"Участваме в изборите, за да ги спечелим". Така бодряшки говореше преди 5 години кандидат-президентът Ивайло Калфин. Не победи, но взе милион и половина гласа на балотажа с Росен Плевнелиев. "Участваме в тези избори, за да ги спечелим", повтаря като ехо и сега Калфин. И пак бленува за онзи чуден милион от 2011 г. Дали ще ги получи предстои да разберем.

Сега по всичко изглежда, че нещата следват логиката на известния принцип - историята се повтаря веднъж като трагедия и после като фарс. Трагедията вече се разигра през 2011 г, когато Калфин като кандидат на БСП изгуби битката за "Дондуков" 2 заради 100 хиляди гласа разлика в полза на Плевнелиев. Няма спор - левите в България има за какво да съжаляват за пропуснатата възможност. Ако бяха спечелили, политическият пейзаж днес щеше да бъде различен. Но не стана, макар че червените успяха да изстискат максималното от топящия се електорат (да си спомним, че през 2006 г. Георги Първанов победи на президентските избори с 2 милиона гласа). Въпреки загубата



Калфин и до ден-днешен се кичи



с мажоритарния си успех - 1.5 милиона да гласуват за теб не е никак малко. Но простичката истина е друга - причината тези хора да пуснат бюлетина за него беше магическото трибуквие БСП, вървящо с неговото име. Именно това размърда червения електорат, не личността на слабо популярния Калфин, познат дотогава като секретар на Георги Първанов от президентските му дни и външен министър в правителството на Сергей Станишев. Другият фактор беше партньорът му за изборите Стефан Данаилов - живата икона на социзбирателите и морален авторитет в партията. Всъщност дори можем да допуснем, че спорната репутация на Калфин в червените редици е коствала немалко гласове на БСП. Мнозина помнят как той изостави партията в преломната за нея 1997 г. и влезе в учредената от Александър Томов "Българска евролевица". След това и в Политическо движение "Социалдемократи" на Николай Камов. А лоялните поддръжници на БСП могат да търпят идеологически отклонения от правата линия на партията, но измяна към самата нея - не.

Пет години след последните президентски избори идва ред на фарса. Няма я вече БСП зад Калфин, за да му даде нужната подкрепа. Няма го и Стефан Данаилов, за да придаде тежестта на своето достолепие върху неговата кандидатура (вероятно сегашното вице на Калфин ще изскочи от очевидно безкрайния списък близки на Първанов висши офицери). Само един Първанов му остана. Който дори не броеше Калфин като първия си избор за кандидат, а беше заложил на Румен Радев. И накрая от немай-къде взе че номинира партийния си заместник, след като БСП го остави на сухо. Но така е,



когато суетата надделява



и все ти се ще да покажеш, че точно ти командваш парада. "Аз го направих генерал", хвалеше се Първанов, когато говореше за Радев. Обаче нещо се обърка и БСП изостави идеята за обединение вляво. А Първанов трябваше да изпие горчилката колко лесно "непартийният" кандидат Радев припозна соцпартията като своя носител към "Дондуков" 2. На резервната скамейка остана само Ивайло Калфин. Възможността той да бъде издигнат беше лансирана още преди да стартират разговорите с БСП за обща кандидатура. Самият Калфин едва не се изпусна да съобщи собственото си име след разрива с "Позитано", когато обясняваше, че основното качество на претендента на АБВ ще е дипломатическият опит. Така че официалното издигане на Калфин беше просто въпрос на време.

Това обаче беляза пълен обрат от всички първоначални заявки на Първанов за широка ляво-патриотична коалиция, подкрепяща претендент, който да е непартиен, но не и антипартиен. "Ще сгрешим тактически, ако прекалено партизираме един или друг кандидат, ако някой се опитва да го задуши в обятията си.



Това не е подходът



На ГЕРБ е изгодно да ни вкара в схемата да си преброим електоратите. Една партия, втора партия, левица, десница. Президентските избори не са време за броене на избиратели. Те са време за разумен стратегически избор", обясняваше Първанов допреди по-малко от два месеца. И допълваше: "За президент ни трябва лидер, а не посочена от някого фигура". Как приключи всичко накрая? С един тяснопартиен кандидат, посочен тъкмо от него. Ако някой се съмнява, нека още веднъж проследи политическата и държавническата кариера на кандидат-президента (близостта на двамата беше такава, че през 2011 г. някои с основание допускаха, че Станишев е подкрепил Калфин единствено, за да подрони позициите на Първанов в БСП при провал).

Първанов се опиваше от планове и амбиции да обедини левицата зад избран по негов вкус (ако не и по негово давление) кандидат. А в крайна сметка остана само със своята не особено електорална партия плюс неколцина формации от типа "един файтон хора" за компания. И сега ще може само да мъти водата на останалите кандидати и да изтъргува малката си подкрепа при евентуален балотаж.