- Д-р Ганев, правителството на Бойко Борисов преполовява мандата си през ноември и това е повод за оценки. Какви плюсове и минуси на управлението можете да откроите?

- Ако гледаме бюджета, правителството е на прав път. Публичните финанси са под контрол и се развиват добре. Няма бюджетен дефицит, а ако има, то е, защото правителството така е решило, а не защото не насмогва на разходите, както беше преди това. Има сериозен ръст на приходите. Има снижаване на разходите, макар че то е най-вече заради изоставането с европейските средства.

- Но това не е ли вредно - хазната се стиска за планирани инвестиционни разходи, икономиката страда?

- Вредна е колебливостта, неритмичността. Средствата ги има, но голямото харчене е най-вече в края на периода. Забележете обаче, че при слаби чуждестранни инвестиции и задържани бюджетни разходи икономиката расте. Икономическият растеж продължава да изненадва приятно. Ето, и МВФ завиши прогнозата за България - и за тази, и за 2017 г., от 2.3% за двете години съответно на 3% и 2.8%, което не е малко. Имам две-три обяснения по въпроса. Първо, ефектът на голямото усвояване на еврофондовете в края на миналата година продължава. Продължава отварянето на работни места в частния сектор, което значи, че някакви предприемачи откриват нови ниши, нови възможности. Това пък обяснява и повишаването на данъчните приходи в бюджета - с над 1 милиард лева. То е не толкова защото сивата икономика е изчезнала или доходите на българите са подскочили, а най-вече защото повече хора работят и плащат данъци. Освен това банките преминаха успешно стрес тестовете. В очакване на "изпитите" те натрупаха огромна ликвидност, а и огромна печалба. Сега вече могат да си позволят да развъртят тези пари. И това ще започне да се вижда в малко по-ускорено кредитиране, което е важно за икономиката.

Дотук добре. Но има толкова много смущаващи неща.

- Какво не е наред?

- Не е наред архиреформата, най-важната задача пред което и да е управление - налагането на върховенството на закона, познато като съдебна реформа. Да, случиха се някои неща с конституционната поправка миналата есен, но само донякъде. Беше направен компромис, вместо да се свърши цялата работа. Съдът стана независим от прокуратурата, прокурори не могат да гласуват за кариерно развитие на съдии. Но пък прокуратурата стана още по-безотговорна, с огромна власт да пречи, да вреди, да заплашва. Едновремешната фраза на Иван Татарчев "Над мен е само господ" сега звучи още по-силно от кабинета на Цацаров. Който май вече се съмнява и дали има някой над него.

- Много силни думи...

- Ето пример. Наскоро излезе интервю, в което банкерът Цветан Василев разказва за страховити зависимости, някои вероятно и престъпни. Може да си измисля, може да преувеличава, но прокуратурата беше длъжна да провери думите му, а не го направи.

- Не реагира и на изтичащите записи с участието на съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова, които също разкриват "особени връзки" по високите етажи на властта...

- Е, няма как да има върховенство на закона, ако прокуратурата се държи по този начин, без да носи никаква отговорност за бездействията и за действията си. Нещата се променят със смели реформи, не с "компромиси" и полуреформи.

Това се отнася и за здравеопазването - тук-там някакви мерки, предимно говорене и явяване по медии, няма видим напредък. А ресорният министър е излъчен от политическа сила, която има много ясна програма за реформиране на здравната система. Къде е обещаната електронна здравна карта на пациента, която е толкова важна?

Проблемна област си остава и образованието, особено висшето. Там е голямата криза. Тя е с демографски основи. Вече 20-ина години раждаемостта е ниска и ето, имаме много висши училища и малко кандидат-студенти - 42 университета, в които седалките са много повече от желаещите да седнат на тях. Дори държавните поръчки не могат да бъдат запълнени. Правят се всякакви финтове с матурите, само и само да не се пишат двойки. Дори някой да се яви и само да хапе химикалката 4 часа, дават му някакви точки, та да може да влезе в университета. Не е така с матурите за седми клас, там е главорезница, истински се отсява. При гимназиите има състезание, при университетите няма. Нашият факултет е един от малкото, те се броят на пръсти, където все още кандидатите са повече от свободните седалки, и то с малко повече.

Това трябва да адресират управляващите, доколкото все още държавата е доминираща в образованието. Не мисля обаче, че го осъзнават. За средното образование съм малко по-оптимистичен. Там още от 2007 г. има опити нещо да се направи. Въведе се външното оценяване, директорите са оставени да се държат малко по-мениджърски, имат повече права. Тестовете PISA и TIMMS показват, че поне спадът е спрял и българските ученици имат някакъв минимум знания. Има някакъв фундамент, върху който да се надгражда.

Здравето и образованието са основата на човешкия капитал. Във Финландия, която има една от най-успешните образователни системи в света, най-желаната специалност в най-престижните университети е учител. Как се постига това? Трудно. И не става само с вдигане на заплати. Обещаното от премиера увеличение с 10% очевидно има предизборна насоченост. Извън това в самото увеличение няма нищо лошо, но какво има отсреща? Вдигаш заплатите, но каква е целта - с колко ще се подобрят резултатите, ще учат ли децата по-добре?

Ако погледнем енергетиката - ето че пак се занимаваме с воденичния камък АЕЦ "Белене". Другият лайтмотив е, че България щяла да става газов хъб. Само че на Балканите всички говорят за хъбове - Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, може би само Македония още не е поискала да става газов хъб. Че ние в България от 2009 г. - когато беше газовата криза - се мъчим да направим интерконекторите с Румъния и Гърция. Вече сме 2016 г., а връзките още не са готови. Какъв хъб, като не можем с братска Румъния две тръби да пуснем през Дунав?! Като гледам, "Турски поток" може и да стане, докато в България се мъчим с интерконекторите.

- Премиерът Борсов в присъщия му стил днес ту иска да вкарва бързо България в еврозоната, ту обяснява, че няма нужда да се бърза. Коя позиция е правилната?

- Мисля, че той е в ролята на онази лисица от баснята, която казва, че "гроздето е кисело", понеже не може да стигне до него. Приближаването към еврото изобщо не зависи от България и от това как се представя България. На този етап не зависи и от Европейската комисия. Допускането на България в "чакалнята за еврото" зависи изцяло и само от Европейската централна банка. А на ЕЦБ в момента изобщо не й е до нас. Лодката на еврозоната и и без това се клати, само липсва някой отвън да скочи в нея. Нищо лично срещу България, просто моментът е труден. Не знам дали има начин да повлияем на ЕЦБ, мисля че не, и затова "гроздето е кисело".

- Наскоро БСП се срещна с шефовете на ББР - държавата банка за развитие, за да ги агитира за създаване на фонд "Индустриализация". Как ви звучи това?

- Безумно. Опитът на БСП с тези фондове е срамен. Подобен фонд бе създаден по инициатива пак на БСП в средата на 90-те години, от тогавашния министър на промишлеността Климент Вучев. На държавните предприятия бе наредено да внесат пари, започна убеждаване на директорите да участват, който не бе съгласен, го уволняваха. А после се оказа, че фондът е регистриран на името на частното лице Климент Вучев. Та когато БСП ми заговори за такива фондове, искам да видя "дребния шрифт", детайлите.

Изобщо не е работа на държавата да направлява индустриалното развитие, тя и хабер няма какво ще се окаже печелившо в следващите 10-20 или 100 години. Работата на държавата е да осигури работеща съдебна система и да направи така, че предприемачите да са готови да поемат рискове, да инвестират и да създават работни места. БСП за това да помисли.