Интересни неща стават по избори, в някои случаи - дори полезни. "Разкритието" на БСП от миналата седмица за многократно завишените цени, на които Държавен фонд "Земеделие" купува плодове и зеленчуци за учениците (които кой знае защо не са изглеждали скандални на социалистите при тяхното управление), и последвалите спешни действия от агроминистерството за намаляване на ставките показаха как по стар български обичай може да се действа бързо и в полза на обществения интерес, особено когато залогът е толкова голям. В суматохата около "златните" ябълки и круши останаха много открити въпроси. За голяма или за малка далавера става дума, за обикновена глупост или за някой странен европейски регламент?



Плодовете не са за наяждане



От Държавен фонд "Земеделие", чийто шеф Румен Порожанов лично отиде в парламента да обещае, че ставките ще бъдат намалени, държат ясно да се повторят истинските цели на схемата "Училищен плод". "За разлика от инциативите на просветното министерство, свързани с храненето на децата (чаша топло мляко, предоставяне на закуски и др.), "Училищен плод" няма за цел да нахрани децата. С предоставянето на един плод или зеленчук два пъти седмично тя не влияе съществено върху осигуряването на храна в учебните заведения", казват от ДФЗ. Основните цели на схемата са децата да придобият трайни навици за здравословно хранене и да получат информация за производството на плодовете и зеленчуците, начините за ползването им, значението им за здравето и пр.

Затова най-важният елемент на схемата са съпътстващите педагогически мерки, които задължително се прилагат при всяко раздаване на плодове и зеленчуци, обясняват от фонда и изтъкват, че без прилагане на поне една такава мярка на доставчиците не се плаща. Това може да са посещения на стопанства, произвеждащи плодове и зеленчуци, създаване на градини, провеждане на курсове по дегустация и готварство, състезания, игри и т.н. "Високата добавена стойност и широкият социален ефект на схемата превишават многократно монетарната стойност ("цената") на финансовото подпомагане", посочват от фонда.

Колко от учениците обаче могат да се похвалят, че са били водени до земеделски стопанства? Колко са садили зеленчуци или пък могат да посочат какви витамини съдържа кивито? Няма кой да ни каже.



Цената



Краткият отговор гласи, че цената всъщност не е за самите моркови, а е сумата, която ДФЗ възстановява на доставчика за стандартните разходи, които той е направил по доставката на една порция (а не на един зеленчук). Според наредбата за схемата фонд "Земеделие" плаща 68 ст. за една порция, а за всеки плод и зеленчук има грамаж - за ябълките е 125 г, за крушите - 100 г, за гроздето - 150 г.

Дългият отговор пък препраща към т.нар. "надбавка за реално доставено количество". Тази надбавка е важен елемент при формирането на ставките за възстановяване на разходите - тя представлява разликата в килограми между минимално изискуемото тегло на порция и реално доставяното в учебните заведения. Заплащането на доставените продукти се извършва според броя на порциите, а не според реално доставените килограми (разходи на практика се изчисляват за минималното изискуемо тегло на порцията, определено в наредбата). По схемата обаче повечето плодове и зеленчуци се раздават цели, а реалното средно тегло на една ябълка е над 200 г Затова доставчикът на 100 порции ябълки доставя реално поне 20 кг, а не 12.5 кг, за които са му калкулирани разходите за порция. Затова към ставката е добавена една средно претеглена надбавка за реално доставено количество, обясняват от фонда.

Така доставчиците на един и същ продукт получават различен размер възстановени разходи на килограм. Тези различия пък се засилвали от факта, че за всички плодове и зеленчуци е прилагана еднаква ставка. Въпросът "Защо?" тук остава без отговор. Това според фонда обаче обяснява защо отделни доставчици на определени плодове и зеленчуци (например моркови, които се доставят нарязани и в количества близки до минимално определените и се закупуват на ниски цени) са получили плащания, надвишаващи реалните разходи. В крайна сметка обаче паническите действия на агроминистъра и на шефа на фонда и скорострелното решение за промени в условията по схемата представляват индиректно признание, че няма как измиването, пакетирането, доставката и другите съпътстващи мерки да оскъпят толкова много крайната цена.



Защо години наред никой не чете фактурите?



Разходите, направени от доставчиците за осигуряване на една порция плодове или зеленчуци, се възстановяват до размер, определен в специална методика на Държавен фонд "Земеделие". От 2011 г., от когато действа схемата, размерът на максималната ставка си е все един и същ - 68 ст. за порция плодове и зеленчуци. Той се получава като средната годишна сума на дете - 27 лв. (определена чрез разделянето на предоставения за съответната година бюджет на броя на децата от целевата група) се раздели на броя на доставките, които 1 доставчик може да направи за година - 40 бр. От фонда изтъкват, че не са получавани възражения и бележки от ЕК по стратегията и по нейния финансов разчет, а схемата не е била обект на одит или на други проверки. Никой не се е жалвал и в България.



Кога и с колко ще се намалят цените?



Вероятно благодарение на предизборната кампания скандалът беше потушен с рядко срещана експедитивност - три работни дни след избухването му земеделското министерство публикува промени в правилата. Според публикуваните поправки в наредбата за "Училищен плод" занапред ставките ще се определят според нова методика, съгласувана с браншовите организации. Тя ще включва отделни ставки за всеки вид плодове и зеленчуци, а заплащането ще се извършва за реално доставено количество. От фонда посочват, че при определяне на подлежащите на възстановяване разходи ще се използват статистически и оперативни данни от независими източници и информация от бранша.



Защо България плаща повече от ЕС?



Минималното национално финансиране по тази програма е 10%. България обаче плаща над 50% от общия бюджет на схемата - през м.г. кабинетът даде за нея 7.5 млн. лв., а ЕС - само 6.3 млн. лв. Тук от ДЗФ обясняват, че както всяка от предходните години, и за учебната 2015/2016 г. е била поискана допълнителна помощ в размер на 8.9 млн. лв. (при прогнозен бюджет на програмата 14.4 млн. лв., от които 1 млн. лв. национално съфинансиране). Поисканият допълнителен бюджет се базирал на предоставените на страната ни през предходната учебна година допълнителни средства (7 млн. лв.) и увеличението на броя на включените в схемата деца от 403 208 през 2014/2015 г. на 482 хил. през 2015/2016 г. Оказало се обаче, че интересът към програма "Училищен плод" в ЕС нараства и тя се прилага от все повече държави членки, поради което свободният за преразпределение бюджет е силно намалял. Освен това е намалял и броят на децата в страната на възраст от 6 до 10 г. поради намаляващата раждаемост. Затова на България вместо поисканите допълнително 8.9 млн. лв. са били предоставени само 1.9 млн. лв. Заради интереса и възникналата криза на пазара на плодове и зеленчуци след руското ембарго кабинетът решил да отпусне допълнително национално финансиране.



Какво ще стане с плодовете тази година?



За настоящата учебна 2016/2017 г. кандидатстването по схемата вече приключи. 20 септември бе последният срок за подаване на заявления за участие. А до 31 октомври ДФЗ трябва да одобри или отхвърли кандидатурите. В писмото, с което на заявителите се съобщава, че са одобрени, ще бъдат обявени и новите ставки за възстановяване на разходите. Кандидатите ще могат и да откажат участие, ако новите условия не ги удовлетворяват. Ако твърде много деца останат без плод, ще се обяви допълнителен прием.