Свикнали сме постоянно да чуваме, че професионалното образование у нас запада по ред причини: лошо качество, липса на ученици, неадекватни специалности и т.н. Едно професионално училище у нас обаче не отговаря на тези диагнози. Гимназията по каменообработване в с. Кунино може да се окаже единствената, която вместо да отчита спад в броя на учениците си, увеличава бавно младежите, които искат да се научат на занаят. И то какъв.

Училището е създадено преди 95 години с държавен указ с идеята да се осъвремени родното каменоделие. Село Кунино е избрано по няколко причини - наличие на превъзходна суровина - прочутия врачански варовик, развит каменоделски поминък у местното население и стратегическа железопътна артерия. Не на последно място селцето е разположено сред красива природа, с рядко съчетание на скали, каньони, гори, река и плодородна равнина. За създаването на училището са помогнали кунинчанинът Константин Томов, министър в правителството на Александър Стамболийски, както и чешкото каменоделно училище в Хоржице. (Школото в Чехия и това у нас са единствените подобни в Европа).

Първият директор на школото е чехът Рудолф Браун, а след 8 години начело на гимназията застава българският скулптор Крум Алексиев. Докато училището се сдобие със сграда, занятията 10 години се провеждат в домовете на по-заможните кунинчани. През 2006 г. школото е прехвърлено от просветното ведомство към министерството на културата. В най-силните години броят на учениците в каменоделското училище е достигал до 500.

Уви



демографията си казва думата



Днес в ковачницата на таланти учат 100 ученици, но това е огромен успех, при положение че преди десет години броят на младежите е бил 70. "С много усилия, макар и с малко, успяваме всяка година да увеличаваме приема, защото това е една истинска и актуална професия - изделието от камък винаги ще е необходимо", казва дългогодишният директор Стефан Стефанов. Колкото и да звучи далеч от съвременните технологии, професионалното образование, свързано с обработката на камък, дава сигурно бъдеще. Част от учениците продължавали образованието си в Националната художествена академия или в УАСГ, а тези, които останат със средно образование, веднага си намирали работа в каменоделски фирми у нас и ... за съжаление в чужбина. Стефанов признава, че никак не му се иска да изпраща учениците си зад граница, затова винаги се опитва да ги насочи към родни фирми, създадени от негови бивши възпитаници.

Понастоящем в професионалната гимназия по каменообработване се обучават ученици от 8-ми до 12-и клас в две специалности - скулптура и каменоделство. Приемът е след 7-ми, 8-ми и 9-и клас. За тази учебна година училището обяви и прием в нова специалност - "Актьорско майсторство". "Камъкът и театърът са свързани от векове", казва директорът. Тук учат деца от цялата страна, затова училището е от малкото, които предлагат пълен пансион - има и общежитие, и столова.

"Не получаваме достатъчно средства от Министерството на културата. Странното е, че винаги сме били елиминирани от всякакви европроекти, просто има тенденция да ни оставят на задните места", казва Стефанов. Но това не сломява духа му, напротив. Намира средства от познати - така приятели платили за ремонта на столовата. И нещо повече, училището даже



дарява произведения на свои ученици,



като например изработената от директора и двама десетокласници за рекордно кратък срок мощехранителница, подарена на Лозенския манастир.

Произведения на учениците красят и кабинетите на гимназията. Творбите, послужили за дипломна защита на зрелостниците от випуск 2016, са останали за спомен в училището. Кабинетът по български език и литература например е получил уникален и неповторим облик - в ниши са монтирани скулптурни портрети на Иван Вазов, Йордан Йовков, Пейо Яворов и Паисий Хилендарски, сътворени от местния варовик и гранит. Изработена е била и двутонна осмолъчна звезда, която ще бъде част от бъдещата чешма в двора на училището.

"Не всички стават майстори, но който влага душа и сърце в работата си, успява", казва Стефанов. Той се гордее с факта, че почти всички обработващи камък в България пряко или косвено имат връзка с школата в с. Кунино - за 95-те години това са около 3000 възпитаници. Всъщност почти всички професионалисти в обработката на камъка в България са получили образованието си в Кунино. По-голяма част от тях са скулптори, архитекти, строители, каменоделци и други специалисти в бранша, прославили се с професията си у нас и по целия свят. Сред тях са Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, Маньо Славов, Янаки Кавръков, доц. Стефан Янакиев, проф. Димитър Сотиров, Любен Черкезов, Иван Димчев и др. Но директорът с право не иска да споменава конкретни имена, защото те са твърде много.

За възкресяването на школата свидетелстват и многото призови места, които редовно печелят възпитаниците на Каменоделното училище. В началото на юни т.г. творбата на единадесетокласника Филип Филипов - гранитен "Паисий Хилендарски" - например спечели първото място на Националния младежки конкурс за изящно и приложно изкуство на училищата към културното министерство (раздел скулптура). Второто място пък грабва Иванка Тодорова, също 11-и клас, за творбата й "Българка" от мрамор и бигор. "От 9 г. насам, откакто гимназията премина през 2007 г. към МК, това е 7-мото първо място за нашето училище", пише във фейсбук профила на училището. В социалните мрежи то сякаш си има собствен фенклуб. "На много малко места в света в момента се работи така, както в Кунино. Ако сега бях ученик, щях да се запиша в Каменоделното училище - но понеже не съм го завършил, се налага да си доучвам", пише един от приятелите на гимназията. А друг добавя: "Ако не искате да сте безработни телефономани с очила, станете каменоделци". "На белия свят и на България - училището даде и днес. Който не е изграждал от невръстни и неумеещи хлапета професионалисти и майстори, той едва ли ще разбере за парещата буца в гърлото...", написал е самият директор на изпроводяк на поредния випуск абитуриенти.