И тази година има напрежение за минималните осигурителни доходи на близо 2 млн. заети българи във всичките 85 икономически сектора у нас. Какви осигуровки ще плащат работодатели и работници в последните 13 години зависи от това какво ще се договорят браншовите организации и профсъюзите. С малки изключения през годините обаче социалният министър прибягва до порочната практика да наложи без всякаква икономическа логика средното увеличение от всички договорени сектори върху тези, в които социалните партньори не са се разбрали какви да са минималните доходи за осигуряване. Минималната заплата се определя също административно от кабинета без оглед на икономическата реалност. И никакви предупреждения на работодатели и на Брюксел за негативното влияние на начина, по който се определят у нас минималните възнаграждения, върху неквалифицираните работници, регионите, сектори и прочие не трогват към този момент управляващите.

Но договарянето сега е близо до тоталния провал. Четири от петте национални работодателски организации са категорични, че ще бойкотират преговорите, докато заедно с кабинета и синдикатите не се намери консенсусен модел за определяне на минималната заплата. Работодателите искат минималните възнаграждения да се определят по сектори. Синдикатите пък предупредиха, че са готови



да бранят статуквото с протести



Колко непримирими изглеждат позициите им показва фактът, че бизнесът не е съгласен с 460 лв. минимална заплата за 2017 г., а синдикатите искат 700 лв. минимална заплата за висшистите. Новият фактор тук е Съюзът за стопанска инициатива на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, който наскоро беше признат от кабинета за национално представителен и сега реши да спасява преговорите от провал. Останалите бизнес организации обаче не признават ССИ.

В тази ситуация социалното министерство трябва да е балансьор, но от социалния министър не може да се изкопчи каквато и да е конкретна позиция. Министър Зорница Русинова се държи по темата все едно нищо не се е случило и даде срок до 16 септември да се установи конструктивен диалог, при положение че по-голяма част от работодателите отказват да преговарят.

"Практиката по договаряне на минималните осигурителни прагове продължава да играе позитивна роля за изсветляване на неформалната икономика, за стимулиране на коректната конкуренция между производителите, за гарантиране на осигурителните права на наетите", мотивира се социалният министър, сякаш е била някъде другаде през последните няколко години. "Административно определяните прагове се разминават драстично с икономическото състояние на отделните сектори и предприятия, с динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация", смятат четирите работодателски организации. Според тях този механизъм е архаичен. Според МТСП фактът, че 13 години "успешно" се прилага системата на минимални прагове, доказва, че няма нужда от промяна. Нищо че в плановете на същото това министерство за тази година е да разработи механизъм за определяне на минималната заплата. Впрочем по всичко личи, че този ангажимент е забравен или най-малкото по него се работи без участието на работодателите и синдикатите. Възможно е това да е само за заблуда на Брюксел, но колко ли поред години ще минава?

Дали работодателите ще запазят позицията си, или пък



правителството ще направи някакъв компромис,



ще се разбере скоро. Вече не е изключено дори да се стигне до ситуация, в която само ССИ се договаря със синдикатите и налага осигуровките над всички останали.

Според фирмите именно административното разпростиране на средното увеличение върху всички останали засилва сивия сектор - фирмите наемат на половин ден, на 3/4 дори. Вместо това работодателите искат всеки да се осигурява върху колкото получава, а контролните органи да следят за нелоялните. Миналата година бизнесът също беше против социалният министър да налага средния ръст върху всички сектори без договорка. Тогава от фирмите от производство на напитки се оплакаха, че определянето на минималните прагове влияе изключително негативно върху техния сектор. Социалният министър се опита да въведе някакви обективни критерии, но от тях излезе, че само един сектор е много закъсал и затова само той ще бъде пожален от административното увеличение на осигуровките. Секторът съвсем не беше случаен - производство на тютюневи изделия, та се наложи след избухналия скандал премиерът през медиите да нареди на Ивайло Калфин да мери с еднакъв аршин.

А междувременно статистиката доказа, че фирмите в производството на напитки знаят какво говорят. Данните на НОИ за реалния осигурителен доход показват, че секторът наистина преживява тежки времена, защото тук доходите са се сринали за година, а и заетите са по-малко. Средните доходи на квалифицирания персонал намаляват - например на техниците с цели 22%, а на специалистите - с 6%, но под натиска на увеличената минимална заплата доходите, върху които се осигуряват нискоквалифицираните работници, растат. Тези без квалификация получават средно с 10% повече от миналата година, или по 436 лв. Това ли е за държавата успешен модел? Звучи повече като начало на криза.