ВИЗИТКА

Филип Гунев е бакалавър по бизнес администрация и магистър по социална антропология от Лондонския икономически институт и по международни отношения от Колумбийския университет в Ню Йорк. През 2011 г. защитава докторска степен по социология в Лондонския икономически институт. От 2003 до 2013 г. работи в Центъра за изследване на демокрацията. Зам.-министър на МВР в служебния кабинет на Марин Райков. От ноември 2014 г. е назначен за зам.-министър във втория кабинет на Бойко Борисов.





- Г-н Гунев, защо години наред обяснявахме, че имаме и възможност, и пари да пазим границата от миграционен натиск, а когато поискахме помощ от 160 млн. евро от ЕК, стана ясно, че нямаме техника, оградата не върши работа, няма достатъчно хора и не можем да им плащаме дори командировъчните?

- На няколко пъти бе изготвян план с искане за средства към Министерството на финансите, но там нямаше такива достъпни и трябваше да се справяме в рамките на бюджета на МВР. За капиталови разходи той е 12 млн. лв.

- Защото другите 900 млн. лв. отиват за заплати?

- Заплатите знаете, че не са големи. От тези 900 млн. лв. половината са социални осигуровки. Опцията е или да съкратиш хиляди хора, за да имаш повече пари за капиталови разходи, или да караш с това разпределение на бюджета.

- Въпросът е, че хората бяха заблуждавани, че има средства за границата.

- Да, имаме техника, която е стара и трябва да се ремонтира през цялото време. Вършим работа "на мускули", вече 3-4 години се справяме, командироваме между 700 и 1000 души. Но настояваме, че това е външна европейска граница и трябва да има споделена отговорност. Държавата може да си позволи още 200 души да командирова и да отдели още 300 млн. лв., които вместо за пътища, да отидат за техника на гранична полиция, но трябва усилието да е общо и то предполага и други европейски гранични сили да са тук и техниката, която се използва, да е купена с общи средства.

- Да се опиташ да прехвърлиш командировъчните за сигурността на една държава на чужд бюджет не изглежда ли байганьовско - нека европейците да плащат?

- Не, това са разходи. През последните години сме искали допълнително пари заради кризата и те винаги са били използвани за текущи разходи - плащат се ток, бензин, смазочни материали. Не е въпросът, че не можем да си го позволим, а че е честно да се споделят тия разходи. В същия ред на мисли се създава и новата агенция за европейска гранична полиция. Ние виждаме, че дори големи държави разчитат, че външната граница ще се охранява от някой друг и той ще купува джипове и когато поискаме джипове за охрана, чуждестранните гранични полицаи се появяват с рент-а-кар.

- Чуждата гранична полиция идва да помага без коли?

- Да, близо половината от колите на "Фронтекс" са рент-а-кар. Те не са оборудвани за гранична охрана, просто държавите нямат такива коли, тъй като само няколко страни имат сухоземни външни граници.

- А защо тогава смятаме, че "Фронтекс" е агенция за гранична охрана, след като няма техника да охранява?

- Новата концепция е именно тази - да има агенция за брегова и гранична охрана.

- Имаме миграционна криза от три години. Защо чак сега се прави нова агенция?

- Защото в ЕС нещата се движат с тази скорост. Агенцията се прави от година и половина. Политическата воля на европейско ниво дойде миналата година, а не през 2013 г. или 2014 г.

- След като мине голямото откриване на тая служба днес и си отидат еврокомисарят по миграцията и чуждите премиери, какво следва?

- Надявам се в кратки срокове да сме първата страна, която ще се възползва от новата агенция, да се предоставят техника и хора.

- Колко кратки ще са сроковете, след като три години не беше направена тази служба?

- Хората би трябвало да са в наличност веднага. По-дългосрочно ще е техническото обезпечаване.

- Значи пак ще си наемат коли?

- Ако досега на страната Х й беше по-изгодно да изпрати служители тук и да каже вземете си под наем автомобил, новата агенция ще има както своя техника, така и предоставена на страните членки.

- Дали собствениците на тия джипове знаят за какво се използват колите им?

- Това, за което не могат да се използват, е за патрул по границата. Използват се за вътрешни постове, които също са голяма помощ, защото така или иначе съществуват, ако не са служители на "Фронтекс", ще са на граничната полиция.

- Оказа се, че оградата ни не е ефективна, защото нямаме сензорна система за движение. Но това го признахте, след като се изхарчиха над 100 млн. лв. Оградата се реже, прескача, изобщо преминава се по всякакъв начин.

- На около 90 км имаме сензорна система. Поискахме да я продължим. Тя дава време за реакция, ако някой се опита да реже, прескача или нещо друго.

- Центровете ни се напълниха за няколко седмици, след като Сърбия затвори границата си. Очевидно успя да го стори ефективно и се повдига въпросът как те могат, а ние - не, при условие че там няма ограда и самата граница е по-дълга. Второ, нашето добро справяне с натиска всъщност е било функция на добрата воля на Сърбия да пропуска хора. И сега ние търсим места за нови центрове, а местните хора са против.

- Трябва да се разграничи политическото говорене от реалната ситуация в Сърбия. То е свързано с желанието да получат средства от ЕС. Затова говоренето, че спират хиляди от България и Македония, няма нищо общо със статистиките, които официално дават на всички европейски институции. Там хилядите ги няма. От България в най-добрия случай ежедневно преминават между 20 и 30 души.

- А как ще се справите с тоталното нежелание на хората да се отварят нови бежански центрове?

- Първо, трябва да се разграничим от популисткото говорене на ВМРО и "Атака", които казват, че всички центрове веднага трябва да станат от затворен тип. Не само европейските директиви, които сме подписали, но и международните конвенции, по които България е страна, позволяват в някои случаи да има и такива центрове, но не можеш, а и никоя европейска страна не го е направила - да държи всички кандидати за убежище затворени. За нелегалните имигранти, които нямат право на убежище или им е отказано, е различно - тях трябва да ги държим затворени. Едната опция за нас е по-стриктно съблюдаване на процедурите за убежище, т.е. да отказваме на повече хора, което дава възможност да се държат в затворени центрове. Според мен е било голяма грешка центърът в Харманли да е за хиляди хора в град с 10 хил. души население, но не сме имали опит, така сме го направили. Затова в спешен порядък рязко ще намалим броя на хората - 1/3 от центъра ще е дом на дирекция "Миграция", 1/3 ще е затворен дом на Агенцията за бежанците, а в останалата 1/3 ще се настаняват предимно семейства.

- Но няма семейства. Нали казвате, че профилът се променя към икономически мигранти, млади мъже?

- Е, има. Все още близо 1/3 са от Ирак и Сирия.

- А новите центрове в Странджа?

- Това ще са временни лагери, които ще служат в месеци на висок прилив, кризисни центрове от затворен тип.

- Временни или не, хората изобщо не харесват идеята.

- Тези страхове са в цяла Европа. Изследванията на Евробарометър отразяват нараснали страхове от миналата година. Нашият аргумент за кризисните центрове е, че са затворени и не създават проблеми.

- Законът за противодействие на тероризма мина на първо четене почти без дебати. А той ограничава в голяма степен права.

- На ежедневно ниво не ограничава на никого нищо.

- Напротив, дава възможност на службите да откажат издаване на паспорт, да забранят достъп до определени места или интернет.

- Да, но за единици, заподозрени за терористична дейност.

- Защо изобщо е нужен такъв закон? В момента нищо не пречи да се разследват такива престъпления.

- Основното, което дава, е на СОБТ. Как да реагира при терористични инциденти. Те са от нов тип - многоточкови атаки, където се налага да предприемеш мерки, за да се ограничи възможността за последващи атаки.

- МВР има право на всякакви заградителни мероприятия.

- Да, но не можеш да използваш армията. Ако някой е взел заложници и искаш да спреш предаването на телевизиите, които снимат как действаш ти, за да не гледа той вътре, трябва да се молиш. Ако искаш да бъде изключен токът или мобилната мрежа, вероятно операторите ще съдействат, но пак разчиташ на добра воля.

- А със закона можеш да нареждаш на телевизиите?

- Ще трябва да съдействат. Армията също нямаше полицейски правомощия.

- Не е ли странно, че два пъти вече хващаме френски граждани, издирвани за тероризъм, и не знаем какво са правили във времето, когато са били у нас? В последните месеци има два случая - Мурад Хамид, близък до атентаторите от "Шарли Ебдо", и още един от тия дни.

- Практически е невъзможно да се следят. При проверка на паспорта на границата излиза, че човекът е под наблюдение от френските власти, но не пише, че е за тероризъм. Граждани под наблюдение има много. Сега това се променя - в системата ще се вижда, че е под наблюдение, защото е чуждестранен боец. Тогава теоретично могат да се вземат някакви превантивни мерки.