За 3 години ръстът на разходите на здравната каса за онкомедикаменти е огромен - от 174 млн. лв. през 2013 г. на очаквани около 280 млн. лв. за тази година. България харчи над средното за Европа за лечение на рак - 6.8% от бюджета за здравеопазване, макар че, естествено, номинално сумите са сред най-ниските - 17.7 евро на глава от населението за онколекарства, но пък ръстът е голям на фона на 5-те евро през 2005 г. Броят на болните расте, но с далеч по-умерено темпо, а данни за ефекта от харчовете още няма - тепърва ще става ясно дали и с колко е увеличена преживяемостта на хората с рак. Любимият въпрос на здравния министър Петър Москов напоследък е защо при 5% по-малко лекувани болни за първите 6 месеца на тази година разходите на здравната каса за препарати за рак са скочили с 16%. Отговорът още се чака. И това е един от най-съществените проблеми - липсата на информация.

Все още никой - здравната каса, здравното министерство, пациентски организации, болници, производители на лекарства - не е предоставил публичен анализ, който в достоверна степен да отговори защо и как разходите растат. Защото се краде, защото болните са повече, и двете, или нещо друго?



Ако се краде, как точно



- с отчет на мъртви души, с ненужно скъпи терапии, с паралелен износ, с лош контрол върху цените на медикаментите? Тези отговори са изключително важни не просто за да знае обществото дали и кой точно краде публични пари. А защото става дума за лечение на рак - една от най-страшните диагнози, причиняваща максимум страдание на болните и близките им. Дали и как се злоупотребява от точно това страдание, показва нивото на дехуманизация на здравния сектор, на държавата и на обществото. Още повече че в областта на химио- и лъчетерапията се развива буйна дейност, докато по-скромните откъм плащания диспансерно наблюдение и палиативни грижи са неглижирани до ниво на престъпно безхаберие. Ако на пациента трябва да се правят вливания, той е добре дошъл във всяка една болница, но ако има нужда от палиативни грижи, не го иска никой.

Откакто здравната каса пое плащането на медикаментите за рак през 2012 г.,



онкоклиниките изместиха кардиоболниците



от първото място на инвеститорския интерес.

За няколко години се появиха 8 нови частни болници или отделения по химиотерапия, а общо болниците или отделенията у нас, които се занимават с това, са близо 40. И въпреки огромния ръст на разходите им засега здравната каса безучастно регистрира случващото се. Въпреки че още от пролетта на тази година е ясно, че бюджетът за онколекарства ще се издъни за поредна година, едва през август НЗОК реши да направи тематична проверка. И се оказа, че до лятото и да са правени проверки, те не са можели да констатират нищо, защото е липсвала методика, по която да се преценява има ли кражба или не. Ако дадена болница изпише на слаба жена доза препарат от 2000 лв. бройката като за двуметров мъж, касата не можеше да го констатира. Ако препаратът изобщо не е за нейната локализация, касата отново не можеше да го констатира. Ако пациентът е в начален стадий, но е пуснат директно на по-скъпите втора или трета линия терапии - касата няма протокол, по който контрольорът да установи, че това е в разрез с правилата. Изведнъж се оказа, че всяка клиника по химиотерапия може да изписва каквото си иска, а касата да го плаща чинно. Случайно или не. А и да хване болницата в нарушение, единственото, което може да направи, е



да не плати за конкретния случай и толкова



Едва през август постфактум започнаха проверки. Понеже болниците отдавна са се научили как документално да изпипат нещата, и от самата НЗОК са наясно, че няма да открият нищо, затова идеята беше да се разпитват пациентите колко тежат и с какво са ги лекували, а от директорите на болниците с над 10% ръст на разходите да се искат обяснения. От касата още не са отчели нелепото начинание публично, но намекват, че имало злоупотреби като за прокуратурата. Там например отиде случай от диспансера във Варна отпреди повече от година, когато от касата откриха, че "Херцептин" е даван на онкоболни в по-малки количества от описаните в документацията, като разликата беше за близо 30 000 лв. Засега не се знае какво е продължението на историята и има ли изобщо такова. Прекалено често обаче в здравния сектор



"прокуратура" е синоним на "работна група",



т.е. на замитане на даден въпрос в трета глуха.

Това е и едно от основните подозрения за поне част от ръста на разходите на НЗОК за онколекарства - паралелният износ. За да може което и да е лекарство да се плаща с публични пари у нас, то трябва да е с най-ниската цена на ниво производител в горе-долу цял ЕС. Естествено, цената в края на веригата, след надценки и най-вече 20% ДДС, е различна. У нас са засичани схеми, при които онкопрепарати, изписани на пациенти и платени от касата, се изнасят за страни от Евросъюза, тъй като там са по-скъпи. Печалбата за участниците тук е двойна - едно и също нещо се плаща и от касата, и от търговеца на Запад. Никой не знае какво става с пациентите - дали те изобщо получават терапията си, или действително умишлено се изписват по-високи дози, за да има хем за болните, хем за паралелен износ. Или пък дали изобщо съществуват въпросните пациенти. Твърди се, че тези схеми все още се разследват, а размерите на паралелния износ са за милиони.

И като стана дума за цени на лекарства - болниците все още купуват лекарствата на каквито си искат цени, а след това касата ги плаща. Единственият таван са пределните цени. За генеричните лекарства те са ниски - освен че те трябва да са най-ниските в ЕС, пазарът допълнително сваля цените. Цените на генеричните медикаменти са дотолкова натиснати надолу, че страната ни и особено онкоклиниките започват да изпитват все по-големи трудности от оттеглянето от пазара на базови, но евтини генерици, които са в основата на редица терапии. Вместо да измисли и наложи работеща прогенерична политика, здравното министерство продължава



да се опитва да натиска цените все по-надолу и



да заплашва, че ще внася изчезващите препарати от Румъния.

На фона на това цените на оригиналните лекарства, които нямат аналог, се контролират единствено от правилото за най-ниска цена, т.е. да не са по-високи от тези в 12-те референтни страни в ЕС. Това обаче са официално регистрирани цени, в които не се отчитат отстъпки, които се договарят между публичните фондове и компаниите. Така цените у нас може да се окажат по-високи, освен това за някои препарати те не падат с годините. Данните са, че близо 80 на сто от разходите на НЗОК за лекарства са за оригинални препарати, при положение че като опаковки те са около 40% от поетите от касата медикаменти.

От миналата година производителите на оригинални лекарства са длъжни да дават 10% отстъпки на касата и през 2016 г. се очаква да върнат в бюджета на НЗОК 70-80 млн. лв. при общо разходи за лекарства от около 1 милиард лева. От тази година у нас трябваше да се въведе и т.нар. оценка на здравни технологии, която се прави в почти цяла Европа. При този процес се оценяват новите лекарства - съотношението между ползата, ефективността и цената, и се решава не просто дали те да се плащат от здравната каса, но и за кои точно и колко пациенти. След гръмките обещания през 2015 г. тази година новият вид оценяване изглежда напълно забравен. А само през 2016 г., само в онкологията, НЗОК започна да плаща 10 нови молекули, което според подуправителя на касата Иванка Кръстева е сред факторите за ръста на разходите за онкология.

Кръстева, от една страна, подхвърля, че има открити нарушения за прокуратурата, т.е. престъпления, но от друга - официално обяснява, че ръстът на плащанията за медикаменти е резултат от по-дългата преживяемост на онкоболните в последните две години. Тоест колкото по-добро лечение получават те (включително скъпо), толкова по-дълго живеят и съответно повече търсят лечение.

Ако това е така, едва ли има човек у нас, който би отказал със здравните му вноски да се плащат все по-големите разходи за онкомедикаменти. Само че засега никой не успява да ни убеди, че всички тези пари отиват точно при болните.