"Ту би ор нот ту би" - казва Хамлет в монолога си в трето действие и мисли: "Смъртта може би е изход... заспиваш... Но какви ли сънища ще сънуваш?" To sleep, perchance to Dream; Ay, there's the rub, For in that sleep of death, what dreams may come...
А колежанската библиотека освен Шекспир имаше и всякакви библии. В "Битие" 41 Йосиф вижда в съня си как седем охранени юници излизат от реката и започват да пасат, после излизат седем мършави крави и изяждат седемте охранени.
Йосиф да беше легнал на кушетката на някой психоаналитик в US, който само за няколко сеанса от по 300 долара щеше да му разтълкува съня.
Ние прекарахме в сън годините, през които политиците бизнесмени разграбваха и продаваха и опустошаваха България. Сега се събудихме и видяхме, че средната пенсия на българска учителка или лекарка, работила цял живот за България, е 300 лева, а издръжката на един пришелец от държавите, които САЩ потрошиха, е 1200 лева.
Видях turncoats в България два пъти. През 40-те и 90-те години. Първия път, когато хора от кол и въже, ламтящи да имат втора пенсия и децата им да влизат без конкурс в университета, се писаха АБФК (активни борци срещу фашизма и комунизма), пребоядисаха се червени и станаха повече от шумкарите (партизаните, хванали гората). Втория път - когато комунистите се пребоядисаха на демократи.
През деветдесетте монолитният червен блок се разпадаше на червени късчета, българското късче реши да оцелее чрез "царя", повика го от Мадрид. Кеворк пръв го интервюира, аз само стоях и слушах как "царят" казва, че няма никакви имотни претенции към България. После "царят" повика в Мадрид Иван Гарелов, но Иван преотстъпи на мен срещу обещанието да му донеса бутилка испанско вино и аз в суматохата да не изпусна обратния полет посочих най-скъпата бутилка във фришопа на мадридското летище и когато я дадох на Иван, той каза разочаровано: "Ама това е коняк бе, Джимо".
През цялото интервю се обръщах към "царя" със "сир", както се обръщали към кралете в средновековна Франция, и той не схващаше иронията или се правеше, че не я схваща. "Царят" се върна в България, каза, че е за република, искаше да е президент, не премиер, но като му обещаха имотите на Борис Трети, кандиса да е премиер.
Комшията ми Радой Ралин ме срещна пред "Плиска" точно където е сега паметникът му. Беше хванал под ръка Дучо Мундров от Сливен, истински АБФК, ремсист, ятак, чакали да стане пълнолетен, за да го осъдят на смърт, но не дочакали, дошъл Девети септември 1944 г. Радой хвана и мен под ръка и каза: "Хайде!" "Къде?" "На моста", отговори ми Радой и подкани множеството. Мъже и жени се присъединиха към нашата тройка с Радой в средата на веригата, но крачейки към Орловия мост веригата се разпадна, аз се шмугнах в гората и се върнах вкъщи по горската алея успоредна на "Цариградското".
Из България народът изпадна в умиление, целуваше ръката на "царя", разточваше му баници, на изборите царистите захлупиха другите партии. Той не обеща да оправи България за 800 дни буквално, но народът така го схвана. После "царя" се отметна от думите си пред Кево, че няма имотни претенции. В последна сметка той увреди България по-малко, отколкото селският философ Желю Желев, с чийто повик за "връщане на земята в реални граници" започна разрухата, демонтажът на иригационните и на граничните съоръжения, през които пиле не можеше да прехвръкне.
Когато "царят" съставяше кабинета си, надойдоха царисти от странство. Навъдиха се наши скокльовци от партия в партия. Те променяха политически си цвят не като обикновени turncoats, те сякаш носеха изумителната "мулти кълър" одежда на Йосиф.
Изумих се, когато заговориха, че съм избраник за говорител на Симеон. Бях във в. "Сега", колонката ми се казваше "Хайде да помислим". Някой форумец написа стихотворение "Семпъл Симо чете Джимо - Хайде да помислим".
Когато се измъкнах да съм говорител на човек, от когото съм две години по-стар, миличкият Митко Цонев, 18 години по-млад от мен, посъветван от баща си актьора Коста Цонев, стана говорител, въпреки че и нему изпратиха предупреждение - не пародийни стихчета като на мен, а пълния текст на детската песенчица от времето на кралица Елизабета:
Simple Simon (nursery rhyme)
Simple Simon met a pieman,
Going to the fair;
Says Simple Simon to the pieman,
Let me taste your ware.
Says the pieman to Simple Simon,
Show me first your penny;
Says Simple Simon to the pieman,
Indeed I have not any.
Simple Simon went a-fishing,
For to catch a whale;
All the water he had got,
Was in his mother's pail.
Simple Simon went to look
If plums grew on a thistle;
He pricked his fingers very much,
Which made poor Simon whistle.
Това стихотворение е до болка познато в англоезичния свят, понеже още в епохата на нямото кино било изиграно от комиците Лаурел и Харди, после по него имало анимационни филмчета на "Уолт Дисни", има го в телевизионната поредица Sesame Street, дори в Stephen King's novel Needful Things.
Димитър Цонев беше добряк по природа, без време си отиде, ако питат мен, но Господ не пита. Понякога си мисля, че Той прибира при себе си най-рано най-добричките от нас.
Тази писаница е просто спомен, мразя некролозите. Ей, когато аз на свой ред си отида, ако някой посмее да ми напише некролог, така ще му се разсърдя, че няма да му проговоря повече.
- Що имаш мустаци бе, Митко? - Щото имам текезесарска физиономия, ха-ха. Двама некадърници, за да ги показват и тях, връчваха "Златен пъпеш", Митко го прие с усмивка за разлика от другите наградени.
Той правеше предавания, репортажи, документални филми, ако искаше, можеше да стане кореспондент на телевизията, така й казвахме, понеже тя беше единствената в България. Беше дете на звездна двойка - театралния, телевизионен и филмов актьор Коста Цонев и легендарно красивата телевизионна говорителка Ани Цонева, когато тя още не се казваше Анахид Тачева. Митко напусна телевизията (после се върна), стана говорител на Симеон, понеже послуша баща си, който отговори "Само по един от семейство", когато той самият стана клечка в парламента и го попитаха няма ли и синът му Митко Цонев да стане я депутат, я да влезе в някоя от парламентарните комисии.
Слагам внезапен край на писаницата, както внезапен бе и краят на Митко.
Copyright DI