:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,039,631
Активни 207
Страници 7,467
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Пера зацопваха като павета

Бойко Ламбовски
Както преди петнайсетина години българските ученици научиха, че има - примерно - руска поп музика благодарение на маркетинговото лесбийство на ученическия дует "Тату", така сега масовият мрежосърфист научи, че има съвременна българска литература. Това стана благодарение на литературните кавги в мрежата.

Нашата съвременна литература е такова нещо, че - подобно много други неща, също е изтъкана от противоречия и дихотомии. 12 години в училище се внушава на подрастващия питомник, че тя - литературата, е твърде важна. Затова часовете са много, държи се матура, ходи се на уроци, зубрят се теми. Пък оценката по литература е обект на старание. Сетне - ако питомникът продължи хуманитарно в някой ВУЗ, процесът се задълбочава - анализите стават по-сложни, а предметът - все по-детайлно артикулиран. В същото време живият живот, медиите, уличната йерархия и парадигмата на ценностите в най-посещаваните чалгаджийници внушават на въпросния масов питомник: "да четеш книжки не е яко, яко е да имаш кинти, мускулна маса, мощен комп." Ерго, да пишеш книжки също някога може да си е струвало, защото сега такива чичета-автори стоят по паметниците, но днеска



това изглежда "хиперретро, братле"



(Спомних си какво наскоро ми разказа сестрата на нашата отишла се едва 17-годишна поетеса Петя Дубарова - Елица. Та Петя, която вече има паметник в Бургас, и Елица, която разказвала за Петя, неимоверно учудили малки ученици, дошли на посещение. "Как така тя е на паметник, а ти си жива?" - почудили се децата. Те израстват с представата, че литературата е нещо от мноого далечното минало.)

Има и друг парадокс - пълно е с литературни конкурси, които дават призове - както на начеващи, така и на мастити автори. По малко странен начин това множество от конкурси се оказва обратно пропорционално на книжните продажби. Не казвам на интереса, а на продажбите. Тоест пазарът не съответства или много рядко съответства на официалните признания. Това прави издателите нервни, а българските съвременни автори депресира и кара да търсят заговор.

Нека кажа сега нещо и за кавгите, без да влизам в подробности. Повечето не ги знам, не ми се и вниква в тези, които знам, ибо - то е по-интересно за литературните сеирджии, а аз съм житейски сеирджия. Защото винаги съм смятал, че интерпретацията първа степен е по-интересна от интерпретациите на интерпретацията.

Та спорихме с неколцина известни литературни фигури добре ли е, или зле, че има такива скандали*. Не, не е добре, маскарят се достойните ни имена, беше едната теза. Да, прекрасно е - в спора се ражда истината и се наместват естетическите ценности, бе другата теза.

Моето мнение е, че тези спорове не са важни. Те не са за естетически платформи, не са за налагане на нови поетики или методи. Те са



спорове на засегнати честолюбия,



на рани от недооценки, от разпределяне на влияние, от неполучени награди. В тях се намесва и политика освен това, още един грозноват момент в патакламата. Припомням си Тодор Живков: "Гръбнакът на българската литература е политически". Уви, имаше много такова нещо. Фактът, че е още живо, ми подсказва разковничето на сегашните дрязги.

Нашето днешно литературно общество излезе с възприети навици от много строго одялкан тоталитарен модел. Той имаше тежки кусури, имаше и плюсове. За кусурите и плюсовете само ще спомена - те се знаят. Сред първите са цензура, централизация, идеологизация и т.н. Вторите - сериозна професионализация на редакторския, преводаческия, дори писателския труд, създаване на прекрасни майстори в тях, заобикалящи често дървеняшкия или вече достатъчно разконцентриран цербер на цензурата.

Имаше обаче освен кусурите и плюсовете и някои характерни особености. Които - без да квалифицирам като добро или зло, налагат своя отпечатък и днес. Те са - общата представа за литературните съзидатели като гилдия с важно и гарантирано място в елита на обществото. Като хора, които имат висок социален статус, ярка публичност, широк кръг от почитатели, дори ако са по-скоро опозиционно настроени към статуквото. Дори във втория случай кръгът почитатели беше още по-широк, представете си.

Е, преходът стори така, че представите за модела са живи в аспекта "социален престиж", понякога - съзнавано или не -



копнежни дори за поколения,



които не познават предишния период. А действителността тика литератора, дори най-кадърния, или към прехрана главно по писателски колонии, или към двойнствената битност на социален парий и социалномрежов гуру. Смятам тези изблици на неприязън или откровена завист като един общ и стихиен вопъл по загубения престиж и внимание от страна на гилдията като цяло.

Нека не забравяме обаче, че писателите трябва да са интересни, ако не само, то главно с това, което пишат. Кавгите помежду им са интересен сеир за сеирджии, които или също пишат, но по-зле, или не четат, но се радват на маскарлъка на всеки авторитет, защото това цери собствени комплекси.

А на обидените от неполучаване на награди бих препоръчал един-единствен начин на действие в такъв случай. Постарайте се с всички сили да ви удостоят с недадената веднъж награда. Другата или по-другата година. И тържествено я откажете - има такива примери. Добре е тя да е парична, все пак, ордени по-лесно се връщат. Само това е етично пълноценно.

----

*Става дума за сблъсъка между "млади" и "стари" в "Литературен вестник", за нелицеприятните думи в социални мрежи и колонки, в които са замесени имената на М. Русков, Д. Енев, Г. Господинов, Й. Ефтимов, В. Сабоурин и мнозина други.
7
4458
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
26 Септември 2016 20:55
А защо ли не погледнем на сегашната литература от природна гледна точка? Дето говорят хората, че и Майката природа си почива...И е избрала удобно време...
Между другото, колко души четат тоя забравен вестник, та дискусията да е станала национална? И дали някому пука за леко дихание над чаша вода...
-----------------
Сайтът на Генек
26 Септември 2016 21:59
Kогато се занимаваш с нещо, главното е да проумееш смисълът му, същината му, призванието, предназначението. И тогава да изясняваш останалото.
Малцина проумяват, че литературата е едно от възловите средства за възпитание на хората в обществото* .
Литературата в училищата трябва да бъде особено внимателно подбрана. За жалост Литературата като възпитателен предмет ** е построена по общ калъп, без вложен смисъл в програмата. И затова не работи.
Призванието на Литературата е да подбере за прочит и изучаване писмени произведения, които възпитават в нужните за едно общество нравствени ценности. Редът е следния: 1) задават се нравствените ценности, които да се възпитат у подрастващите ( например -- жената да е чиста, честна, добра и скромна, смисълът за живота за жената да е майчинството, а не службогонството, да бъде добра домакиня и да върти домакинството -- една нелека задача, ако имаш и 5-6 деца, както му е редът, и т.н...) 2) издирват се литературни произведения, които спомагат най-добре да се вменят нужните добродетели.
Ето това не се разбира и в училищата се изучават ненужни неща само и само заради това че еди кой си бил Авторитет ***.

--------------------
* Вярно, има и друг вид литература -- забавно-развлекателна
** Именно -- възпитателен предмет, а не образователен. Това е съществена разлика и трябва да се проумее в дълбочина. Литературата не е за това човек да знае кой известен какво е написал и съдържанието му ( това е за специалистите), а да подбира нужните за възпитанието на подрастващите произведения -- като родните да са с предимство пред чуждите.
***Естествено че трябва да има уроци и за най-общо запознаване с родните и чужди писатели, но ако произведенията им не отговарят на възпитателните нужди, не е редно да се изучават,
Най-пошъл пример е произведението на Алеко -- Бай Ганьо, което вместо "да изпише вежди извади очи" -- опростачи част от българите, подби им самочувствието и себеуважението, усещането за достойнство. Например в отборните спортове винаги ще се намери поне един с поражения в мисленето следствие на вменената му, неволно или волно, идея за българинът Бай Ганьо като второстепенно същество. (Добре че Стоичков не четеше такива работи, иначе нямаше да е с мислене на Победител. И добре че не ги е чел и не присъстваше в клас когато се вменяваше че Бай-Ганьо олицетворявал слабостите на българина .... все едно да учат англичаните че Мистър Бийн олицетворявал типичния англичанин, а Ал Бънди типичния американец. Тц -- те са само едни развлекателни герои, не взимани с великата сериозност както у нас. Та, добре че Стоичков не четеше такива работи -- "Доброто незнание е по-полезно от лошото знание" )
Бай-Ганьо е класика на грешно избрано за изучаване произведение, което означава, че литераторите у нас не са наясно със смисъла, същностното предназначение на литературата за едно общество

26 Септември 2016 23:08
Гладиатор, напълно съгласен с оценката ти за влиянието на "Бай Ганю" върху мирогледа на българина. Преди време писах нещо подобно в "Сега". Нека вземем героя на Хашек - Швейк и го сравним с Бай Ганю. Въпреки че и в двата случая се касае за вулгарен простак, за Швейк това е оръжието на протеста, а за наш Ганю генетика и средство за постигане на "келепира". И въпреки тези разлики Швейк никога не е бил такъв национален герой за чехите, какъвто направиха от Бай Ганю за българите.

Нека прочетем заглавията из днешния брой на "Сега". На съседната страница платеният от Дойче веле философ внушава на читателя, че е нетолерантен и фашист, а на първа страница тържествува заглавието известяващо ни че Ирина Бокова "се сринала" в класацията. Та митът за Бай Ганю ще живее докато са живи и неговите клакьори.
27 Септември 2016 09:30
Доколкото знам, в повечето развити общества масата не чете художествена литература, само такава по специалността- на когото се налага. Достигаме цивилизационните модели, нищо странно.
А Гладиатор за пореден път ме учудва с идеите си да върне жената в къщата и кухнята и училището да помага. Мъжете да се кефят в света навън с работа, която носи натоварване, но и удовлетворение (и материално). А за жените- само слугинската дейност- неприятна, неблагодарна, неплатена и безкрайна. А, да, и отглеждането на деца, които в даден момент порастват и почват да те оглеждат с критично око; и точно с такава майка, занимавала се само с къща и гледане на деца, след 10- годишна възраст няма да намерят тема за разговор.
27 Септември 2016 11:23
Вярно, има и друг вид литература -- забавно-развлекателна


Интересното е, че за много от "образованите" читатели е много трудно да дефинират коя книга е "сериозна" и коя е "забавно-развлекателна". Закова и си има различни читатели.
Пример: да видим кои автори бихте сложили в глупата на "сериозните" със съответните им "философски" обощения и расъждения. Силно се съмнявам, че ако сложите че ще сложите Айзък Азимов или Франк Хърбърт, въпреки че те техните книги са доста философски, с изключително добре дефинирани социални проблеми и са предложени много интересни философски решения на тези вечни проблеми. Само че на някои читатели стилът на изложението не им "върви" и затова не четат такива автори и книги. И веднага ги обявяват за "несериозни" и "развлекателни".

... които възпитават в нужните за едно общество нравствени ценности


Остава да дефинираме кои са тези нравствени ценности. И трябва да се поне вечни, защото образованието е дълъг процес (поне 15 г.) и ако в този момент ценностите се сменят, но веднага образованието става неадекватно. Така че това наистина е една сериозна философска тема за дискусия. И тази дискусия продължава от хилядолетия. А и няма все още единно решение по темата.

... като родните да са с предимство пред чуждите


Ако бяхме "затворена" култура може и да е добро това предложение, но ние не сме. А за да могат хората да пътуват норамално се изисква да разбират начина на живот на "местните". Това не става без да се изучава поне начина как да разберем от книгите на дадения народ какви са му поведенческите модели, културни стереотипи, ...
Идеята за "самодостатъчна" и "самозадоволяваща се" социална група е много стар проблем и е добре изследвана. И затова от много време се счита, че преминавато към такава фаза на едно общество е много-много крайна стъпка, защото най-често води до изчезването или поне деградирането на групата.

Kогато се занимаваш с нещо, главното е да проумееш смисълът му, същината му, призванието, предназначението. И тогава да изясняваш останалото.


А остана ли нещо друго ?

Ето един въпрос от една доста "несериозна" книга ("Охлюв по стръмното": застанали сте пре неизвестен артефакт, койо изпълнява едно единствено истинско желание. И трябва да измислите нещо, което да е наистина полезно за всички. Какво ще е вашето желание?



27 Септември 2016 16:06
Пера зацопваха като павета


???
03 Октомври 2016 16:02
Вече нищо не ме учудва на тази територия България. Щом Иван Вазов го изкараха шовинист и започнаха да махат класиците от учебните програми, за каква култура можем да говорим.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД