поредната кръпка в НПК се задава, за да "ускори процеса", да "прецизира действащите правни институти", "да преодолее затрудненията в правоприлагането и нормативния недостиг". А дано, но ...