В тази история почти няма невинни. Тя е за печалбарството на всяка цена, станало емблема на прехода у нас, но пренесено на академичен терен. Битката за парите на Медицинския университет-София - връх на медицинското образование в България - развихри такива низки страсти и извади на показ толкова позорни тайни на висшето училище, че човек остава в недоумение възможно ли е това да се случва точно с елита, който ни лекува. "Свищовизацията" на висшето ни образование започна да превзема вуз след вуз, и то пред погледа на държавата, която години наред покровителства раздутия прием на студенти и неглижира феодализма в някои висши училища. Моментът изглежда назрял най-после да се внесе ред, но дали това ще стане, зависи от едно втръснало отдавна клише, наречено политическа воля.

Проведеното преди дни в пълна секретност Общо събрание на МУ-София, на което бе избран паралелен ректор, показва ясно как се гледа на законите у нас - като на врата в полето. В правилника за дейността на университета има детайлни разпоредби как точно се свиква подобно заседание - датата на провеждането му се обявява на интернет страницата на учебното заведение, 400-те делегати се известяват с писмена покана, предоставя им се проект на дневен ред и материалите за обсъждане и т.н. Те обаче изглежда са възприети за



излишни подробности



от организаторите на събитието, тъй като нито едно от тези изисквания не бе спазено. Налични са били единствено поканите, но пък, както свидетелстваха не един и двама професори, те са били раздавани избирателно. Според присъствали на скандалното заседание никой не е гласувал то да бъде закрито, както изисква правилникът. Вярно, никъде няма забрана Общото събрание да бъде охранявано от военна полиция и университетски гардове, отнасящи се брутално с медиите. Изглежда за организаторите е съвсем в реда на нещата и бившият главен секретар, какъвто в момента е проф. Алексей Алексеев, да отнася под ръка урните с подадените бюлетини. И даже МОН да не може да ги изземе от него.

Участниците в тази суматоха са пределно наясно от коя страна на закона се намират. Общото събрание беше проведено на фона на мащабни проверки във висшето училище, които извадиха наяве многобройни нарушения на бившето ръководство - незаконни звена в чужбина, свръхприем, екзотични командировки, съмнителни обществени поръчки, мегазаплати за доверени администратори и пр. На самото заседание председателят на общото събрание проф. Генчо Начев предупреждава делегатите, че сбирката може да се окаже нелегитимна. Но, забележете, хората масово гласували "за" провеждането й. Залогът явно е твърде висок, щом известни лекари, доценти и професори са готови да плюят на името си и да се запишат в този фарс.

Проф. Ваньо Митев не е свищовски Исус. Но също като "пожизнения" ректор на Свищовската академия Величко Адамов очевидно се чувства феодал в своя университет. МУ-София плаща на жена му, дъщерите му, сестра му. Плаща воаяжите му по всички континенти. Когато мандатите на проф. Митев свършват, проф. Митев си назначава нов ректор. Когато новият ректор спре да го слуша, проф. Митев го сваля, без да подбира средствата. И си назначава нов ректор. В масовката участват почти едни и същи хора и гласуват под строй, за когото им се каже. Ясно е, че тук няма печеливши, има само губещи - студентите на Медицинския университет, медицинското образование, което те получават там, и като цяло академизмът у нас.

Как МУ-София се озова в това



позорно положение -



на грозни сцени, двувластие, лични нападки между светила в медицината? Наивно е да се смята, че никой не е подозирал какво се случва в университета. Никой ли не е анализирал как МУ-София привлича чуждестранни и платени студенти и как увеличава броя им година след година? Възможно ли е никой да не забележи изнесеното обучение на висшето училище например в Швейцария, провеждано не в основни негови звена (примерно факултети), както постановява законът, а в обслужващи звена? Така ли никой не се усъмни в огромните излишъци в университета, с които проф. Митев толкова се гордее? Нямаше ли кой да провери обществените поръчки, печелени от една и съща фирма?

Сегашното ръководство на просветното министерство има желязно алиби - не е управлявало ведомството по време на разкритите злоупотреби. Одити пък не били правени от години, защото звеното било твърде малко и твърде натоварено. Дали въобще някой щеше да се вгледа в Медицинския университет, ако един професор в Германия не се беше усъмнил в бурната му задгранична дейност? Както се видя в последните дни, министерството има достатъчно лостове за въздействие и контрол над университетите въпреки тяхната автономност. За нула време във висшето училище бяха организирани три проверки, а в края на седмицата проф. Ваньо Митев даже беше разпитан в столичното следствие.

Покрай драмите около университета министър Кунева каза и едно важно изречение - че предстоят разговори за промяна на закона за висшето образование. "Искам повече светлина и в този случай със Съвета на ректорите трябва да говорим дали законът е добре балансиран и какво трябва да направим, за да може обществото да е сигурно, че той не създава херметически затворени общности, а че в университетите се създава цветът на нацията. Трябва да сме сигурни, че там атмосферата е чиста", коментира тя. Уви, не чуваме това за първи път, няма да е и за последен. Добри намерения имаше и при предишния случай на самозабравил се ректор - в Свищовската академия. Днешните софийски драми впрочем поразително приличат на събитията отпреди няколко години в Свищов - заключени врати, полицейска охрана, подмяна на ректори, процедурни нарушения. И както тогава, така и сега обещанията сигурно ще просъществуват от ден до пладне, а след това криворазбраната академична автономност ще се върне към обичайното си ежедневие. Европейската комисия отдавна критикува България за липсата на реформи във висшето образование. Те обаче няма да се случат никога в ръцете на несменяеми феодали, ползващи се с благосклонното отношение на всяка власт.