Президентската надпревара в България може да се определи с една дума - туткане. Освен закъснелите номинации, освен отлагането на дебата по политическите проблеми и необходимите за България решения доста вяло в кампанията се включват и социолозите. Обикновено сме свикнали на хиперактивност от тяхна страна. Ако се върнем на предходните президентски избори, ще си спомним колко рано се появи спорът относно реалните участници в балотажа и възможните победители и с какво постоянство беше поддържан той както от медиите, така и от самите социолози.

В тази кампания социологически данни на практика липсват. Защото социологията е доста прагматична наука, която изследва социалните факти. По време на избори такъв факт са намеренията на хората да гласуват, да подкрепят точно определен кандидат или идея, както и мнението им за политиците, кампанията и случващото се в обществото. За сметка на изброеното на нас ни съобщиха какво е отношението на избирателите към един или друг кандидат. Разбира се, коректно и професионално е да не се изследва намерение за гласуване, преди да са се заявили всички кандидати за президентския пост. Но също така е очевидно, че онова, което ни се съобщава, има



твърде слаба връзка с конкретния брой бюлетини,



които ще получи всеки от кандидатите. Тогава защо ни се казват неща, сериозно отдалечени от реалността на изборния резултат?

В предизборната кампания социологическите данни имат своето специално място и роля. Не говоря за значението им при определяне на целите и стратегията на самата кампания, защото този тип данни не са публични. Става дума за използването на социологическите данни като създаващи преимущество, дори мотивация да се гласува за един или друг кандидат. Натрупаният негативен опит у нас с явни манипулации с данни, активизиране по време на избори на иначе нефункциониращи агенции, скандали между авторитетни агенции - всичко това като че ли е в основата да се твърди, че българите не вярват на социолозите. Това е вярно, но не съвсем. Въпреки общата реакция - "плащат им, затова са такива процентите", трудно можем да избягаме от внушението на числата. Съвсем не е случайно, че манипулацията с цифри е една от най-древните техники за въздействие върху човешкото съзнание. И така, докато си мислим, че се забавляваме с поредните опити да ни убедят в едно или друго, на практика числата остават в нашето съзнание и в крайна сметка определят в сериозна степен поведението ни на избиратели. Ще дам само един пример от настоящата кампания - преди месец всички приемаха за напълно сигурно, че изборите ще са в два тура с ясни участници в тях. След социологическите данни стана възможно избирателите да приемат спора за това кои ще са участниците във втория тур. Всички разбираме разликата между това самите кандидати да заявяват, че ще са победители, и това социолозите да предоставят аргументи в цифри.

Естествено, всички социологически данни по време на предизборна кампания са повод за оспорване и критика. Но това е на практика част от самата кампания. От процеса на убеждаване на избирателите кой е по-силен и



за кого си заслужава да се гласува



Тук битката е като битката да попаднеш в медиите. И политиците обикновено не жалят ресурси за нея. Фактът, че тази битка не се е разразила все още, е показателен за тактиките на отделните кандидати. ГЕРБ няма повод да залага на масирано използване на социологически изследвания, защото на този етап от кампанията няма как да се извадят данни, че кандидатът им ще победи от първи тур. При определен кандидат е възможно да пазят този ход със социолозите за финала на кампанията. БСП също нямат до този момент сериозна необходимост от масирано включване на социолозите в кампанията. Първо, защото всяко натрапване на очевиден факт създава съмнение в неговата очевидност. Второ, защото, когато има нарастваща конкуренция, всеки опит да обясняваш, че си първи сред конкурентите, създава излишна сила на опонентите ти. Всички останали кандидати имат необходимост от силата, която ще им придадат социологическите данни, но използвана твърде рано в кампанията, съществува реален риск от превръщането й в бумеранг. Т.е. влизането твърде бързо във фокуса на прожекторите носи риск от съзнателно или несъзнателно предизвикани негативни реакции.

И така, какво можем да очакваме във финала на президентската надпревара от социолозите? През първата седмица ще станем свидетели на сериозна и оспорвана битка за "точност" на прогнозирания резултат от изборите. След като станат ясни всички кандидати, всички агенции - реални и партийно активирани, ще ни залеят не само с числа, но и с обстойни коментари. Разбира се, отговорност на всеки избирател е да се информира коя агенция с кого работи (Изборният кодекс задължава да се оповести публично кой финансира социологическото изследване), но едва ли мнозина ще направят това усилие.

През втората седмица от т.нар. "гореща кампания", т.е. към средата на октомври, ще е



пикът в спора кои ще участват в балотажа



Този спор и аргументите на социологическите данни ще са решаващи за определяне на участниците в основните дебати в медиите.

През последните десет дни социологическите данни ще се използват като важен аргумент за мотивация на избирателите чрез сметките и анализите, които ще се правят относно разпределението на силите и определяне на крайния победител между двата тура.

Следователно, очаква ни - на пръв поглед - битка на рационалната прагматичност, защото числата винаги изглеждат математически разумни. Всъщност предстои месец на истинска манипулация, в която под маската на пределна рационалност съзнанието на избирателите ще е поле на внушения. Кои са професионалистите и кои манипулаторите става ясно едва в нощта на изборите. Но и това наше убеждение не е напълно вярно. Защото в хода на самата кампания социологическите данни са успели да ни повлияят в една или друга степен. Така че, вярно е само това, че всичко, което се говори и пише по време на една предизборна кампания, е в някаква степен част от конкретна кампания. В нормалните демокрации това е ясно, прието и се е превърнало в част от информирания избор. У нас, вместо да приемем, че кампанията е възможност да се представят различни политически позиции и мнения, сред които да избираме, ние продължаваме да вярваме, че има едни, които манипулират, и други, които говорят истини, неповлияни от политически пристрастия. Затова и в тази кампания ще продължаваме да твърдим, че социолозите ни лъжат, докато на практика - с това за кого гласуваме - доказваме, че им вярваме.