Мик Купър поставя на дъното на чинията зелево листо, отстрани две парчета бекон, няколко резенчета домат и аранжира така изкусно храната, че преди да посегнеш с вилицата, да й се полюбуваш. Мургавата Роза край него е още по-голяма фурия - реже бързо салати, наднича в огромните тенджери, върти сръчно черпака, разнася напред-назад чинии на фона на гласа на Би Би Си, емблематичното радио за английската общност.

Във Phoenix Cafe, кокетното кафене пекарна, което англичанинът Мик Купър отваря преди три години във Видин, английският и българският си делят територията поравно. Езикът на Шекспир не само звучи от всички страни, но е затворен и между кориците на подредените в малка библиотечка книги под знамето на Великобритания. Пресягаш се към библиотечката, разтваряш избраната книга, отпиваш от английския чай пред теб и похапвайки от чийзкейка, неусетно се пренасяш далеч-далеч... Можеш и да побъбриш на воля с някой от насядалите край масите англичани, избрали живота в суровия Северозапад на България, да обсъдите както българските неволи, така и британските. Около 50-ина души са в околностите на града, а Мик ги събира редовно с атмосферата и вкуса на родината им.

В кафенето ухае вкусно - на прясно изпечен хляб, на



чудоземни сладкиши и супички,



екзотични за българския вкус - от моркови и портокали, от броколи и бадеми и още куп други чудновати комбинации, непривични за кулинарната карта на България. Зад витрините привличат погледите апетитни английски пайове със сладки и солени плънки, кифлички, кишове, сандвичи, тортички, различни самуни току-що изпечен хляб. Крем супите и шоколадовият фъч първи свършват. Малкият колектив на Phoenix Cafe приготвя всичко на място под ръководството на Мик - чудака, избрал да живее в най-бедния край на България, където всичко е като в бюлетина за нивото на река Дунав в сантиметри - sans changement. Или се случва с много усилия и административен отпор - трудно и бавно.

Когато за пръв път преди три години успешният майстор готвач и дългогодишен директор на престижен колеж по хотелиерство и ресторантьорство на Острова отворил артистичното заведение в центъра на Видин, хората от малкия град започнали да влизат в него първо от любопитство. Бързо обаче им допаднал английският му стил и вкус и вече са част от постоянната клиентела на майстора готвач и неговите български ученици.

Мик стъпва за пръв път в България през 2008 г. заедно с жена си Кристин. Идват на гости на свои сънародници, заселили се във видинското Ново село. Красивото кътче, стъпило на три граници, толкова му допада, че се връща на Острова, разпродава имуществото си и напуска работата си. Дотогава е живял в Норич - град, който се посещава от много туристи заради историческите и архитектурните му забележителности, заради многобройните му културни изяви. Но тук купува къща в Ново село. Родната ни атмосфера с всичките й неуредици, на които ние се мръщим, вместо да го изстреля обратно във Великобритания, го провокира и амбицира. Много от младите хора в северозападния град и в селото живеят мизерно, без перспектива. Основният проблем на младежите, без значение дали са сираци, израснали в институция, или са отгледани в обеднели покрай икономическата криза семейства, е



липсата на добра квалификация,



казва Мик. За да помогне на икономически западналия край, той решава да създаде професионален колеж по английски модел, със защитена програма. Така той ще може да разкрива тънкостите на кулинарното изкуство про боно пред младите хора, а най-амбициозните, най-талантливите от учениците му ще стажуват в Англия и накрая ще получават дипломи, които ще им отварят вратите за работа в цял свят. Мик създава фондация, която да подпомага различния старт на младите българи без перспектива, подсигурява сам скъпото оборудване на кухнята - дарените съдове пристигат от колежа, в който преди е работил, други са купени с пари, събрани от приятелите му в Англия, Германия и Франция, България, превърнали се и в негови съмишленици.

Обръща се първо към директора на социалния интернат в Ново село с предложението да изготвят заедно европейски проект за финансиране на социалната кауза, но идеята му удря на камък. Кметът на селото също не подкрепя желанието му за обучителното звено на местна почва. Ценните му познания и протегнатата му ръка, готова да дава, отхвърлило и професионалното училище по готварство в града. Двама кметове - единият в селото, другият в града, тръгнали да го уверяват, че нямат проблем с ромското малцинство, нито с реализацията на младите хора. Но пък следващата градска управа посрещнала с адмирации всичките му предложения и започнала да му помага. Така след шест години битки с родната бюрокрация, с българския манталитет, според който трудът, който полагаш трябва да е точно толкова, колкото да ти изкара заплата, Мик Купър вдигнал ръце. Е, добре тогава, щом не може да направи колеж, то и едно малко социално предприятие може да върши същата работа - да помага на младите хора без шанс, независимо от етноса им. Така преди три години се появило кафенето пекарна.

Мик Купър все още говори с огорчение и неразбиране за фалстарта на идеята си у нас. Казва, че



тук се е научил да чака и да не вярва на обещания



Леко е разочарован и от младите хора, той иска от тях всичко да е с английска точност, защото утре, като отидат в друга европейска държава, ще ги изгонят. Те обаче пак гледат да претупат работата, когато могат. Нямат и желание да вземат това, което им дава. Повечето искат отведнъж да получат всичко, от което ги е лишила съдбата. Да печелят лесни пари - като Елвис, който след няколко месеца обучение и работа го зарязал, без дори да предупреди. Но пък ей я Роза, за една година работа пред очите на всички направо е разцъфтяла. 31-годишната Роза пристигнала преди година във Phoenix Cafe - свита, неразговорлива, непохватна. Заради мургавия си тен, заради шамарите, които е получила от съдбата... Мик обаче я сложил нарочно на бара, за да се заговаря с клиентите. И Роза лека-полека отворила уста, започнала да се усмихва. Сега вече прави умело всичко в кухнята, посяга дори към тортите. Наскоро тръгнала и на частни уроци по английски, готви се отсега за стажа в Сити колидж - колежа на Мик в Норич.

26-годишната Светла е другата му надежда, чудесно се справя с тортите. "Направих книга, в която описах как се прави тестото, как се правят бисквитите, сладкишите, сандвичите, супите. След всяка глава правя изпит, с подпис и печат, пиша оценки. Може би в бъдеще ще започнем работа и с професионално звено в София", усмихва се широко Мик Купър, англичанинът, успял да се пребори по свой начин с българската опърничавост. Защото малкото кафене е само началото.