В социалното министерство някой (по-скоро мнозина) има проблеми със зрението, със слуха, а вероятно и с мисленето. Това е само деликатно мека оценка на роденото тези дни намерение да се прекрати практиката правителството да определя всяка година дълги почивни дни покрай национални празници, част от които да се отработват в някоя събота. От ведомството на Зорница Русинова са решили да предложат вече да няма безкрайни уикенди и размествания на работните дни и да няма отработвания. Дотук добре. Следва обаче зашеметяваща идея - ако националният празник се падне в събота или неделя, то и понеделникът след него да бъде почивен ден. Аргументът е, че така ще се даде предвидимост на бизнеса и той ще може да планира работата си.

Подобни идеи би трябвало да бъдат пресичани още в момента, в който са възникнали в нечия глава, и по възможност дори да не стават публично достояние. Това трябва да направи висшето ръководство на съответното министерство, ако то изобщо има понятие от пазар, фирмено управление, конкуренция, обвързаност с партньори. Изобщо - от икономика. В социалното министерство видимо разбиранията са различни. По-скоро са съобразени с исканията на синдикалисти и с обикнати и незабравени практики от времето на социализма.

Традицията правителството всяка година да определя допълнителни почивни дни е порочна и за нейното прекратяване работодателите настояват от години. През тази година особено болезнено това се открои през май, когато имаше 13 почивни и 18 работни дни. През септември съотношението беше 12 на 18. Сметките на бизнеса сочат, че загубата от дългите почивни дни е между 400 и 600 милиона лева годишно.

Простата логика изисква държавата да спре да се меси и административно да размества календара. Идеите на социалното министерство противоречат на тази логика. Аргументите против сливането на почивни дни са ясни. От тях всъщност могат да се възползват държавни и общински чиновници, изобщо - хора на държавна служба, както и банковите служители.



Нормалният бизнес няма как да се съобрази



- нито търговията може да спре за 4 дни, нито транспортът, нито туризмът... Външните контрагенти на българските фирми изобщо не се интересуват от това какви почивни дни е определило нашето правителство. Тях ги интересува коректното изпълнение на сключени договори, нормалното получаване на доставките, както и на разплащанията.

България всъщност е в средата на класацията по брой на официални празници. У нас те са 12. В други държави има и повече, и по-малко. Но пък само в отделни страни в ЕС има практика за отработване. В България отработването в събота е традиция от времето на социализма и досега тя изглеждаше неизтребима. Хубаво е да отпадне. Но защо ще се определя "почивен понеделник"?

Новото правило няма как да е ефективно по същите причини, по които не е ефективно и старото. Фирмите ще продължат да работят и в понеделник. Но както и досега, вместо да бъдат облекчени, ще бъдат натоварени допълнително. В този почивен ден отново ще спират държавната администрация и банките. Тоест ще бъдат блокирани всякакви регистри, справки, вписвания. Паричните преводи ще се бавят. На практика нищо няма да се промени спрямо сегашната порочна система, само ще е малко по-ясно, че проблемът ще идва в понеделник, а не в средата на седмицата, да речем. Това е повече от неприемливо на фона на и без това убийствената административна тежест върху бизнеса.

Простата логика изисква още всяко предложение за подобна промяна



да бъде съпроводено с точен анализ и сметки



какви ще са последиците. Този анализ не може да се основава на носталгични синдикални спомени от времето на централното планиране. А именно подобни аргументи чуваме от страна на синдикатите и за съжаление те се приемат и от представители на управляващите.

Някъде в този спор има и разумни гласове. Държавата да спре да се меси. Фирмите и работещите в тях сами да определят кога и как да се почива. В период на слаба активност свободните дни може да са повече, а при натоварване - да се намалят. Може някой да погледне и към начина, по който големи световни компании сами осигуряват и работна среда, и т.нар. у нас социални придобивки - като храна, здравеопазване, почивки, дори детски градини.

Досега не се е чуло който и да е от управляващите дори да намекне за облекчения за добрите световни практики. Вместо това продължаваме да затъваме в носталгията по социализма - когато държавата определя кога и как да живееш и когато Тя и само Тя "дава".