Привидно изглежда, че въпросът за смъртта на цар Иваница Асен е отдавна решен; а всъщност не е, действителните обстоятелства са ни неизвестни всъщност. Летописните извори повтарят един и същ легендарен разказ, който има повече пропаганден характер; което обаче не го прави напълно лишен от историческа достоверност при вглеждане. Ако направим преглед както на изворовата основа ще установим несъмнено, че нито един исторически извор, сам по себе си, не дава отговор на въпроса за причините за смъртта на Иваница Асен - всички те нарочно уточняват, че преразказват градските слухове, обогатени с пропагандните измислици на солунските попове.

Всичко това съвсем точно е уловено от старите ни историци. Едва в последно време - и особено след началото на използването на новите технологии - езиковите средства, които подчертават несигурността на сведенията за смъртта на Иваница Асен, както в изворите, така и в книжнината по въпроса, постепенно, но бързо и сигурно, отпадат, като по този начин уклончивостта по "чудесен" начин се превръща в категоричност. Част от съвременните автори - понеже не умеят да ползват археологическите данни за гроб №39 до църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново (вж. Свързани текстове), си позволяват даже волността да привеждат медицински "доказателства", като ползват скелета на погребания там Калоян - в гроб № 39 наистина е погребан Калоян, както е изписано на масивния му пръстен, но това не е царят, а неизвестен нам негов съименник от края на ХIV в., най-вероятно.

И не, цар Иваница Асен не е бил твърде здрав приживе, въпреки исполинския ръст и природната надареност - преживените отблизо убийства на двамата му по-големи братя, годините във византийски плен, безбройните битки, в които участва лично, раняванията, а може би и някаква наследствена обремененост, дават отражение върху поведението му. Изворите благосклонно ни съобщават за честите промени в настроението на царя, за рязката му избухливост, за пристъпите на (неоправдана) жестокост и даже за прояви на садизъм; цар Иваница Асен, например, е автор на нови за времето си методи за наказателно умъртвяване, измислени от него във връзка с бунтовете срещу управлението му веднага след Одринската битка.

В крайна сметка, разполагаме (вж. Извори) с едно необоримо сведение за смъртта на Иваница Асен - "умрял, обхванат от болки в страната [т. е от болка в областта на сърцето]" (вж. Извори). Едва след този израз летописецът Георги Акрополит надгражда причините за царевата смърт с "божия гняв" и с разни съновидения ("видял на сън").

Съществуват и още причини да не се съгласим с версията за заговор за убийство на цар Иваница Асен, въпреки нейната привидна логичност. Обърканият разказ на средновековните автори не дава, например, отговор как набеденият за цареубиец Манастър преодолял съпротивата на младежите, които охраняват съня на българския владетел; или и те са били част от заговора . . . Наблюдават се и чисто медицински недоразумения в описанието на смъртта на цар Иваница Асен. Как да си представим тая смърт след като - независимо къде е бил нанесен въображаемият удар, в областта на гръдния кош или в корема - царят продължил да живее още почти две денонощия след това; сякаш Манастър го е наръгал с пилата на нокторезачка, а не с копие (средна дължина около 20 см). Известно е, че прободните рани в коремната област имат най-често летален изход - при това бърз; поради обилната кръвоснабденост на тази част от човешкото тяло пострадалият умира от загуба на кръв, която на практика много рядко може да бъде овладяна дори и при бързо доставяне в болнично заведение.

Нека накратко да потърсим и причините за царевата болка "в страната". Веднага ще уточним, че симптомите напомнят сърдечен инфаркт - болките при това заболяване се усилват именно през нощта, мнозина са в състояние на хипермоторна възбуда, изпитват остри пристъпи на страх и са крайно емоционално нестабилни; все симптоми, които могат да бъдат изведени ясно от историческите извори за смъртта на цар Иваница Асен.

В житието на св. Сава, написано от Теодосий Търновски в началото на ХIV в. - единственият домашен извор за смъртта на цар Иваница Асен - като причина за смъртта на цар Иваница Асен е изтъкната "невидима рана", която царят получил "едновременно с пристигането си" при Солун и "по божия присъда", в резултат на което царят "получи смърт, неочаквано се помина"; нищо повече. Ясно е, впрочем, че трябва да се очаква византийските летописци, които на всичкото отгоре преписват шеметно един от друг, да са по-зле осведомени от българските си колеги.

В добавка трябва да се отбележи, че първите пронизващи нощни болки при сърдечен инфаркт мнозина болни описват като "пробождане с нож"; звучи познато, нали - Теодор Скутаориот, без да споменава имена, описва събитието като "на сън му се сторило [на цар Иваница Асен], че до него е застанал въоръжен мъж и че го ударил с копието в страната". Ето как банален сърдечен инфаркт се превръща чрез "божия гняв" и разни съновидения в крупен дворцов заговор.

Пробождането с копие - само по себе си - пък е взето наготово от житието на самия християнски светец Димитър Солунски, който умира по същия начин. Същевременно култът към този светец е пряко свързан със света на мъртвите - около Димитровден е последната голяма задушница, според християнския календар.

Та добре ще е да забравим вече за злобния Манастър, който непрекъснато размятал копие в ръка - сякаш за броеница става дума или за амулет някакъв, за развратната царица - макар еректилната дисфункция твърде често да предсказва бъдещ сърдечен удар, и за сложно скроени заговори в тъмна доба по ъглите на мрачния каменен царски дворец на Царевец - значително по-ведър тоя замък ще стане чак от втората четвърт на ХIV в. насетне, но пъстър и весел няма да бъде никога.



* * *



Опасността за Солунското кралство през есента на 1207 г. е всъщност много по-голяма от обикновено превземане на един град;. цялата военна и политическа дейност на цар Иваница Асен е насочена към завладяване на Източна Тракия, чак до самия Цариград, на Беломорското крайбрежие, на Солун и на цяла Южна Македония, към колонизирането на тези земи чрез промяна на народностния им състав; населението на завладените градове и на техните околности Иваница Асен откарва и заселва по двата бряга на р. Дунав, очевидно с намерение новозавладените земи да бъдат обживяни с българи от вътрешността на България. Това е очаквало и жителите на Солун - задължително преселване в околодунавските земи наверно.

И така, никакви заговори, никакви кумани и куманки, никакъв Манастър и никакви царици не са причината за смъртта на цар Иваница Асен в първите дни на октомври 1207 г.; преживените житейски трудности, прекомерното физическо и психическо натоварване, наличието, може би, на някаква родова обремененост, са причините за най-банален сърдечен инфаркт, който цар Иваница Асен получава в навечерието на решителния щурм на Солун. Смъртта му настъпва 36 часа по-късно, което е често срещано при такава диагноза, солунчани си отдъхват облекчено под латински гнет, а Българското царство потъва в многогодишни разпри и междуособици; така безвкусно се шегува историята понякога.



Извори



"Този именно Йоан[ица Асен (1197-1207)], провъзгласен за василевс [= цар] на българите, причинил много нещастия на ромеите, а с успех навредил и на самите италийци [т. е. на кръстоносците]. Той бил василевс на българите, когато паднал Константинопол [т. е. Цариград] . . . И тъй [след битката при Одрин (14 април 1205 г.)] василевсът на българите се оттеглил оттам [от околностите на града Одрин] и безпрепятствено опустошил цяла Македония [т. е. източната част на днешната област Тракия], тъй като бил унищожил италийците, а нямало друг който да му се противопостави. Той събралпреголяма плячка, като заробил градовете [в дн. Източна Тракия] заедно с хората и ги разорил напълно. А планът му бил ромеите никога да не могат да се върнат и да се закрепят н своите градове . . . Той отмъщавал прочее, както казват, за злините, които император Василий [II (976-1025)] извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се наричал Българоубиец [сведението е легендарно], себе си назовавал Ромеоубиец. И тъй той [цар Йоаница Асен ] дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната. А, както казват, някои, смъртта му произлязла поради божия гняв срещу него. Той видял на сън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната . . ."

Из "История" на Георги Акрополит (1217-1282/1283)



"Тогава, именно тогава в дълбоката нощ чрез ревността на мъченика бог излъскал докрай сабята на на своето отмъщение и я наострил сякаш на точило. И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий . . . се появил пред българския цар като конник, яхнал бял кон, и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастър, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон, и да забива в сърцето му копието, което носел . . . А Калоян не живял още дълго след това, но още същия ден [т. е. на следващия ден след сънуваното убийство] към залез слънце умрял от насилствена смърт . . ."

Из "Деянията на св. Димитър Солунски"



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=675427

(Мнимият гроб на цар Иваница Асен)