От българите не стават добри слуги, затова водя словаци - отвръщал цар Фердинанд на хората, които му задавали въпроса защо си е довел две-три дузини словашки слуги, когато пристигнал да царува в България. Веднъж вече упоменах, че взех този факт от книгата на словашкия писател Антон Хикиш (Spomen si na cara - "Да си спомним царя") - не е превеждана у нас.

Тази констатация очевидно е отчасти валидна до днес, защото чувам мои заможни познати



да се оплакват от наетите от тях служители



по къщите им постоянно, а пък други мои познати, наети за такива цели, да коментират "чорбаджиите " си с неприязън и да се жалват от взаимоотношенията - и това слушам.

Един доста състоятелен "чорбаджия" у нас - близкоизточен чужденец, с голяма къща и обширна градина, е наел седем-осем души нашенци на служба у дома си. Градинар, шофьор, камериерки, готвачка и т.н. Монтирал камери навсякъде и благодарение на тях заснел как кучкарят краде от храната на кучетата - по две кутии редовно, и си ги носи вкъщи. Изкарал кучкаря "пред строя" служители и го уволнил публично. Коментарите на кучкаря по-сетне: "Циганин стиснат." Коментарите на служителите: "Тоя бай Н... голям абдал, и кучетата знаят, че има камери навсякъде, той само не разбрал! Глупак."

Ще кажете - ти откъде знаеш? Ами така - знам. Гледам, слушам, понякога записвам - такава е нашата работа, на писмовниците. После мисля. Ето какво измислих - сигурен съм, че от българите стават прекрасни служители - нека вземем другия вариант на същия корен и отбегнем от архаичното и някак дори обидно "слуги". Най-често обаче нашенци предпочитат да служат в странство, където са добре платени. Другаде - тоест в богатите страни с имперско минало и многовековна наследствена аристокрация. Там взаимоотношенията и социалните роли са така ясно структурирани, че сигурно имат и отражение в генотипа вече. И нашенци се вписват там бързо, адаптират се. Авторитетите и социалният ред там не се оспорват непрестанно, макар под сурдинка, както в по-монохромни социално народи като нашия. Освен



от инцидентни нихилисти



Като споменахме тази дума, то вчера или онзи ден унгарският премиер Виктор Орбан упрекна шефовете на ЕС в нихилизъм. "Нихилизмът превзе световните институции, включително и тези на Европейския съюз" - рече той на заседание на неговата партия. И нарочи за нихилисти председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, на Европарламента Мартин Шулц и бившия белгийски премиер Ги Верхофстад.

Стана ми забавно. Нихилиститe (от nihil - нищо, лат.) са оспорващи всичко, невярващи в нищо, опълчващи се на йерархията, субординацията и утвърдените вярвания хора. Те отричат и икономическото неравенство като законен цивилизационен порядък. Да допуснеш или дори да заподозреш в нихилизъм тези, които управляват изградения върху такива принципи ЕС, е парадокс с апокалиптични нюанси.

Един от най-известните нихилисти в литературата е руснакът Базаров от романа на Иван Тургенев "Бащи и деца". Самият Базаров, въпреки че отрича съществуващия социален ред, ритуалите, нормите и авторитетите, все пак е син на военен лекар, който пък е женен за дребна помещица, и като такъв - Базаров е дребен, но "барин" все пак - тоест човек от тези, на които бива прислужвано, а не от тези, които прислужват на другите. Напредничавият Базаров не се отказва от услугите на слугите, макар да говори с тях като равен с равни. А майката на Базаров е описана прекрасно - "Арина Власевна беше много добра и посвоему неглупава. Тя знаеше, че на света има господари, които трябва да заповядват, и прост народ, който трябва да слугува, - и затова не се гнусеше ни от подмазване, ни от дълбоки поклони, ала с подчинените се държеше ласкаво и кротко, нито един просяк не отминаваше без милостиня и никого не съдеше, макар че понякога сплетничеше...Такива жени вече днес почти няма. Бог знае - трябва ли да се радваме на това!" - завършва абзаца Тургенев.

От добрия слуга сигурно лесно става добър господар. От нихилиста не става ни добър слуга, ни добър господар. Нихилистът не е нито съгласен, нито годен за първото и второто. Ние, българите, сме стихийни нихилисти в преобладаващата си част. Не твърдя, че това е само лошо, нито че е непременно добро. То е така, защото обществото ни е било дълго време предимно еднородно социално и тези навици са силно вкоренени, очевидно още живи. Социалното неравенство обаче, откак свят светува, деленето на бедни и богати е свързано с прости неща - парите купуват труд, който имащият предпочита да спести на себе си и близките си, за да му остава време за друго - примерно - за повишаване на собствените доходи. Или просто за да лежи по гръб. Дай боже



да дойде голямото равенство някога



- не съм му противник, но май не става лесно - убедихме се и исторически.

Този парадокс обаче - да мечтаеш за социално равенство, а да ти трябват стотици хиляди черноработници, за да отпушват канали и да ти бършат прахта в жилището, за нас - българите днес, е сблъсък на ценности - нещо като "Криворазбраната цивилизация".

А за Европа - прилича на спектакъл, замислен като водевил, пък с възможен обрат - към трагедия.