Къде остана онова невинно простодушие, с което премиерът Бойко Борисов овладяваше тънкостите на дипломацията в началото на премиерската си кариера? Беше смешноват, но безобиден, защото международните му изяви нямаха сериозни последици за държавата. Сега нито е забавен, нито е безвреден. А външната му политика се превърна в обезпокоителна част от вътрешната. (За нея вижте изявите му от миналия петък за преформатирането на коалицията и за "вторник ще е ден разделен".)

За външната политика всеки може да направи сравнение. На 8 април 2010 г. той отиде на многостранна "работна вечеря" в Прага на 11 ръководители на Източна Европа с американския президент Барак Обама. На изпроводяк журналисти го питаха какво очаква от срещата, а той отговори: "Гладен съм". Като се върна, пак го питаха как е минала вечерята и получиха следния отговор: "Много хубаво беше менюто. Имаше и първо, и второ, и трето, даже две втори. Имаше и пържола, и риба, така че питателно беше". Дипломати споделиха тогава впечатления, че Борисов наистина си похапва здраво на такива места, където други ръководители се концентрират върху разговорите и само побутват съдържанието в чиниите си. И три втори да му бяха дали, за да си избере каквото обича, пак би заградил по навик чиниите си с лява ръка (сякаш някой би му ги дръпнал), за да ги опразни с дясната, забил поглед в съдържанието.



Това да му бе кусурът,



щяхме да си останем с усмивките. Първоначално Борисов не се натискаше да участва в разговори, защото не знаеше как - нито владееше чужди езици, нито разбираше обсъжданата международна проблематика. Домакините го слагаха на някой край на масата, за да не се чувства дискомфортно, а и да не пречи на другите, които могат да общуват пряко, свидетелстват съпровождали го лица. Положението започна да се усложнява, когато доби самочувствие на равнопоставен, защото го потупваха или измерваха по гърба, като го хвалеха за телосложението от рамената надолу. Сърбеше го езикът да каже и той нещо, макар и с помощта на преводач. Разбира се, най-речовит бе в коридорите, където търсеше български журналисти, за да им разкрие какво е чул и разбрал, както и какви натрупани мълчания не е успял да сподели в залата за преговори. Към края на първия си мандат дори изпадна в конфузното положение да го предупреждават в Брюксел, че не е редно да разгласява разговори, водени при закрити врати.

Година след като се върна на власт, Борисов забеляза, че по протоколно старшинство попада сред малко европейски лидери, които карат втори мандат, и това рязко повиши самооценката му. В качеството си на "старо куче" (казарменият израз не му е чужд) той се има в момента за един от лидерите в Европа заедно с канцлерката на Германия Ангела Меркел, задържала се на власт три мандата, и премиера на Унгария Виктор Орбан, който е с два мандата като него. Последните му изяви на международен терен рязко контрастират с предишната му свитост. "Ние (ББ - б.а.) сме много дипломатични, но повярвайте ми - и изключително остри с колегите в Брюксел", отсече той в средата на август пред слушатели в Ловеч. После



не спря да се хвали в България



след европейските срещи в различни формати в Берлин, Братислава и Виена през втората половина на август и през септември как е тропал по масата, когато са му говорели, че може да започнат да връщат в България хилядите мигранти, които тя е регистрирала и упътила към Западна Европа. Венец на позьорството му в дипломацията бе твърдението един уикенд в средата на септември, че дал ултиматум на европейците да му преведат до идния понеделник 160 млн. евро за охрана на границите, и те веднага се изръсили извънбюджетно, стреснати от строгия му тон.

Колко разбира Борисов от международна политика при два мандата на власт, пролича от катастрофалната му намеса в състезанието за генерален секретар на ООН. Заради него и фаворитката му Кристалина Георгиева България се изложи точно когато й се отвори рядък шанс да се представи на света с национално достойнство. Той се отказа от подкрепа за Ирина Бокова и си позволи да я хули публично, смятайки себе си за



дипломатически еталон,



без да се интересува от последиците, за които мнозина го предупреждаваха.

За зрителна илюстрация на неговата неадекватност във външната политика послужи сякаш по поръчка посланичката му в Брюксел Мая Добрева, явила се по същото време в нелепи одежди да връчи акредитивните си писма на великия херцог на Люксембург Анри. Преди да отиде на новия си пост, тя бе изпълняващ длъжността постоянен секретар на Министерството на външните работи, което означава главен административен кадровик на българската дипломация. Добрева бе поставена там от външния министър Даниел Митов, защото пасваше на неговата дипломатическа кройка и на кройката на началника му Борисов. Ако има нещо смешно във вида й като дипломат, би трябвало да се отнесе към кроячите й. По повод комичната си шапка тя обясни пред в. "24 часа", че по-важно е какво човек има под шапката, но народът неслучайно е рекъл: "Виж му (й) акъла, пък му (й) крой шапка!".

Всичко това би могло да мине за дипломатически фолклор, ако невежеството в международната политика не водеше до пряка национална вреда. В копнежа си за външно признание, с което да се кипри у дома,



Борисов стана лесна плячка



на по-обиграните чужди политици. Той влезе в играта им България да бъде превърната в мигрантско гето и пое ангажименти, които вече препраща към местните власти, както личи от приетото на закрито заседание на правителството Постановление № 208 от 12 август. То утвърждава Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. От него могат да се възползват всички мигранти, регистрирани като бежанци от България, включително и онези, които предстои да бъдат върнати у нас от Западна Европа съгласно Дъблинския регламент в ЕС. Макар че Борисов имитираше в края на август съпротива срещу обратното им настаняване на българска територия, сега излиза, че отдавна е дал съгласие и дори е подготвил условия за приемането им.

Наредбата определя как общините да интегрират такива чужденци сред местното население. Казва се, че кметовете сами трябва да подават заявления до Държавната агенция за бежанците за броя чужденци, с които могат да сключат споразумения за интеграция. Като се има предвид, че напоследък се надигат протести срещу мигрантските центрове в градовете и срещу намеренията на правителството да открие още такива лагери в изоставени казармени постройки и на други подходящи места, възниква логичен въпрос: Колко и кои кметове ще застанат против съселяните и съгражданите си, за да наместят сред тях нежелани мигранти? Борисов вече взе спешно отпуснатите му европейски пари, които, изглежда, са предназначени точно за тази цел, и



вече няма път за измъкване



Сега трябва да работи на общинско равнище и да провери кой кмет колко верен е на повелите на ГЕРБ.

По всяка вероятност кметовете от опозиционни партии няма да се втурнат дори и срещу щедро заплащане да канят мигранти. Никой не би бързал да се изложи на обстрел в собствените политически среди. Но кметовете от ГЕРБ ще се окажат в по-деликатно положение, защото партийната дисциплина би ги изправила срещу собствените им избиратели. На практика те ще имат право да изберат само с какъв инструмент да бъдат подложени на мъчение.

Колко дълъг път извървя Борисов в дипломацията - от вечерята в Прага през април 2010 година, когато се очарова, че в Европа дават по две втори на ядене (освен първо и десерт), до срещата в Братислава през септември 2016 г., когато се възхити от себе си като "генератор на идеи" в Европа, "с които другите се съобразяват"! Преди ходеше в чужбина да се наяде, защото друга полза за страната не се виждаше, а сега "пощенският гълъб донесе 320 млн. лева", както каза той на 17 септември. Остава да се види кой ще се докосне до тези "подарени" пари. Те са носители не на европейска солидарност, а на егоизма на държавите, създали мигрантския проблем в Европа, а след това решили да се отърват от него чрез сделка с един дипломатически игнорант.