"Брекзит означава Брекзит", това заяви преди време британският премиер Тереза Мей. Тя повтаря тези думи при всеки удобен случай пред световните лидери. Правителството й обаче изглежда вцепенено и отчаяно търси начини да излезе от бъркотията, създадена от резултатите от референдума, които се оказаха изненада дори за привържениците и активните участници в подкрепа на Брекзита. Повечето от тях също смятаха, че хората ще се произнесат в полза на продължаване на членството в ЕС. "Връщане на контрола", както беше обещано на хората, гласували в подкрепа на напускането на обединена Европа, съвсем не е просто нещо. Освен това правителството изглежда, че не знае как ще стане самото напускане на ЕС. В същото време Лондон стратегически е фокусиран върху икономическата си политика, за да намали рисковете, които крият резултатите от референдума, и се опитва да смекчи негативните последици за избирателите в резултат на икономическата несигурност.

Това, че Обединеното кралство плува в непознати води, е широко известно. Нито една държава членка досега не е напускала ЕС, чийто член Великобритания е повече от 40 години. Конституционните неизвестни са тема, която ще вълнува не само в следващите месеци, но и години. Лондон обяви, че ще активира член 50 от Лисабонския договор, който е основата за излизането от ЕС, най-късно до март догодина. По време на срещи на кабинета, посветени на Брекзит, стана ясно, че



правителството е склонно на бързо напускане на ЕС



и подкрепя идеята целият процес да бъде в ръцете на министър-председателя - това означава, че Тереза Мей може да задейства процедурата за Брекзит, без това да бъде гласувано в Камарата на общините (долната камара на парламента). Експерти обаче твърдят, че е необходимо именно в парламента да се проведе дебат и гласуване по въпроса. Камарата на лордовете и Върховният съд могат да разрешат този спор, но със сигурност парламентът трябва да участва, ако резултатите от референдум, обикновено смятани за консултативни, бъдат приети за решение. Нервността на правителството е разбираема. Договорите на ЕС, които определят законните взаимоотношения между държавите, ясно показват, че не може да има формални преговори, докато страната, която иска да напусне общността, не активира член 50. Европейската комисия и няколко от държавите, членки на ЕС, държат на това, което подкопава възможностите дори и за неофициални дебати, на което "Даунинг стрийт" се надяваше. Така че правителството на Мей първо трябва да изработи до началото на 2017 г. преговорните си позиции и да реши какви отношения иска с ЕС.

Привържениците на Брекзит пък са на мнение, че Великобритания ще постигне специална договорка, отразяваща уникалното й положение на голяма глобална икономическа сила и страна, в която пристига 17% от износа на страните-членки на ЕС. Според активистите за излизане от ЕС това дава на Острова последната дума в преговорите. ЕК и страните-членки на ЕС



категорично се противопоставят на компромис



по отношение на свободата на движение, включително и тази на работната сила. Това е задължително условие за достъпа до единния пазар, а Норвегия и Швейцария отлично знаят това. Двете държави са приели по-голям брой нови мигранти на глава от населението, отколкото Великобритания.

Достъпът до единния пазар също така изисква и пълно приемане на европейското законодателство, така че няма начин Великобритания да може "да си върне контрола" по начина, който искат привържениците на Брекзит. Ако Лондон не реши да се откаже от единния пазар, който в момента е най-големият пазар за британския износ на стоки и услуги. САЩ и Япония предупреждават, че подобна стъпка рискува да доведе до сериозни последствия за британската търговия, за техните инвестиции там и за световната икономика. Във вторник лирата се срина до 31-годишен минимум спрямо американския долар и стигна най-ниските си стойност спрямо еврото в последните три години - индикатори за липсата на сигурността, пред която са изправени инвеститорите, въпреки обещанията на Тереза Мей до края на март да активира член 50.

Несигурността, пред която е изправен британският бизнес в сферата на производството и услугите, висшето образование и перспективите за бъдещи чуждестранни инвестиции, със сигурност ще предизвика хаос на вътрешните пазари, около лирата и цената на вносните стоки и услуги за британските потребители. Стратегическият отговор на правителството е да намали най-тежките икономически последствия от вота на референдума. Икономиите бяха изоставени, а на дневен ред дойдоха финансовите стимули, които трябва да насърчат чувството за положително влияние върху икономиката. Предшествениците на Тереза Мей поеха в тази посока преди референдума, съзнавайки че политиката на икономии не работи.

Подтиквано от медиите, правителството говори по икономически въпроси и увеличи публичните си разходи, докато Банк ъф Ингланд предприе повече количествени облекчения, както Федералният резерв направи в САЩ в отговор на финансовата криза в периода 2008-2009 г. С продължаването на големи инфраструктурни проекти в жп сектора, разширяването на лондонското летище, ремонтите на пътната инфраструктура и енергийните проекти, правителството може да поддържа вътрешния оптимизъм в икономиката. Това са добри новини



за заетостта и за икономическия растеж



преди парламентарните избори. Премиерът може да очаква да се увеличи доверието в управляващите, което ще помогне да се загърби слабата опозиция.

По този начин Лондон заложи на стратегия, целяща ограничаване на щетите, добри икономически показатели и конфронтация с възможно най-малък брой хора до следващите избори. Обстановката на вътрешния фронт трябва да е спокойна, тъй като не е сигурно, че ще продължат добрите международни отношения с Европа и извън нея. Отговорът на останалите 27 страни-членки в ЕС ще оформи бъдещите отношения. Германия е готова за дълга игра, докато останалите може да са по-нетърпеливи. Безизходното положение около Брекзита вероятно ще продължи известно време. Трима министри, на които е възложено да договарят условията по излизането на страната от ЕС - Борис Джонсън, Дейвид Дейвис и Лиам Фокс, ще се борят да постигнат обещанията, направени по време на изпълнената с големи лъжи кампания.

-----

* Саймън Суини е лектор по Международна политическа икономика и бизнес в университета в Йорк