И така, ето за какво иде реч: вчера, 05.10, бях в съда, за да ми наложат административна глоба от 150 лв. за нарушение по чл. 2 от УБДХ. В истински съд, с истински съдия. За който не знае - УБДХ е Указ за борба с дребното хулиганство. В частния случай се касае за обида над длъжностно лице - полицай. Преди да стигна до съда, разбира се, прекарах 24 часа в ареста на 2-ро РПУ Пловдив. Пиша този пост, не за да търся съчувствие или за да се защитавам. Напротив, нося пълна отговорност за действията си. Искам да пресъздам събитията, така както се състояха.

Наясно съм също така, че много от тези, които четат или няма да ми повярват, или ще кажат, че "заради такива като тоя трябва да се върне казармата". Именно защото този майндсет ме вбесява, пиша този пост.

След това пространно интро, ето и какво се случи: (тъй като бях признат за виновен, не смятам, че е в мой интерес да цитирам имена).

На 04.10 влязох във 2-ро районно Пловдив, за да си получа вече преиздадената лична карта. Бях пуснал и платил бърза поръчка още на 19.09 - трябваше да имам лична карта още на 21.09.2016 г.

Това беше третото ми ходене до 2-ро по този въпрос, тъй като предишните два пъти все имаше проблем - на 21-ви пластиката не беше готова, макар и да имах документ, който го обещаваше, а след това имаха технически проблем в системата.

Влязох в паспортната служба на районното, платих си глобата, която ми беше наложена за това, че съм си изгубил картата, и се наредих на опашка пред кабинет 101, за да получа заветната карта.

В самия кабинет организацията на работа е под всякаква критика - работи едно-единствено момиче, което трябва да приема заявления, да снима хората, да търси загубените и върнати документи на хората и сигурно още куп други неща.

Средното време за обслужване на клиент беше над 10 минути - не защото момичето е некомпетентно, а защото докато обслужва човека на гишето, й се налага да се занимава с 5 други неща. В 12 без 10 дойде и моят ред, след като бях чакал на опашката от около 10.00 часа.

Подадох на момичето платежното от банката, акта за загубена карта и за първи път видях новия си документ. Трябваше обаче да ми бъде разпечатан документ, който удостоверява, че съм си получил личната карта.



След известно колебание момичето каза:

М: Може ли да се върнеш след 1 час, защото принтерът се развали, а разсилният е в обедна почивка?

Аз: Не, идвам трети път за тая лична карта, а съм си платил бърза поръчка. Няма да си тръгна докато не я получа.

М: Ами, няма какво да направя - принтерът не работи.....

Аз: За трети път ме разкарвате и това не е приемливо, кой е началникът на вашия отдел?

В този момент в кабинета влезе полицаят, който впоследствие се обиди от моето поведение и се намеси в разговора.

П: Виж кво, първо, не те интересува кой е началникът, второ, дори и да знаеш, той приемен час няма.

Аз: Това не е приемлив отговор - аз съм ваш клиент - вие предлагате услуга, за която аз съм си платил, а не получавам.

П: Този отдел въобще не е към полицията, имаме си технически проблеми и излизаме в обедна почивка.

Очевидно драмата беше, че ще скъся на някого почивката с 10 минути. Това, че аз съм загубил общо 10 часа за нещо толкова елементарно, никой обаче не го отчита.

Аз: Обяснения не ми се слушат, защото нямат значение - фактът е, че аз не получавам услугата, за която съм платил. И да, интересува ме кой е началникът ви, защото сте тук, за да работите в услуга на такива като мен - аз съм ваш клиент и не съм доволен - организацията и отношението ви е под всякаква критика.



Явно не му стана приятно от този отговор



П: Момче, ще те арестувам за обида на длъжностно лице.

Аз: Ако исках да те обидя, щях да кажа, че единствената причина да комуникирам с теб сега е, че си имал предимно тройки в гимназията.

По време на цялото това пререкание момичето на гишето активно се опитва да намери решение на проблема и говори с някого по телефона. Включи се в разговора с добра новина.

М: Ами можеш да отидеш отстрани в паспортната служба, за да ти разпечатат документа, и да се върнеш за картата.

Аз: Супер! Можело значи!



Явно на П. му е отнело малко повече време да асимилира горната ми реплика по повод тихия успех и бурното му поведение в гимназията, защото избухна.



П: А бе, ей, момче! Ще те задържа, да знаеш!

Аз: Обясних ти вече какви са нашите отношения - не ми говори на "А бе, ей".

П: Предупреждавам те, да знаеш!

Аз: Добре, чувствам се предупреден.

П: Ще те задържа, бе!



На третата еднотипна закана не издържах и му изпратих една въздушна целувка.

Последвалото ви го описах в началото на историята - арестуваха ме, прекарах 24 часа в ареста на 2-ро, а на следващия ден се изправих пред съдия.

Наясно съм и с пълно съзнание имах провокативно поведение спрямо полицая. В нито един момент не съм го обидил, обаче. Особено не и по начина, по който той описа ситуацията.

В акта, съставен по негови обяснения и подписан както от него, така и от момичето на гишето в ролята на негов свидетел, пише, че съм го нарекъл "идиот", "некадърник", както и че съм му казал "да ми целуне гъза".

Може би наистина заслужавах да поотлежа заради поведението си, но не смятам, че полицаят реагира пропорционално на ситуацията. Още повече границата между лъжесвидетелство в такава бебешка ситуация и подхвърляне на пакетче дрога на невинен човек е много тънка.

И още повече - въпросният човек е орган на реда - има право и задължение да борави с огнестрелно оръжие. Ако вади такава елементарна ситуация извън пропорция, не ми се мисли как би реагирал в реална агресивна ситуация.

На тази случка присъстваха още 6-7 човека, които бяха на опашката пред същия кабинет. Те станаха свидетели на целия разговор. Едната жена се затича след мен, докато ме изкарваха с белезници, и каза, че ако имам нужда от свидетел, ще ми помогне.

В заключение - за да не ви се случва това, което се случи на мен, по-добре си мълчете и бъдете удовлетворени от това, което ви се предлага като услуга и отношение срещу данъците, които плащате. Или не! Ваша работа!

Имам намерение да подам жалба по повод тази ситуация, тъй като не се състоя по начина, по който беше описана в акта. Единственият ми шанс да намеря хората, присъствали на този цирк, е да share-нете поста ми. Предварително благодаря!

------

П.П. В ареста ми беше отказан достъп до адвокат, макар и изрично да поисках такъв за моя сметка и на мои разноски. Когато адвокатът ми е пристигнал в 2-ро на 05.10 сутринта, му е било обяснено, че "съм нямал право на адвокат".



Какво казва Законът за МВР:



В чл.72. от Закона за МВР изрично е посочено в какви случаи полицейските органи могат да задържат лице. Тук става дума за т.нар. 24-часово полицейско задържане. То може да се приложи например при наличието на данни, че "лицето е извършило престъпление" или пък за лице, което "след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". Законът за МВР изрично разпорежда, че "от момента на задържането си лицето има право на защитник" - чл.72, ал.5.