Втората половина на тази година е изпълнена с годишнини, предимно четвъртвековни, свързани с едно от най-драматичните събития на миналия век - разпадането на СССР. Както и самият Съветски съюз, прекратяването на съществуването му бе възприето по всякакъв друг начин, но не и равнодушно - за някои това бе трагично, други не скриваха радостта си. Можем да мислим каквото си искаме, но създаването, съществуването и разгромът на СССР бяха и ще останат забележителен исторически факт, който ще бъде обсъждан и изучаван още дълго с надеждата да се добият още поуки за бъдещето. В няколко текста - синхронни на събитията от преди четвърт век - ще се опитаме на потърсим още сега тези поуки; изучаването на миналото няма друта по-важна задача.

* * *

Наред с обилието от сведения за СССР, битуват още и твърде много митове и легенди; те са толкова здраво вкоренени в масовото съзнание, че тяхното развенчаване не може да е нито лесно, нито бързо. Като начало ще е достатъчно да се приведат някои общи сведения.

Първо, за площта на тази държава - една шеста от земната суша, както знаем още от училище. Противно на разпространеното мнение СССР бе разпрострян върху по-голяма територия от Руската империя - 22,4 (1990 г.) срещу 21,8 (1914 г.) млн. кв. км (съвременна Русия - 17,13 млн. кв. км), и имаше близо два пъти по-голямо население - 293,05 (1991 г.) срещу 178,4 (1914 г.) млн. души (съвременна Русия - 146,5 млн. души).

Второ, което често се забравя - СССР произвеждаше 9,899% от световния БВП и устойчиво бе на второ място след САЩ в продължение на десетилетия (съвременна Русия, след отчайващото последно десетилетие на миналия век, има БВП, който е около 2 % от световния и я нарежда на 6 място в света).

И трето, но не на последно място, е митът за стопанските трудности, които са унищожили СССР. Никой не може да твърди, че тези стопански трудности - например, присъщият на съветския строй необясним дефицит на стоки и услуги (необясним е защото се произвежда в пъти повече на глава от населението от днес, впрочем), са катурнали огромната държава. Ако това беше вярно, то какво да кажем за съвременна Америка, където почти половината от населението живее на границата на бедността, всеки шести жител на Ню Йорк гладува, включително всяко пето дете, според годишния доклад за 2013 г. на Нюйоркската коалиция за борба с глада (NYCCAH), а броят на бедните, гладуващите и бездомните се увеличава непрекъснато; да не говорим за качеството на масовата храна там. Въпреки тези данни все още разпадането на САЩ, като изключим някои организации, които се борят за отделянето на Калифорния и Тексас, като че ли не е съвсем предстоящо.

Изказахме преди време (вж. Свързани текстове) мнението, че разпадането на СССР бе следствие - ако не изцяло, то поне в голяма степен, от исторически предопределеното още от създаването й (вж. Свързани текстове) федерално държавно-административно устройство на страната. При това решително трябва да се направи разлика между федерации на национална основа, като СССР, Чехословакия и Югославия, например, и държави с федерално устройство, което не е основано на националните различия между техните граждани, като САЩ и ФРГ, пак например; що се отнася до устойчивост видимо е отсъствието на дълготрайност у националните федерации. И това не е нито мит, нито легенда, а устойчива историческа успоредица; въпреки някои съвременни тенденции, общото бъдеще на човечеството изглежда не е свързано с националните държави.

* * *

Съвременна Русия, според публичните изяви на нейните ръководители, прави всичко възможно да се отдалечи от Съветския съюз - представа, сякаш вече вкоренена в масовото съзнание; и вероятно не без основание, въпреки някои налагащи се успоредици. Дори и в символиката се правят такива усилия - точно в първата половина на тази година бе разрушен до основи един от символите на СССР и на съветския политичесдки строй - огромният 14-ти корпус в Московския Кремъл; нали не сме забравили още, че там бе настанен до 1991 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР, а в голямата му заседателна зала се провеждаха сесиите на самия Върховен съвет - двукамарното съветско народно събрание, висшият орган на държавната власт от 1938 до 1991 г., поне според конституцията. По-значим символ - макар това да не бе изтъквано, за окончателно скъсване на съвременна Русия с СССР, едва ли може да хрумне някому. На мястото на сградата бяха извършени всеобхватни археологически разкопки и бе създаден парк; само дето не поставиха табели с надписи "Тук ще се танцува"...

Символите са важни и изключително въздействащи върху масовото съзнание, но същностните белези на проблемите трябва да се назовават винаги с истинските им имена. А проблемът с държавно-административното устройство на съвременна Русия, което прекалено често има национална основа, няма да се реши от само себе си - от общо 85 субекти на федерацията, 22 са националните републики (от които в поне две-три има сравнително силни центробежни сили), една е автономната област, а четири са автономните окръзи (в нито един от тях не съществуват центробежни сили поради преобладаването на руското население в тях). При това точно републики с развито стопанство - развивано за сметка на цяла Русия, разбира се, като Татарстан и Башкортостан, имат най-изразени центробежни сили.

Може да бъде приведен и съвсем пресен пример. Когато в края на миналата година се влошиха руско-турските отношения, татарстанската етнокрация, включително, на практика, и президентът Рустам Минниханов, всъщност не се присъединиха към тази общодържавна политика; при това твърде демонстративно.

Вероятно и заради държавно-административното деление на Русия, извън присъщия им нечистоплътен политически подтекст, анализаторите от Стратфор наскоро писаха, че било "малко вероятно Руската федерация да успее да преживее в своята съвременна форма"; трябва внимателно да се слуша какво врагът ти говори за теб, това е неотменим принцип.

Освен всичко друго едва ли е без значение, че мюсюлманите в Русия се увеличават прекалено бързо и вече наближават 8 % от населението; което едва ли е без значение, особено като се има предвид, че една пета до една четвърт от населението на Русия са атеисти, което значително повишава процентът на мюсюлманите от общия брой вярващи. Едва ли се нуждае от особено поясняване този факт.



* * *



Не е като да не се говори за ново държавно-административно устройство в съвременна Русия, но никакви практически стъпки не се наблюдават засега, особено след спирането на процеса на окрупняването на субектите на федерацията преди десетилетиe приблизително; то и говоренето не е никак много, при това от време на време.

В края на 2012 г. милиардерът Михаил Прохоров на конгреса на основаната от него партия "Гражданска платформа" призова гражданите на Русия да се борят за промяна на политическата система в страната и за пренаписване на конституцията, за да се премахнат националните републики. Две години по-късно Прохоров предложи един възможен вариант за държавно-административно деление на Русия на федерални окръзи.

Отново през есента на 2012 г. бившият народен представител Виктор Алкснис представи свой проект за териториално устройство, назован "Съединени щати на Русия".

Скоро след това в дискусията се включи с крайно умерено изказване тогавашният - и сегашен - руски министър-председател Дмитрий Медведев, който обяви федеративното устройство на Русия за "динамичен процес", уверявайки по този начин руските граждани, че са възможни промени в тази посока.

Тази пролет отново на високо равнище - от председателката на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Русия Валентина Матвиенко - бе подчертано дебело, че "парадът на обединенията (на субекти на Руската федерация) трябва да продължи.

Малко по-рано - през януари - лично президентът В. Путин взе страна в стародавния спор от 1922 г. между Ленин и Сталин (вж. Свързани текстове) за принципите, на които трябва да се изгражда СССР. Президентът изрази несъгласието си с Ленин заради неговата идея за правото на равноправните републики да напускат СССР.



* * *



Съвременна Русия с право се гордее с неограничената народностна и религиозна свобода, която е предоставила на гражданите си. Историческите успоредици, и особено прегледът на документалните свидетелства за разгрома на СССР обаче, ще ни уверят наверно, че именно националната федерация е най-несполучливата форма за дълговечна държавност; рано или късно винаги се появяват достатъчно силни центробежни сили, дори и да няма никакви видими основания за това. При изключително мощната всенародна подкрепа, която сегашното руско ръководство има, може би вече е настанало времето за промени - например, първоначално, чрез продължаване на политиката за окрупняване на субектите на федерацията докато постепенно се позагуби националният им характер. Ако тези промени не бъдат направени сега, следващият подходящ исторически момент може да дойде след десетилетия или даже след векове; ако не е станало късно.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=451707

(Ако имаше губернии, СССР може би нямаше да се разпадне)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2012122000040001301

("Съветският съюз ще съществува докато има хора, които вярват в него")

http://www.segabg.com/article.php?id=630591

("Свободен съюз на свободни нации")



Следващ текст по темата:

Разгромът на СССР: "Парадът на независимостите"