Контратерористичното споразумение за Сирия, постигнато между САЩ и Русия, е амбициозно, пълно с клопки и в същото време е най-добрата надежда за възстановяване на мирния диалог в Сирия. Ядро на договорката, постигната след 13 часа преговори в Женева миналия петък, са установяване на примирие, възстановяване на хуманитарните доставки, последвано от приземяване на сирийската авиация в районите, доминирани от опозиционни бойци, признати от Запада. Разработен е и план за това как да се достави помощ на 250 000 жители на Алепо, на които им свършват водата и горивото. В замяна Западът ще координира с Русия не само атаките на силите си срещу "Ислямска държава" в Северозападна Сирия, но и тези срещу свързаната с "Ал Кайда" и наскоро ребрандирана "Джебхат Ан Нусра", която вече се нарича "Джебхат Фатх аш Шам".

Според руския външен министър Сергей Лавров отговорността за споразумението лежи върху изискването сирийската авиация да се приземи и да гарантира хуманитарните доставки, които често са спирани на сирийските армейски пунктове. Сирийският президент Башар ал Асад не вижда разлика в опозиционните сили, той възприема всички като терористи, които се противопоставят на режима му. Затова споразумението изисква от него да промени това свое виждане. САЩ са отговорни за това да изискат от подкрепяната от Вашингтон сирийска опозиция да се разграничи военно, политически и дори физически от "Ан Нусра". На практика



"Ан Нусра" и подкрепяните от Вашингтон сили действат заедно



срещу силите на Асад.

В Пентагона и в Държавния департамент на САЩ се съмняват, че Русия разполага със средства и решимост да контролира сирийските военновъздушни сили. Примирието трябваше да влезе в сила на 12 септември и те се опасяват, че държавният секретар на САЩ Джон Кери не е преценил правилно. "Когато Лавров спомена, че са се споразумели за процедури за отговор на нарушения по прекратяването на огъня, той не даде никакви подробности. Липсата на мерки за налагане и спазване на примирието в предишни споразумения бяха основна причина за провалите им", коментират от Сирийския институт във Вашингтон. "Плановете не се прилагат от само себе си", изтъкна Джон Кери. Подробности за това как ще се прилага споразумението засега се пазят далеч от публичност в 5 отделни глави на текста, включват обмен на разузнавателна информация, карти с прецизно посочено разположение на опозиционните сили и санкции за нарушения на примирието. Лавров изтъква, че е успял да убеди Асад да приеме споразумението, което се възприема като първо между Запада и Изтока не само с обща цел победа над ИД, но и срещу други джихадистки групи. Русия отдавна се стреми към сътрудничество със САЩ в тази антитерористична битка.

Освен искреността на сирийското сътрудничество, вторият голям проблем е дали подкрепяните от западните сили сирийски бунтовници ще се разграничат от "Ан Нусра". Кери бе категоричен. "Обръщането срещу "Ан Нусра" не е отстъпка за никого и е изцяло в интерес на САЩ", каза той. Басма Кодмани, водеща фигура в основната опозиционна организация Висш комитет по преговорите, твърди, че разграничението ще се случи и прекратяването на огъня ще съдейства за маргинализиране на влиянието на екстремистите. "Когато през февруари бе наложено прекратяване на огъня, 100-те групи от опозицията го спазваха.



То бе нарушено от режима



Така че прекратяването на огъня бе наше изискване. Ние напълно го подкрепяме", подчертава тя. На въпрос дали опозиционните бойци ще се дистанцират от екстремистите, тя отвръща: "През февруари, когато спазвахме примирието, екстремистите бяха маргинализирани. Не се осмелиха да го нарушат. Оттогава опозиционните сили и екстремистите бяха принудени да паднат под обсада. Така че ключът е в прекратяване на стратегията на Асад да обкръжава и обсажда цели райони. Умерените групи ще се реорганизират и ще се дистанцират от радикалните групировки. Ние ще свършим нашата част от работата."

Но Чарлз Листър, старши изследовател в Близкоизточния институт и експерт по въпросите на сирийските джихадисти, има съмнения. Той написа: "След разговори с водещи ръководни фигури на няколко десетки въоръжени фракции през изминалите седмици мога да кажа, че никой от тях не показва желание да се изтегли от фронтовите линии, държани в момента от "Ан Нусра". За тях това би означавало на практика да се даде територия на режима, защото имат малко вяра на дългосрочно прекратяване на огъня." "Въоръжената опозиция в Сирия в момента е изправена вероятно пред най-голямото и най-значимо решение след вдигането на оръжие срещу режима на Асад през 2011 г. Не е тайна, че основните опозиционни сили са силно свързани с тези на "Ан Нусра" по фронтовите линии от Дераа на юг през Дамаск до Северозапада на страната", допълни той. Най-добрият вариант би бил силите на "Ан Нусра" да се оттеглят със съзнанието, че в противен случай ще минират мирния процес и ще загубят крехката си подкрепа. Но следващите няколко дни ще са големият тест за влиянието на Висшия комитет по преговорите на терен.

От споразумението отсъстват много съществени теми, като например решимост за освобождаване на политически затворници или обещание от страните да променят възгледите си по отношение на Асад и ролята му в бъдещето на Сирия. Предишните мирни преговори, които трябваше да начертаят карта за прехода към ново управление, не постигнаха нищо основно заради факта, че сирийската опозиция поиска Асад да си тръгне в рамките на шест месеца. Двете страни дори не се срещнаха лице в лице и предпочетоха да си разменят обиди на пресконференции, докато специалният пратеник на ООН Стафан де Мистура се опитваше да търси проблясъци в непрогледната тъма. От тогава до сега чак миналата седмица Висшият комитет по преговорите изложи пътна карта, която е демократична и която не изисква всеки, свързан с режима на Асад, да стои настрана. Това е приемлива алтернатива за бъдещето на Сирия, в която руското влияние си личи.

По време на пресконференция след преговорите в Женева Лавров очерта проблемите пред бъдещите мирни преговори и изтъкна, че Висшият комитет не може да се възприема като единствен партньор в преговорите. Той посочи, че и други групи искат равноправен статут в бъдещите преговори. Висшият комитет се възприема от руснаците като креатура на Саудитска Арабия. Така че, ако преговорите продължат, ще се търси по-широко представителство.

Има поне още две потенциални трудности. Кюрдите имат номинална роля във Висшия комитет, но техният главен представител е изключен. Освен това в преговорите не се вижда представителство на Иран, макар че нейни милиции се бият в Алепо и другаде в Сирия. Интересите на Иран и Москва не се припокриват в Сирия. Все пак Турция и Иран подкрепиха поредното мирно споразумение. Все пак едва ли някой си прави илюзии, че е постигнато нещо голямо, но поне е възможно да се провери какво може да се постигне в бъдеще.