Тънката игличка танцува върху винила, а той пращи, пука, може и да зацикли на някоя дума, но гласът, който идва от черната пластмаса е топъл и жив. Несравним е с музиката на компакт диска, няма нищо общо и с MP3-ката, с дигиталния даунлоуд, въпреки че музиката може да е една и съща - реквиемът на Моцарт, например.

Залезът на грамофона, музикалната емблема на миналото столетие, започна в началото на 90-те години, а у нас съвпадна и с края на звукозаписната компания "Балкантон". Днес вече не е новина, че в ерата на дигиталните записи неустоимият винил сякаш напук преживя ренесанс. Това винтидж увлечение ли е, част от носталгия, или търсене на това, което си е отишло и се е превърнало в романтично късче история?

Ясен Братоев, мъжът, който от години продава стари плочи в малкото столично магазинче на ул. "Княз Борис I", има свое обяснение: "Това, което днес се цени, не е просто виниловата плоча, връща се модата на аналоговата музика. Винилът е аналогово изпълнение на аналогов запис и аналогов носител. В момента такъв може да се направи само в студиото на кънтри звездата Уили Нелсън. Другото е дигитален запис на аналогов носител, а това меломаните не ценят.

Дигиталният звук е стерилен, метален, създаден е в "космическа" тишина, а тя е



чужда на човешкото ухо



Затова "пуканките", както казваме на старите винилови плочи, звучат много по-истински, по-естествено. Затова и са оцелели. Този формат никога няма да загуби популярност, винаги ще го има заради невероятното преживяване, което ни дава", казва Ясен, който преди 20-ина години заедно с естрадния изпълнител Йонко Стефанов създава звукозаписно студио, а после и магазинчето, отрупано до тавана с подредени и категоризирани плочи - джаз, рок, балади, фолклор, класическа музика, пионерски песни, драматизации на приказки, поетично слово, дори плочи с речи на Брежнев и Тодор Живков. Последните според Ясен са сред най-търсените. Купуват се за шеговити подаръци на "другари", на бивши партийни функционери. Много ги ценят и диджеите, тъй като пуснати на бързи обороти са идеален рап за дискотеките. Навремето речите на Първите бяха подарявани на партийни събрания, за годишнини, раздаваха се масово като награди на ударници. Въпреки големите им тиражи малко от тях са останали в дома на българина. Много от наградените с тях не гледаха на речите като на ценност, забравяха ги в първата кръчма, в която поливаха наградата или ги изхвърляха като излишна вещ. Затова и днес са толкова ценни, отбелязва Ясен.

В това магазинче феновете на ретро музиката



ровят дълго в кутиите



със старите сингъли и албуми, въртят ги внимателно с пръсти, разглеждат опаковките. Не е като да свалиш любимия си изпълнител от интернет, щракайки с мишката. Част от плочите са надраскани поради немарливост или честа употреба. Други са с посвещения върху кориците и с автографи на изпълнителите, драснати набързо след някой разтърсващ концерт, а Ясен казва, че през магазинчето им са минавали плочи със саморъчните подписи дори на Пласидо Доминго и Крис де Бърг.

За дигиталното поколение черното парче винил е само спомен от младостта на бащите им, от епохата на стационарните телефони с шайба, на фотоапаратите с лента.... Напоследък обаче висококачественият аналогов звук печели все повече страстни ценители дори сред тия, които ходят със слушалки в ушите си.

Грамофонните плочи, минали през антикварното магазинче, са хиляди, сред тях има и бакелитени отпреди войната - с класическа музика, с джаз и стари градски песни. Хората ги донасят тук, след като разчистят таваните, мазетата си, някои дори не знаят каква ценност държат в ръцете си. Ясен ги почиства с уважение, подлепва ги, реставрира ги и удължава живота им. После ги категоризира, вписва ги в каталог - по автори, по време и мястото на издаването им. "Поне да категоризираме плочите на "Балкантон", че те и това нямат - казва Ясен, който описва всичко, дори стигналото до него в лош вид. - За да се знае, че тая плоча някога я е имало, издавана е. Винилът не е вечен, унищожава се при прослушване, при неправилно съхранение. Изчезне ли, заедно с него ще си отиде и огромното богатство, съхранявано единствено на грамофонни плочи - като



националният ни фолклор



"Българите не ценят културните си достойнства. Ние издирваме националния фолклор, който не е преиздаван, не е имало кой да плати за записа. Правим го от икономическа изгода, така си изкарваме хляба. Но в нормалните държави като една Франция за тази дейност плаща държавата. Ето запис на Коста Колев, композитор, акордеонист, днес дойде плочата, тепърва ще я почиствам и реставрирам. Коста Колев никога не е издаван на диск, а плочата се унищожава. Като си замине - край", казва Ясен. Освен стари плочи той спасява и излезли от употреба грамофони, прашасвали от дълго стоене по таваните.

Понякога в магазинчето влизат чужденци, които се интересуват от българска музика. Японците например си падат по класическата в изпълнение на български артисти. Търси се много и нашият фолклор, знаят, че в Космоса лети българска песен. Наскоро обаче влязъл канадец, който искал да купи плоча на братя Аргирови. "Изненадах се. Вярно е, че заклетите меломани по света ценят естрадата ни от 70-те години, на групата "Тангра" например се гледа като на българските "Пинк Флойд", братя Аргирови са познати например в Норвегия, където са работили, но пък чак в Канада...", казва с усмивка Ясен.

Българите пък купуват всичко, според интересите си. Някои от тях гледат на грамофонните плочи като романтично връщане към скъпи за тях спомени. Като възрастна двойка, която изпаднала във възторг, след като от един кашон изскочила търсената от тях "DANS, DANS, DANS" на групата BZN. След това споделили, че се запознали, докато я слушали цяла нощ, поради липса на друга - DANS, DANS, DANS...

Други пък идват да си купят плочата, с която не са успели да се сдобият в миналото, я заради



цензурата на западната музика,



я заради трудното сдобиване с чуждия албум, предлаган само на черно на баснословни цени.

"За българина плочата на "Пърпъл" беше съкровище. "Балкантон" има две издания на "Пърпъл" от 80-те години. Плочите се купуваха на черно или със здрави връзки. А за да си купиш една, трябваше да вземеш и още две - на Панайот Панайотов и пионерски песни например. Затова и тези легендарни плочи у нас са пазени като очите. Но пък в икономика на дефицита имаше свръх задръстване с глупости. Имаше и пренасищане на пазара. Плочите на Лили Иванова и Емил Димитров, издавани в огромен тираж, могат да бият дори "Пинк Флойд". Дефицитът е за това, което никога не е издавано в България, като "Лед Цепелин" например, като "Кис", метъл групите. Много са ценни и плочите на Милчо Левиев. Плочата "Фокус 66" например е много дефицитна, издадена е година преди джазменът да напусне страната. Имахме я, но веднага се продаде. Търси се и плоча на "Сребърните гривни" от 60-те години във връзка с фестивал, проведен у нас за бийт групи. Продавана е точно 1 седмица, в рамките на фестивала. После е иззета и унищожена. Ценна е и за колекционерите и като музикални достойнства. Малко хора са успели да си я купят. Рядко се появява", отбелязва Ясен Братоев.