Казват, че правителството преди дни е изпратило писмо до Европейската комисия да заяви намерение България да се присъедини към еврозоната. Явно поредният предпазливо-вежлив сондаж преди обвързващото изявление, че нашата страна желае да ползва правото си да приеме еврото за своя национална валута. Крайно време е, защото губим от всеки ден, в който стоим извън Еврозоната, макар че левът от години е твърдо вързан и пренася в икономиката както положителния ефект на твърдата парична котва, така и всички отрицателни ефекти, заради които доста финансисти съветваха страни с тежки проблеми в икономиката - като Гърция и Италия - да излязат от еврото.

Този път няма да повтарям икономическите аргументи защо е нужно час по-скоро България да замени лева с общата европейска валута и да излезе от сегашния паричен режим - скъп и сковаващ стопанското ни развитие. Иска ми се да подчертая чисто търговската, "сделкаджийската" страна на влизането в еврозоната, защото този важен аспект винаги потъва зад "макроикономически" и политически аргументи. Трябва недвусмислено да припомним, че



еврото е наше право и задължение



и не става дума тепърва някой да приема България където и да било. Единната валута на страните е част от договора, наречен "Европейски съюз". С подписването на договора между България и страните от ЕС, с който нашата страна се присъедини към тази международна организация и пое с него редица тежки ограничения и задължения, и ние както всички други страни в ЕС имаме и правото, и задължението да приемем общата европейска валута за национална. Разбира се - по правилата и когато изпълним критериите, посочени в същия Маастрихтски договор от 1992 г. Тези критерии са ясни и известни (друг е въпросът, че са измишльотина без икономически фундамент). В момента ги изпълняваме най-вече защото развитието на икономическия ни потенциал е потиснато от глобалната депресия. Знаем, че



"началниците" блокират присъединяването



на новобранците като България към части от европейския механизъм, като Шенген и Еврозоната, и налагат режим на някакъв нов "прием" на страните в тези вътрешни клубове в общия европейски клуб. Има и софийски папагали, които повтарят, че трябвало първо да кандидатстваме да ни приемат в "чакалнята" за Еврозоната. Въпросната "чакалня", т.е. измененият Европейски резервен механизъм (ERM II), всъщност е договор между Европейската централна банка, страните от Еврозоната и страните от ЕС, които още не са част от Еврозоната. България е част от този договор, както и от всички други договори, към които се присъединихме на 1 януари 2007 г. като нов член на Евросъюза. И забележете, че участието на страните в ERM II е доброволно! Друг е въпросът, че това участие е предусловие за присъединяване към Еврозоната. Но стига политика, къде е



великата сделка на България с еврото,



когато стане и наша национална валута? Щом България влезе в Еврозоната, ЕЦБ ще смени левовете с евро, а БНБ ще стане част от Евросистемата (централните банки на страните от Еврозоната). Просто казано: в деня на еврото ние, българите, даряваме БНБ на ЕЦБ, а ЕЦБ превръща левчетата (в брой и по сметка) в евро. В този момент нашият прочут валутен резерв става излишен. Това не е фискалният резерв на правителството. Резервът на борда се трупа в Емисионно управление от 1997 г. досега като обезпечение на левовете в обращение. Според последния баланс към 7 октомври общият валутен резерв е 44.9 млрд. лева, близо 23 млрд. евро. От тях нетно разполагаеми са над 18 млрд. евро. Изчезне ли левът, отпада нуждата от обезпечение.



Това са наши и само наши пари!



За да натрупаме този валутен резерв, през 1997 г. държавата взе при нечовешки условия заем от МВФ и Световната банка (отдавна е върнат), добави златния резерв, тоновете злато, скътани и в най-гладните години, всички собствени валутни резерви на централната банка (т.нар. депозит на Банково управление в Емисионно управление на БНБ). В никакъв случай не бива да се допусне при присъединяването ни към Еврозоната тези пари да отидат зестра за Европа. При замяната на левовете с евро този най-голям финансов фонд на страната трябва да остане в ръцете на българската държава, а Емисионното управление на БНБ (което играе ролята на валутен съвет в други страни с паричен режим като нашия) трябва да се закрие или да се трансформира в Държавен трезор, или в нова държавна банка, но отделна от БНБ и независима от евросистемата. Нито ЕС, нито ЕЦБ и евросистемата имат каквито и да е права върху тези пари. Те са буквално отгладувани от българите и трябва да се ползват само и единствено от България. Не че някой в ЕС или ЕЦБ е заявил претенции за 23 млрд. евро зестра на БНБ за българската евросватба, но е добре отсега да кажем на всички желаещи да препипат хазната с еврата, че няма как да стане. Толкова тъпи не сме и бунт ще има, ако се опита който и да е, в Брюксел или Франкфурт, да грабне целия (23 млрд. евро) валутен резерв на българите като своеобразен "данък евро". И тежко му, който в София клекне да хариже българския валутен резерв на Европа. Впрочем, дори да се съгласят да не го задигат, "началниците"



няма да позволят да харчим резерва



и тук ще са прави. От една страна, е безумно щастливият кабинет на власт в деня на еврото да гушне в бюджета си продукта на две десетилетия спестяване. От друга страна, "началниците" са и кредитори на България и с пълно право разглеждат нашия валутен резерв като обезпечение на своето вземане. Може да се договори (това "началниците" със сигурност ще приемат, защото в крайна сметка е в тяхна полза), че щом бъде освободен в деня на еврото,



с валутния резерв да платим дълга



на държавата, първо външния дълг (към 31.05.2016 г. - 9.8 млрд. евро), после - и ако искаме - вътрешния (3.5 млрд. евро към 31.05). Вероятно ще може да се договори остатъкът да се ползва като суверенен инвестиционен фонд или за национално съфинансиране по европроекти. Реалностите са такива. Съвършено сигурно е (нищо, че никой не го пише: за България и другите като нас - или лошо, или нищо) обаче:



приеме ли еврото, България остава без дълг



и дори със сериозен финансов ресурс за бъдеще. Съвсем реално ние ще се окажем единствената страна в ЕС без никакъв държавен дълг, дори с нетна финансова наличност в държавния фонд, наследник на борда. Но засега денят на еврото остава в неясното (макар и недалечно според мен) бъдеще и докато го чакаме, най-важната ни роля на граждани и съсобственици на валутния резерв е да следим зорко да не заграби някой "началник" спестените от нас десетки милиарди евро. Щото, който не знае и не гледа, го обират.