Бизнесът поиска наскоро студентите по държавна поръчка да бъдат задължени да работят в страната поне няколко години, след като вземат диплома - две, три или пет. Мотивът на работодателите е да не изтичат към чужбина знания и умения, за които данъкоплатците у нас плащат. Който иска да е свободен да замине за чужбина с бакалавърската си диплома например, ще трябва да си плаща цялото обучение, а не само семестриалните такси както сега. Предложението е повече от спорно и реализацията му изглежда чисто и просто мираж. "Гледам някакъв работодател по телевизията ми обяснява, че трябва да съм длъжна да работя тук. Ама задължи ме, бе, приятелю, нищо против нямам! Ама работа ще ми осигуриш ли? Ще ми дадеш ли 1000 лв., за да си гледам спокойно семейството?", пали се младо момиче от Карнобат. Тя е докторант и асистент с "чистата" заплата от малко над 670 лв., сочи фишът й за септември.

В монтанската община Якимово кметът е решил да подходи наобратно - с добро, към малкото млади хора от четирите села, които правят общината. Идеята на Георги Георгиев е кметството да плаща семестриалните такси на студенти от общината, ако те подпишат договор, че след това ще се върнат да работят при него за поне пет години. Според нова наредба на общината се финансират само бакалаври и магистри редовно обучение, които не прекъсват, ходят редовно на лекции и учат специалности, от които има нужда в администрацията - икономика, финанси, публична администрация, технически специалности. Има и условие за доходите на семейството, което на пръв поглед изглежда доста ограничаващо - на човек трябва да се падат под минималната заплата за страната, тоест под 420 лв. В Якимово това не е трудно - заради огромната безработица и ниските заплати условието е лесно постижимо. "Идеята ми хрумна, защото вече съм трети мандат, а от две години



не мога да си попълня двете свободни места



в общината. Едното място е за директор на дирекция "Финанси" със заплата от 800 лв. И няма хора. Но мисля, че сега ще си бъдем от взаимна полза, защото един студент, като завърши, много трудно си намира работа, ако няма и един ден стаж. А ние им гарантираме работно място - в кметството, читалището...", обяснява Георгиев.

На думи звучи лесно, но на практика никак не е. Интерес проявили само трима младежи от Якимово, но никой още не е подал заявление до кметството. Един от проявилите интерес е Валдемар - сега той е първи курс в русенския университет "Ангел Кънчев". Учи компютърни системи и технологии и казва, че иска да се върне в родния си край, след като завърши. "Мисля да кандидатствам за стипендията, защото ми се вижда добра възможност. Като цяло в нашия край няма много висшисти, но няма и възможности за работа, а така ще имам гарантирано място, като завърша. А и аз съм малко проблемен с парите, така че тази помощ ще е добре дошла", разказва Валдемар. Специалността му е перспективна, би могъл да работи на много места, но по думите му това, което би го върнало в Якимово, е "несигурността".

В кафенето местното събрание кима одобрително, но след добър ден тук задължително ще чуеш



"няма работа"



Якимово е типична малка община (около 4500 души), със стряскаща безработица (официално над 50% от хората не работят), застаряващо и намаляващо население, преобладаващо роми. Основно се разчита на социални помощи, на изпратеното от гурбетчиите в Испания, Италия, Франция, на временните програми за заетост от държавата. На фона на данните за ниската им ефективност тук субсидираните програми са като глътка въздух. "Да, няма ефективност, след една година пак са без работа, но вие какъв друг начин виждате? Какво друго да правят тези хора с ниска квалификация? Това е единственият шанс за общини като нашата - социалните помощи и програмите за временна заетост", твърди кметът.

Фирми в общината няма, въпреки че има готова ремонтирана сграда, годна за цех. "Идва една шивашка фирма, но така и не проявиха после интерес", казва кметът. Хората, които не работят в кметството, се занимават със земеделие, с животновъдство. Оказва се, че липсата на работа, както на много други места, е въпрос на гледна точка. "На мен не ми се е случвало да остана без работа. Който иска, ще си намери какво да работи. Ама нали е по-лесно да се редиш всеки месец на пощата за по 40-50 лв. помощи. Те не са свикнали да работят, децата им също няма да работят", казва млада жена от селото.

Проблемът с безработицата естествено пуска корени доста по-рано - още от липсата на образование. "За ромите не е важно да учат. Родителите им нямат образование и те не смятат за важно децата им да учат. Мислят, че ще отидат в чужбина и ще работят нещо, за което не им трябва никакво образование. Така се получава един омагьосан кръг, от който няма излизане", обяснява учителката по английски език Юлия Николова. В общината от няколкото училища са направили едно средно школо със забележителните почти 240 деца и 30-ина учители. Преди половината деца са били българчета, половината ромчета, сега съотношението е 20 към 80. На вратата на ремонтираното приветливо школо - стената на срама за Якимово, са залепени плачевните резултати от матурите след седми клас по български и математика. Двойката е почти единствената оценка. "Те се оправят



по-добре с английския, отколкото с българския



Иначе са сръчни, танците им се отдават, ако им поднесеш нещата интересно, може да ги спечелиш", казва Николова. И според нея идеята на кмета да плаща семестриалните такси на младите е добра, но "трябват работни места, трябва да дойдат тук фирми, защото той не може само в кметството да ги назначава".

Как да дойде някой тук, като няма път, пита кметът. Якимово се вписва идеално в профила на обезлюдените общини, които биха могли да сключат договор с държавата за настаняване на бежанци на нейна територия. Георгиев не ще и да чуе. "Така и така е висока безработицата тук, да дойдат още хора какво да ги правя? Ако има някакъв поминък - ок, но те няма какво да правят. Да крадат ли? Разбирам, че идеята е да не са в София, но на мен не ми е такава идеята, извинявам се", отсича кметът.

Якимово може и да е типична за Северозападна България община, обаче според кмета по едно може да съперничи на големите градове - по усвоените средства от еврофондовете. За миналия период са



усвоени почти 10 млн. лв.,



за ремонт на 12 км четвъртокласни пътища, за ремонт на сградите на училището, общината, за рехабилитация на площадите в четирите села. Звучи много, но според регионалните профили на развитие, които Институтът за пазарна икономика изготвя в последните няколко години, Якимово е сред общините в страната, които усвояват най-малко средства от фондовете на човек от населението - за 2015 г. се падат по 17.10 лв. на човек. Според кмета обаче това е максимумът, който може да се постигне.

Георгиев естествено не е съгласен с тезата, че толкова много общини не са необходими при все по-намаляващото население. Не вярва на стратегии и приказки за целево инвестиране на средства в Северозапада, които управляващите току подхвърлят - "нагледали сме се и сме се наслушали". "Окрупняването на области или на общини е много тежка административна реформа, свързана с много средства, за да преместиш нещо, което работи, от едно на друго място. Това би поставило в ужасно затруднение възрастните хора и тези без финансови възможности - най-елементарното, да отидеш за една скица или за едно удостоверение за наследници до съседна община, ще е много трудно. И кое е критерият, за да бъдат закрити общините - броят жители ли? Та една съседна на нас община с 20 хил. души е усвоила по-малко средства от нас", коментира Георгиев. Според него държавата трябва да остави кметовете да се оправят кой както може. "Нека ни оставят ние да си определяме нещата - нашата община например има 200 хил. дка земя, ще наложа данък от 1 лев на земеделците. Постоянно говорим за децентрализация, но не я усещаме", дава пример кметът.