Два незаобиколими фактора определят винаги изборните резултати - първият е кои са хората, които гласуват. Вторият - какво е станало в дните около вота.

Първият фактор е константен като бял ден след тъмна нощ - гласуваме ние. Ние избрахме и Костов, и Виденов, и царя, и Борисов. Само Орешарски не избрахме ние, но строго погледнато - и той бе резултат от напълно демократична, костинбродска процедура. Разбира се - точно ти може да се схващаш като част от уникално малцинство - извор на мъдрост и носител на изконни ценности, което няма нищо общо с тази маса, която наричам "ние", но, разбира се, хич не си прав. Може и да не сме написали във фейса: " "Г-н Премиер, Вие сте дар от Бога за България и това се вижда и в думите, и в делата Ви", но това не ни прави нещо различно от "ние".

Та, гласуваме ние. Да, да - има купен и контролиран вот, има кебапчета и кюфтета, има добавки към заплатата и индексация на пенсиите около датата на вота. Всичко това го има, но зарежете тази приспивна песен. Истината е, че ние избираме.

Кои сме ние - това е напълно видимо от последното национално представително проучване на агенция като "Маркет линкс" - една агенция, която едва ли може да бъде обвинена в левичарство, опозиционност, консерватизъм, русофилство, псевдопатриотизъм или тем подобни.

От нея разбрахме миналата седмица, че 74 на сто от нас харесват малко или много Русия. Всъщност, не просто Русия, а политиката на Русия, т.е. Путин. Два пъти по-малко - около 36 на сто, харесват политиката на САЩ. Не, не бързайте да коментирате - 68 на сто харесват ЕС! Т.е. българинът е русофил, който твърдо се схваща като европеец. Русофил-западняк. И който определено не харесва Турция (само 18%) - тук основна роля за отблъскването очевидно имат неосманистките влечения на Ердоган и ролята, която Анкара има в емигрантската вълна.

Другото, което ясно се разбира от изследването на "Маркет линкс", е, че на хоризонта се задава ясна патриотична вълна. ВМРО е втората по одобрение партия в страната - 32.4% я харесват (не че ще гласуват), а НФСБ е четвърта с 26.4%. Краси Каракачанов е вторият по положителен рейтинг политик в страната с 40.1%, веднага след Бойко Борисов - 46.7%. Най-нехаресваните политически лидери в България са Мустафа Карадайъ, Волен Сидеров и Лютви Местан. Патриотичният фронт догонва ДПС и ако тенденцията се запази на следващите парламентарни избори, като нищо ще е трета политическа сила.

Най-важната черта, която избирателите искат да видят в следващия президент, е неговият патриотизъм. Хората искат президент, който да е "отговорен, честен, експерт, патриот" и да поставя интересите на България над всичко (65.6 на сто).

Третото важно нещо, което искат хората, е "ново лице". По-малък процент са тези, които искат "известен политик". Освен това - хората не смятат, че страната има нужда от ляво управление. Не смятат, че страната има нужда и от дясно управление.....

Стоп.

Русофил-западняк, не харесва Ердоган, силно изявен патриотизъм, ново лице.... Някакъв кентавър - нагоре патриот, надолу - интернационалист.

Ако се вгледате внимателно в картинката, няма начин да не забележите очевидното - Борисов няма кандидат и няма да има до 32 дни преди изборния ден. Който и да избере от познатите лидери на ГЕРБ, той едва ли може да се впише в желания профил. Самият Борисов (като носител на рейтинговата мощ) нито е безспорен русофил, нито е отчетлив западняк. Той послушно праща пакетирани врагове на Ердоган и играе роля на негов пощенски гълъб. Той не харесва "тия, дето веят знамена". А и лицето му се поизтърка, вече не е нов политик. Т.е. Борисов в момента доста се разминава с исканията на гласоподавателите.

От друга страна - БСП лансира ексгенерал Радев (и така го натовари с русофилски очаквания), който е западен възпитаник и не пропуска да отбелязва ЕС като приоритет. Като български офицер той априори се схваща като абониран за качества като "отговорност, честност, експертност". И разбира се - патриотизъм. Той е ново лице - по-ново от него няма накъде - дори и в партията, която го издигна, не го познаваха.

Патриотите лансираха най-милото си - Краси Каракачанов, в тандем с Явор Нотев. Тук може да се очакват изненади. През 2006 г. силно спорният Сидеров взе почти 600 хил. гласа на първи тур. Вярно, на онези странни избори нямаше сериозен десен кандидат, та се наложи Сидеров да обира целия анти-Първанов вот. Но сега пък имаме бежанска криза, силно противопоставяне с Турция и това няма как да не преориентира гласове към Каракачанов извън твърдите ядра на партиите от ПФ.

Накратко казано - ситуацията говори за възможна изненада. За огромни трудности, които ГЕРБ може да изпита по пътя си към 11-ата поредна изборна победа. Предпоставки за това - бол.

И тук следва нещо необяснимо...

Вместо да атакуват фронтално Борисов, ГЕРБ и безликия кандидат-президент, основните опоненти се държат, меко казано, странно. Визитата на Борисов в Турция бе топка, която всяка нормална партия, особено в предизборна ситуация, би отиграла със замах. Не и БСП. БСП избра точно този момент да ни занимава със себе си - с повторния си развод с АБВ, с лансирането на Инициативен предизборен комитет и тем подобни. Кандидатът на БСП коментира серията от гафове на Борисов по ердоганската тема с: "Приветствам диалога с Турция. Ако някой смята, че проблемът с бежанците може да се реши без такъв диалог, е много далеч от истината". Туш!!!

Вместо патриотичната му душа да се разгневи, съпредседателят на Патриотичния фронт и председател на Националния фронт за спасение на България Валери Симеонов рече: "Борисов в ролята си на посредник успява да спечели доста позитиви за България като цяло и неговото поведение трябва да бъде адмирирано. Неговото поведение е правилно пресметнато и полезно за държавата, правилно разиграва картите". Каракачанов критикува Турция, смята, че тя изнудва ЕС, но не критикува ролята на пощенски гълъб, с която се натовари Борисов.

Управляващото крило в съуправляващата коалиция Рефбло също даде да се разбере, че сега не е моментът да се заяжда с ГЕРБ. Напротив, точно в този момент, в който ГЕРБ е политически противник (тъй като сме в изборна ситуация, а няма президентска коалиция ГЕРБ-РБ), реформаторите отидоха на крака в Министерския съвет, слушаха умни приказки два часа и се изнизаха като мокра връв през задната врата. После се чудеха сума ти време дали да издигнат Трайчо Трайков - за когото Борисов все повтаря: "Аз този два пъти съм го уволнявал".

Създава се тягостното впечатление, че... нищо няма значение. В този смисъл - няма смисъл да очакваме предизборна борба, състезание на личности и идеи и тем подобни неща, които по принцип се очаква от демократичната процедура, наречена избори.

Назрява пострационалното усещане, че всичко в тази територия е личен сервитут на Борисов. А най-лошото е - че няма никакво значение какво искаме ние, кои хора гласуват и какво се е случило около вота.