В тази история няма положителни герои. Дори тези, които са имали добри намерения, по-скоро влошават нещата. Това е история на една сделка с държавна собственост с прекалено много въпроси около нея, която бавно и славно се прехвърля от правителство на правителство и която приключи с разрушаването на един исторически паметник...

Границата между цивилизацията и варварството може да бъде изключително тънка. Щетите върху културата могат да останат незабележими в продължение на десетилетия - докато не бъдат осветени от



едно видимо престъпление срещу обществения интерес



- каквото е безобразието с т.нар. Царски конюшни.

Комплексът от 7.5 декара, който се намира в самия център на София, някога е подслонявал расовите коне на цар Фердинанд, а после е използван за гараж на автомобилния парк на монарха. Целият имот е обявен за групов паметник на културата; разположен е на крачка от новия "Квадрат 500", Националната библиотека, Националната художествена академия и паметника на Васил Левски.

Вместо потенциалът на разположението и историята му да бъдат използвани обаче - теренът на комплекса беше продаден за по-малко от 700 000 лева.

Статутът му е променен от публична на частна държавна собственост; правителството се отказва от съсобственост на 86% от бившите Царски конюшни поради "отпаднала необходимост", а чрез удобни процедурни хватки сделката мина под радара на централната власт.

Да се обзаведеш с огромен терен в центъра на София срещу 90 лв. на квадратен метър - на това му се казва имперски удар. Но когато държавата доведе поредния паметник на културата до неизползваемо състояние поради отказ от грижи и липса на интерес само за да го пласира на безценица в правилния момент - на това му се казва варварство.

Почти сигурно е, че продадените сгради, които от години са оставени на произвола на съдбата, някой ден



ще последват съдбата на сринатата пивоварна на братя Прошек,



върху която в момента се издига комплекс с луксозни апартаменти и офиси. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Или поне е за предпочитане пред реалната възможност Конюшните да преживят агонията на бившите (вече) Тютюневи складове, или на някогашното кино "Възраждане" (бившия фолк клуб "Син Сити"), като бъдат оставени да се разрушават по "естествен" път...

А иначе ултимативният пример, с който можем да сравняваме подобно пространство в самия център на града (и пример, от който за голямо съжаление България е твърде далеч), е "Музейният квартал" (Museum Quartier) във Виена, който е разположен именно в някогашните императорски конюшни. Всеки, който е посещавал или е живял в австрийската столица, знае, че те са истинско вдъхновение за това



как може да се оползотвори едно историческо място



в полза на обществения интерес.

Комплексът Museum Quartier, който отваря врати през 2001-ва след 3 години реставрационни и архитектурни дейности, е задължителното място за срещи на младите хора в града. За 15-те години от съществуването си "Музейният квартал" се е превърнал в пулсиращото културно сърце на Виена. Това е и мястото, което комбинира в една непрекъсната линия богатото художествено наследство от Австро-Унгарската империя и съвременното изкуство. В прекрасен ансамбъл между съвременна и класическа архитектура бившите императорски конюшни подслоняват няколко музея и центрове за изкуство - както и множество зони за отдих, кафенета и книжарници. Тук са разположени няколкоетажната сграда на Музея за съвременно изкуство (MUMOK), изложбеният център за съвременно изкуство Kunsthalle Wien, центърът за съвременни танци и пърформанси (Тanzquartier), Детският музей, театърът за млада публика Dschungel Wien, както и Leopold Museum, който подслонява уникалната за Европа колекция на австрийския сецесион. Освен предмети за бита и украшения тук могат да се видят почти пълните колекции от картини на Егон Шиле, Густав Климт, Оскар Кокошка и Ричард Герстъл.

На общата площ от 60 дка се намират и 10 кафенета и заведения, а в средата на целия архитектурен ансамбъл е оставено широко площадно пространство, на което има цветни шезлонги за почивка. Това пространство едновременно изглежда закътано, защото е заобиколено от сгради, и в същото време е достатъчно широко, така че да може да събере много голям брой хора. Функцията му е гениална: то буквално притегля младите хора към културните институции, под предлога, че имат място, където да се събират.

Достъпът до Museum Quartier във Виена е максимално улеснен - в непосредствена близост до него има две спирки на метрото. Цялата инфраструктура на града е съобразена с този интересен проект - архитектурният ансамбъл се намира на гърба на най-известната търговска улица в града Мария-Хилфер Щрасе и е в близост до други забележителности и музеи. Точно както и българските бивши Царски конюшни.

Естествено, един подобен несбъднал се проект в София нямаше да може да си съперничи по мащаб с огромния виенски комплекс. Но ето една интересна съпоставка: цялото обособяване на Museum Quartier между 1998 и 2001 година струва 150 млн. евро на Виена. Това прави по 2500 евро реставрационни разходи на квадратен метър. За сравнение - за реставрационни дейности по галерията "Квадрат 500" бяха вложени около 40 млн. лв. за обща площ от 16 000 кв. м, което прави по 2500 лева разходи на кв. м - двойно по-ниска стойност на кв. м от разходите на Виена. Ако приемем, че това е приблизителната цена за съживяването на един културен паметник и превръщането му в истинска забележителност за столицата (по австрийските стандарти за културен център) - най-условно можем да приемем, че инвестицията в Царските конюшни



щеше струва на държавата около 18.3 млн. лева



Хипотезите обаче вече нямат никакво значение.

Новият собственик вече може да се разпорежда както си пожелае - държавата в лицето на чиновник на средно ниво му преотстъпи това право срещу 658 870 лв.

И понеже става дума за паметник на културата, при който ще трябва да се запази обликът на постройките, вероятната съдба на голяма част от този златен терен в центъра ще бъде сходна по-скоро с тази на бившите Тютюневи складове в Пловдив.

Само срещу 90 лв. на квадратен метър варварството победи над цивилизацията.

https://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_1616554160_Zashto_Tsarskite_konyushni_ne_s