Решението на Великобритания да напусне ЕС предизвика кършене на ръце с безпокойство и скърцане със зъби от яд сред външнополитическия елит от двете страни на Атлантика, защото се смята, че Брекзитът поставя края на либералния международен ред, наложен след края на Втората световна война. Разбира се, влиятелните вътрешни сили в Европа и САЩ - популисткият отговор на подкрепяния от елита проект за глобализация - подриват подкрепата за либералния интернационализъм. Либералният международен ред е разклатен от известно време от по-фундаментални причини.

Това, което експертите по международна политика наричат либерален международен ред, всъщност е Пакс Американа, създаден след 1945 г. и основаващ се на превъзходството на САЩ. През 1945 г. - първият момент на еднолично превъзходство на Америка -



САЩ стоят зад половината от световното промишлено производство,



контролират 2/3 от световните златни и валутни резерви и притежават глобални военни възможности. САЩ имат и монопол върху атомните оръжия. Тази комбинация от нарастваща военна, финансова и икономическа сила позволява създаването на институции, отговарящи за сигурността и икономиката - ООН, НАТО, Световната банка, МВФ, Световната търговска организация, които стоят в основата на следвоенния ред (и това продължава досега), възстановяването на съсипаните икономики на Западна Европа и Япония и помогна за възстановяването на мира и стабилизирането на обстановката в Европа и Източна Азия.

Експерти по международна политика са на мнение, че след Втората световна война САЩ имат доминираща позиция в света и са световен хегемон. Дори и по време на Студената война доминиращото положение на САЩ никога не е било заплашено. При липсата на икономически и технологичен потенциал, който да намали огромната пропаст, деляща го със САЩ, СССР беше повече илюзорна, отколкото истинска суперсила. Рухването на СССР през 1989-1991 г. доведе до небивал геополитически подем на САЩ и накара болните мозъци да повярват в "края на историята", че либералният международен ред се е превърнал в неизменна характеристика на международната политика.

Сега обаче знаем, че това е илюзия. Либералният международен ред се разпада,



тъй като се променя глобалният баланс на силите,



а основите на Пакс Американа, на които се базира силата на САЩ, поддават. Всъщност, потенциалът на Америка започна да намалява от 60-те години на ХХ век. Последиците от това бяха ясни през 60-те, 70-те и 80-те години - американските предимства намаляваха за сметка на Европа и Япония (въпреки че през 80-те години ръстът на японската икономика напразно предизвика тревога, че Токио ще измести САЩ като водеща световна сила). Драматичният срив на СССР също така защити историческите сили, които вече бяха унищожили основите на господството на Америка.

Някои анализатори - особено Дейвид Калео, Робърт Джилпин и Пол Кенеди - разбраха същността на случващата се геоикономическа трансформация. Бестселърът на Кенеди от 1987 г. "Възходът и падението на Великите сили" предизвика



дебат за относителната загуба на влияние на САЩ



Той направи две основни заключения. Първо, от началото на съвременната международна система (1500) всички велики сили преминават през сходен житейски цикъл: появяват се, отбелязват възход, достигат пика на мощта си и след това започва спад. Второ, нито една велика държава - дори и най-могъщата - не е успяла да се задържи на върха завинаги. Твърдението на Кенеди, че САЩ не са изключение от процеса на възход и падение на свръхдържавите предизвика фурор сред външнополитическия елит на САЩ. Последвалият дебат за упадъка на САЩ, предизвикан от Кенеди, рязко бе прекратен, когато СССР (геополитическият съперник на САЩ) рухна и когато Япония (основен икономически съперник на САЩ) преживя крах на икономиката си.

Най-голямото предизвикателство за запазването на господството на Пакс Американа се появи през 80-те години: началото на възхода на икономиката на Китай. Дън Сяопин постави началото на големи икономически реформи, които доведоха до бързото превръщане на азиатската страна в икономическа сила. Възходът на Китай направо спира дъха. През 2010 г.



Китай задмина САЩ



като най-голямата търговска нация и най-големия производител в света. През 2014 г., според МВФ и Световната банка Китай изпревари САЩ и като най-голямата икономика в света (на базата на паритета на покупателната способност). Междувременно САЩ са изправени пред свои вътрешни предизвикателства, сред които са застаряващото население, стагнация в производството и поляризация в политиката.

САЩ са изправени пред фискална криза в началото на 2020 г. и след това. Според дългосрочните прогнози американският БВП ще нараства само с около 2% годишно. Китай вече задмина САЩ по размер на БВП според паритета на покупателната способност, така че е въпрос на време да застане на първо място и по БВП на базата на пазарния валутен курс.

Китай днес се сблъсква с икономически препятствия, както и с такива като застаряване на населението и тежкото състояние на околната среда. Китайската икономика отстъпва в качествено отношение на американската в икономически и технологичен аспект. Но пък полага усилия, за да промени това. Икономическият ръст на Китай вече промени геополитическия баланс между Пекин и Вашингтон. Затова



либералният международен ред е заплашен



Китай (а и другите) са във възход, а относителната сила на Америка е в упадък. Това е част от по-голяма картина: опорната точка на глобалната власт се премества от Евроатлантическия свят към Азия - предаване на власт, предизвикано от големи, безпристрастни сили на историческа промяна.

Английският учен Едуард Халет Кар установява динамиката, която предизвиква разклащането на оглавявания от САЩ либерален международен ред. В класическото си изследване, посветено на междувоенните външни отношения, наречено "20-годишната криза", Кар показва, че геополитическата криза от 30-те години е предизвикана от увеличаващата се пропаст в международния ред, установен с Версайския договор след Първата световна война, и промените в разпределението на властта в Европа. Той прави две важни геополитически заключения. Първо, международният ред се отразява на баланса на силите, които съществуват при неговото установяване, и на интересите на доминиращата сила, която го установява. Второ, международният ред никога не съществува по-дълго от големите промени в баланса на силите, който го има вече при неговото установяване. Кар предупреждава, че бързо развиващите се държави и преживяващите спад защитници на статуквото ще се противопоставят едни срещу други. Държави, създали доминиращия международен ред, държат на статуквото, тъй като то е в техен интерес. Развиващите се страни не са свързани със съществуващия ред и търсят възможности за преразглеждането му, за да спечелят престиж, положение и геополитически условия, отговарящи на увеличаващата им се сила.

Най-големите защитници на либералния международен ред - Джон Айкънбъри, е добър пример - признават, че ерата на американското превъзходство е към края си. Според тях има две причини за това. САЩ могат да се придържат към някаква зомби хегемония, при която правилата, нормите и институциите, олицетворяващи Пакс Американа, могат да надживеят срива на американското влияние. Първо, те смятат, че международният ред е "основан на правила", които са изгодни за всички държави, които ги спазват. Тук обаче се пренебрегва важен момент: в международната политика този,



който управлява, определя правилата



Със сигурност ползите от следвоенния международен ред бяха широко разпространени. Най-много от тях се възползваха САЩ и Вашингтон се стремеше точно към това, когато създаде поствоенната система. Второ, смяташе се, че Китай няма да оспори или да промени международния либерален ред, тъй като геополитическият и икономическият му възход стават в рамките на тази система. Китай наистина отбелязва ръст в рамките на Пакс Американа, но той не стана велика сила с цел да съхрани старата система. Нарастващата сила на Китай прави това, което и всички развиващи се страни: иска да реформира международния ред в съответствие със собствените си интереси, норми и ценности, а не с тези на САЩ.

Ако днес беше жив, Кар нямаше да е изненадан от това, че в Източна Азия Китай оспорва Пакс Американа, като преследва своите интереси да бъде регионален лидер. Кар бил разбрал защо Москва се опитва да утвърди влиянието си в региони, които, ако се върнем в царските времена, са били под руско влияние. Той би разбрал и защо Китай и други развиващи се държави се опитват да преустроят международните институции и правила спрямо реалността и да създадат алтернативен международен ред, който съществува паралелно с Пакс Американа. САЩ трябва да се адаптират към реалността, че балансът на силите, които поддържа либералния международен ред, се разклаща. Ако не успее да направи това и се опита да съхрани умиращото поствоенно статукво, САЩ рискуват да се изправят пред сравнително бърз икономически упадък у дома и пред сериозен международен конфликт.

-----

* Кристофър Лейн е преподавател по международни отношения на тексаския университет A&M