Сюжетните линии на промените в Семейния кодекс са няколко, като най-интересна е тази за отпадане на тайната на осиновяването. Правото да познаваш биологичния си произход, семейството си, да си информиран за здравната си фамилна история е напълно естествено за хората, отглеждани в билогичната си среда, но напълно невъзможно за осъществяване за децата, осиновени в България. Сега липсва административна процедура осиновените деца да получат данни за своя произход. Единствено при наличие на важни обстоятелства осиновителите или навършилият 16 г. осиновен могат да поискат от окръжния съд да им даде информация за произхода. Съдебната практика е твърде оскъдна и най-често съдът не предоставя информация за биологичния произход.

За порасналите осиновени деца на практика е невъзможно да получат информация за биологичния си произход, дори и със съдействието на осиновителите си. Тази невъзможност е не само поради липсата на административна процедура, но и често в липсата на информация, записвана от социалните служби, особено до 90-те години. Преди този период службите не са събирали подробни сведения за биологичното семейство, обстоятелствата около изоставянето и пр. Често при осиновявания



преди 90-те са налични единствено данните на биологичните родители



Днес ситуацията е по-различна - за децата се събира и съхранява подробна информация. Досиетата им, вписани в регистрите за осиновяване, съдържат данни за техния произход, особености на социалната среда на биологичното семейство, правен статус (брачно, извънбрачно родено, с неизвестни родители), житейска история: какви са причините за изоставянето, било ли е детето жертва на физическо, психическо или сексуално насилие, както и подробна информация за здравния му статус. В досиетата са и сведенията за биологичните родители - имена, ЕГН, постоянен адрес.

Предлаганият проект за изменение и допълнение на Семейния кодекс се опитва да даде регламентация на процедурата за търсене на достъп до тази информация. Този първи опит заслужава подкрепа, но се налага и известно прецизиране.



Кои са проблематичните моменти, свързани с правото на информация?



На първо място, проектът предвижда задължение за осиновителите да информират осиновения за факта на осиновяването "на възможно най-ниска възраст, по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености". Предвиждането на подобно задължение за родителите в нормативен акт е спорно. Защитниците на нормата изтъкват аргумента за правото на осиновения да бъде информиран за произхода си, докато противниците считат, че подобна регламентация представлява недопустима намеса на държавата в личния и семейния живот на гражданите.

Предложената формулировка следва да бъде прецизирана, тъй като поставя следните въпроси: Кой ще следи за изпълнението на това родителско задължение? Какво следва от неизпълнението му? Какви са критериите, по които ще се определят "подходящият начин" и "индивидуалните особености на детето"? В някои скандинавски държави, където има подобно задължение за осиновителите, е посочен възрастов таван - информацията за факта на осиновяването следва да бъде съобщена не по-късно от навършване на 14 г. на детето. В случай че тази разпоредба бъде приета, законодателят трябва да се погрижи за преформулиране на разпоредбата от Наказателния кодекс, според която е престъпление разгласяването на тайната на осиновяването.

Нов момент е създаването на Съвет за достъп до информация за произхода към Министерството на правосъдието, който ще взема решения по подадени заявления за достъп. Това е в съответствие с практиката на повечето европейски държави, както и с практиката на Европейския съд за правата на човека. В решението по делото "Гаскин срещу Обединеното кралство" съдът обосновава необходимостта от наличието на независим орган, който да направи баланс между правото на човека на достъп до личните му данни и правото на евентуална защита на трети лица (доказателствената тежест за увреждане на интересите им следва да е върху администрацията).

Подобна структура е



необходима, но във вида, в който се предлага, е неприемлива



Не е ясен нейният статут, очевидно тя няма да представлява нито нов административен орган, нито ще има статут на държавна комисия, нито е ясно къде попада в административната йерархия. Изясняването на този въпрос е важно, за да се знае ще може ли съветът да издава административни актове и те да се обжалват. В проекта липсва възможност решенията на новата структура да се обжалват. Предвижда се квазисъдебен контрол в случаите, когато съветът откаже достъп до информация за произхода. Тогава заявителят има възможност да се обърне с ново заявление към окръжния съд, допуснал осиновяването. Това е лошо решение. Освен това правото за достъп до информация е регламентирано единствено в полза на осиновените. Биологичните родители нямат право да подават заявления за достъп до информация за дадените за осиновяване деца.

Прави се опит за разделяне на информацията за биологичния произход на две категории: 1. за биологичното семейство, и 2. от социалното досие на осиновения, съдържащо фамилната му история. Направеното разделение не е достатъчно ясно и информацията относно историята на детето не е изчерпателна, което в бъдеще със сигурност ще породи проблеми и различни практики.



Най-дискусионните въпроси са около "посредничеството за достъп"



Не бива да се забравя, че правото на достъп до информация за биологичния произход представлява частен случай на общото право на достъп до лични данни. Посредничество при търсенето на достъп до лични данни може да бъде единствено възможност, но в никакъв случай задължение. Подобна намеса представлява недопустимо нарушение на правото на зачитане на личния и семеен живот, защитено от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Проектът въвежда задължително посредничество при търсене на информация за произхода, макар и само в случаите, в които осиновените търсят сведения за биологичното си семейство. Посредничеството няма да е задължително, когато осиновените търсят единствено информация за житейската си семейна история, обстоятелствата около осиновяването, факти за биологичната си среда, етнически произход, религиозна принадлежност на семейството.

Аргументът за задължителното наемане на посредник е, че процесът по търсене и установяване на произхода, както и самата среща между биологичното семейство и осиновените са травмиращи и силно емоционални и за двете страни. Това безспорно е така, но няма как държавата принудително да "осигури" психологическа помощ на търсещите осиновени и техните биологични създатели. Оставяме настрана широките правомощия, които се предоставят на въпросните посредници - юридически лица с нестопанска цел, получили разрешение от министерството да упражняват дейност. Тази част на проекта следва да бъде изцяло преработена.