Тази песенчица е Kinderreim mit Zahlen (Children's rhyme with numbers):



Eins, zwei, Polizei

drei, vier, Offizier

fuеnf, sechs, alte Hex'

sieben, acht, gute Nacht!

neun, zehn, auf Wiedersehen ...



По-нататък не си спомням, понеже заспивах гушнат от моята немска фрау гувернантка. Нали си изхвърлих телевизора, кажете ми фрау Ангела Меркел, дето обещаваше да гушне мигрантите, още ли е канцлерка? Щели сме да правим обединени европейски въоръжени сили, разправят.



Щукна ми айнс-цвай-полицай, когато чух, че полицаи от близки нам страни ще ни помагат да си пазим границите от пришълците. Много не вярвам да ни помогнат, но няма лошо; европейци са, не са турци, дето си точат зъбите морските и въздушните граници да ни пазят, нито са американци, на които турците могат да се опънат, но на които българският правоверен натовец мечтае да е ибрикчия.



Щукна ми и една друга песен:



From the Halls of Montezuma

To the shores of Tripoli

We fight our country's battles

In the air, on land, and sea

First to fight for right and freedom

And to keep our honor clean

We are proud to claim the title

Of United States Marine.



Двете песнички са много по-стари от мен. Младите ми колежки и колеги са вчерашни бройлери. Fiat Lux (Да бъде светлина) го преведоха "луксозен фиат". Казват "на ангро" вместо "ангро", "имам на предвид" вместо "предвид", командОси вместо комАндоси, наричат шахидите камикадзета, кметовете градоначалници. Но те не са виновни, че са бройлери. Те повярваха на новите "експерти" в образованието, че е непотребно да трупаш знания, понеже всичко можеш да намериш в интернет, важното е да мислиш. Една патка мислила, мислила и ... "Експертите" установиха, че учениците не знаели как да управляват парите си, учителите трябвало да ги научат. Ама ако на учителите това им беше работата, те нямаше да са учители бе, дами и господа, образователни експерти и експертки.



Когато the US marines дойдоха на черноморския ни бряг, техните офицери had briefed them как те да отговарят на моите сложни политически въпроси. Но нали съм бил взводен старши сержант в Симитли, начаса ги успокоих, че няма да ги измъчвам с политически въпроси. Като им гракнах Line-up!, те се ухилиха, възторжено викнаха "Йес-сър" и мигом се строиха. Казах им да запеят тяхната песен и те я запяха за записа, който правех за телевизионното предаване "Наблюдател".

Reaching for empire. The tenets of US foreign policy: Speak softly and carry a big stick (дебелата тояга на Теди Рузвелт ). Send the marines. Защо морските пехотинци пеят To the shores of Tripoli?

В Триполи било свърталището на пиратите, които контролирали търговията през Средиземно море. Превзели на абордаж гемии под US flag, поискали обичайния откуп, който вземали от кекавите европейци. САЩ отвърнали с Gunboat policy. US канонерките сринали Триполи, морските пехотинци дебаркирали и с mopping-up operation изтрепали пиратите.

Сега САЩ и европейците жалят жертвите на руските и сирийските въздушни удари срещу "умерените" ислямисти в Алепо. Тогава САЩ не делели пиратите на умерени и неумерени. Оттогава е песничката на морските пехотинци From the Halls of Montezuma/To the shores of Tripoli. Ако някой прави каквото САЩ му казват да не прави, ще пати.

Пред двете камари на Конгреса на 12.03.1947 г. президентът на САЩ Хари Труман възвести "Доктрината Труман". В Гърция се водеше гражданска война. Англия каза, че повече няма да подкрепя правителството срещу комунистическите партизани. Труман поиска и получи от конгреса $400 милиона (много пари тогава) и Сталин не можа да комунизира Гърция. Много гръцки партизани се спасиха в България. Янис ми разказваше: Куршуми, бомби - нема страсно. Поръсили несто от небето и страсно. Трева, камъни - сицко гори. Какво е? - Не знам. Наистина не знаех, напалмът беше ново оръжие.

Израел, Англия и Франция също си изпатиха. Президентът на САЩ (генерал Айзенхауер) им каза да не нападат Египет. През 1956 г. те го нападнаха. После си близаха раните. Антъни Идън, британският премиер и зет на Чърчил, потъна в политическото небитие, консерваторите загубиха изборите, френското правителство падна, барабар с президента, а, според политическия фолклор в Кнесета, Голда Меир казала: Не знам кой направи белята, но ако го науча, ще му извадя и другото око.

После президент на САЩ беше Линдън Джонсън. Бивш морски пехотинец. Troubleshooter. Застрелващ опасността. Разбра, че НАТО е в опасност. НАТО обеща да се притече на помощ на всяка нападната натовска страна. Но, ако се сбият две натовски страни, коя от двете ще бранят САЩ и тяхната креатура НАТО? Линдън Джонсън написа дълго писмо (dated June 5,1964) на турския премиер Иньоню да не прави десант на остров Кипър. Но Иньоню не го послуша.

Посещавайки Меджлиса (турския парламент), Линдън Джонсън посетил и тоалетната. Когато България беше царство, лафът беше "Отивам там, където и царят ходи пеш". По едно време вратата на тоалетната се открехнала, подала се една ръка, правеща с пръсти знаци дай, дай. В тоалетната имало ибрик вместо тоалетна хартия и президентската охрана се метнала в автомобилите и отпрашила с шеметна скорост към американското посолство за тоалетна хартия. Не знам какво са патили шефовете на протокола, но дюшеш за карикатуристите. Неизискани, но ефектни карикатури.

Не е твърде изискана и сегашната президентска надпревара в САЩ. Бърни Сандърс превъзхождаше Клинтъновица и милиардера, но те имат повече пари и останаха двама на финалната права. Тя го обвинила в сексизъм, той й припомнил за пурата на мъжа й в устата на Моника Люински. А, бе, карай да върви, цирк да става. Признавам си, че в България, в първия такъв цирк, тв водещ бях аз през 1992 година в тв дебата Желю Желев - Велко Вълканов и аз, като скулптираната маймуна, не исках да ги гледам, нито да ги слушам, сдържах се да си отворя устата и да ги размажа и двамата, както във Вашингтон размазах Бжежински. Там можех, тука не. Ех, колко сме далеч от несъвършената американска демокрация!





DI copyright