Кабинетът "Борисов" постепенно излезе от дългото си, тримесечно мълчание по казуса с АЕЦ "Белене" и се зае да наложи спешно плащане на 400 милиона евро на "Атомстройекспорт" преди края на тази година. Намеренията са до средата на идната година да бъде погасена цялата сума от около 620 милиона евро, или около 1.214 милиарда лева, за които Националната електрическа компания (НЕК) бе осъдена от международния арбитраж в Женева в средата на юни. Това ще стане с безлихвен държавен заем, който ще бъде отпуснат на иначе закъсалата финансово държавна енергийна компания.

Законопроектът за държавната помощ вече мина на първо четене в парламента. Утре ще бъде одобрен на второ четене от ресорните парламентарни комисии. В сряда със сигурност, поне според настроенията на повечето политически сили, ще бъде гласуван окончателно и в пленарна зала. Но това ще бъде само началото на една нова дълга агония, продължение на продължаващата точно 35 години сага "Белене". Със сигурност проблемът ще се точи още дълго време, а сметката за проекта ще продължи да набъбва. Най-притеснителното е обаче, че премиерът и неговите министри говорят в различни посоки, а неяснотите около следващите им действия, вместо да намаляват, само се увеличават.

Още по-притеснително е, че управляващите



до последно се опитват да прикрият намеренията си



А най-неприятното е, че и този път се чакаше премиерът да бъде първият, който да съобщи новините. Така бе при обявяването на осъдителната присъда от Международния арбитраж в Женева. Ресорният министър на енергетиката направи първи коментар едва след като новината вече бе съобщена от премиера Бойко Борисов. Така се случи и преди десетина дни, когато първото и почти незабавно плащане на 400 милиона евро е било договорено във Варна на среща на българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. В официалното съобщение за срещата нямаше и дума за "Белене". Лавината от говорене се отпуши едва след като за договорката съобщи пред ТАСС първият заместник-министър на правосъдието на Русия Сергей Герасимов. А първия коментар направи премиерът под скалния манастир край русенското село Басарбово.

"Сметката за "Белене" тепърва ще се пише", бе коментарът на в. "Сега" през юни веднага след като бе произнесена осъдителната присъда в полза на "Атомстройекспорт" срещу НЕК. Три и половина месеца по-късно може спокойно да се твърди, че тази сметка, раздута и досега, ще продължи да се раздува още. Че към платените досега (по сметки на Министерството на енергетиката) 1.3 милиарда лева и неизбежните 1.214 милиарда лева ще се добавят още. Просто защото вече



все по-упорито се говори за ново начало на проекта,



който изисква десетократно по-големи суми, за да бъде завършен.

В проектозакона за държавна помощ за НЕК пише, че тя ще се отпусне едва след като се получи одобрение от Брюксел. Обикновено това отнема три до шест месеца. Българските управляващи се надяват на многократно съкратен срок. Но не казват дали са водени предварителни разговори и какви отстъпки ще трябва да направим.

Още нещо упорито се премълчава. Светкавичното искане за плащане се обосновава от енергийния министър Теменужка Петкова с тезата, че в противен случай руската страна може да поиска обявяването в несъстоятелност на НЕК, а дългът да стане незабавно изискуем. Така ще загубим и реакторите, и лихвите. Според министъра българската страна оспорва само размера на лихвите - около 80 милиона евро. Но не се казва какви точно договорености с руснаците са постигнати за проекта.

Досега не сме чули и дума защо първото правителство на Бойко Борисов се гънеше години наред, първо защитаваше проекта и дори плащаше за него, после той стана "гьол", после бе прекратен с огромно забавяне. Няма и намек



защо не са били отменени поръчките още преди 7 години,



да речем, което щеше да ни струва като неустойки значително по-малко от сегашното плащане и от бъдещите разходи. Няма и намек за забравените вече предупреждения на консултантите на българската страна по арбитража, че не могат да ангажират ключови свидетели, а факти и документи не им се предоставят.

Впрочем каквото и да се говори от страна на българските политици, "Белене", поне в годините, които наричаме демокрация, е изцяло политически и корупционен проект. В годините той е бил подкрепян от повечето политически сили, при това със сходни аргументи. Зад привидната загриженост за българската енергетика остават задкулисните аргументи на енергийното и ядреното лоби, което печели стотици милиони досега от нереализирания проект. И ще продължи да печели.

България междувременно ще продължи да губи. На първо място, ще са още адвокатски хонорари по оспорването на решението. Но това е най-малката беля. Каквото и да говорят управляващите, НЕК едва ли в следващите години ще може да върне заема, ако Брюксел все пак го разреши. Засега



няма и намек какво ще се прави при отказ



и как тогава ще се издължаваме на руснаците.

При рестарт на проекта ще трябва ново проектиране, ще трябва да се намерят и десетки милиарди за завършване на централата. Вицепремиерът Томислав Дончев заговори за приватизация на проекта. "Има площадка, има произведено оборудване, има разрешително от ЕК, много зряла техническа документация. "Белене" е един от най-готовите ядрени проекти в света и ако на база тези дадености се намери икономическа логика за подобно ядрено съоръжение, то ще се случи", каза Томислав Дончев.

Как точно Дончев си представя приватизацията, не е ясно. В Европа има свръхпроизводство на електроенергия. Прогнозите са за засилване на ролята на ВЕИ и за постепенно намаляване на ядрените мощности

Всички приказки за рестарт на "Белене" в България се основават на прогнози отпреди десетина години за нарастване на потреблението и на износа. Става точно обратното - потреблението е застинало, държавата се ориентира към енергийна ефективност, а износът буквално се срина.

Няма инвеститор, който да вложи и пукната пара в проект като Втора атомна без държавно участие и без държавна гаранция за цена на тока и за неговото изкупуване. Неслучайно и досегашните кандидати се отказаха и панически избягаха от България.

Във всеки случай, както и да се развият нещата, сметката за втората ни атомна централа ще продължи да се раздува и в четвъртото десетилетие на този проект. Има една печеливша страна - руската, която ще печели и в бъдеще - все едно дали ще има строителство, или ще препродаде евтино реакторите, които вече са й платени, или просто като получава наем за съхраняване на оборудването, което никой българин още не е виждал.

А българските данъкоплатци ще продължат да плащат за проект, който няма нищо общо с икономическата логика, но пък има много общо с логиката на корупцията.