ВИЗИТКА: Илияна Цанова е заместник управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, по-известен като плана "Юнкер". Тя е бивш служебен вицепремиер по управлението на средствата от ЕС. Била е директор "Европейско съфинансиране и финансов инженеринг" в Европейската банка за възстановяване и развитие. Цанова е магистър по финанси от УНСС и има следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от университета "Джордж Вашингтон", САЩ.



- Госпожо Цанова, каква е вероятността да получа финансиране от плана "Юнкер", ако имам малка ИТ фирма или цех да производство на кабели?

- Ресурс за финансиране на по-малки проекти има. Важното е вашият проект да е смислен и добре подготвен, да има възвръщаемост, вие да вярвате в него и да сте готова да инвестирате и ваши средства заедно с нас. Това е и един от основните приоритети на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), известен като плана "Юнкер". До момента над 26% от целия портфейл е за финансиране на по-малки компании. То се осигурява в партньорство с търговски банки по места, с които сключваме споразумение. Това позволява на банките да отпускат заеми за малки и средни предприятия (МСП) при изгодни условия, както и да бъдат по-гъвкави по отношение на изискванията за обезпечение.

В България сме подписали 4 споразумения с три банки - СИБАНК, "Райфайзен" и "Прокредит", които ще осигурят близо 400 млн. лева ресурс за финансиране на проекти за МСП, като част от парите са за иновативни компании. До момента над 500 фирми са се възползвали от тази възможност, като средният размер на заема е около 250 хил. лв. Очакваме поне още 1000 компании да получат финансиране до изчерпване на ресурса. В процес на подготовка са още 4 споразумения с банки, които ще осигурят още близо 800 млн. лв. за по-малките на пазара.

- Как си обяснявате факта, че до момента 92% от парите по плана са отишли в богатите държави от ЕС, а само 8% - за останалите, по-бедни, където попада и България?

- Очаквах това развитие и не бих казала, че съм изненадана. Планът "Юнкер" е гъвкав инструмент. Парите отиват там, където има търсене, няма квоти по държави. Напълно естествено е големите проекти да дойдат от държавите с по-големи и по-развити икономики. Това са инвестиции за иновации, за научна и развойна дейност, за енергийна ефективност, за възобновяеми енергийни проекти.

Но анализирането на данните в абсолютно изражение не дава реална представа. Мобилизираните инвестиции на базата на ЕФСИ като процент от БВП показват различна картина, като България се нарежда на 12-о място. Очаквам в следващите две години да имаме повече проекти от новите страни членки, като за това се работи целенасочено - както с наемането на допълнителни специалисти в банката и създаването на нови продукти, така и с допълнителни промени в регулацията, която да даде някои предимства на "кохезионните" държави.

- Защо до момента нямаме нито един мащабен проект по плана?

- До момента няма отказан проект за финансиране в България. Напротив, в допълнение на линиите, които имаме с търговските банки, очаквам през следващите три месеца първия по-голям проект за директно финансиране с българска компания. Ще се въздържа от детайли на този етап, тъй като все още се водят преговори.

Моята основна задача е да информирам по-добре българския бизнес за възможностите за финансиране. Например не на всички е известно, че групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) осигурява финансирането и оценява проектите съгласно правилата на банката. Тоест ЕИБ е основният контакт за заинтересованите компании. Фондът сам по себе си е обособен в структурите на банката. Минималната стойност на проектите, които могат да се финансират директно от ЕИБ в България, е 15 милиона евро. В Германия проектите, допустими за директно финансиране, са доста по-големи.

- Достатъчно активни ли са фирмите? Липсата на инициатива е проблем от години, който е валиден и за усвояването на парите от ЕС.

- Аз бих поставила въпроса по друг начин - имат ли капацитет българските фирми да се възползват от възможностите, предоставени от ЕС, и други източници на финансиране. Финансовите възможности са много - инициативата за малки и средни предприятия, програма "Конкурентоспособност", финансови инструменти от фонда на фондовете и др. Това е ресурс от близо 3 милиарда лева за следващите три години. Аз по-скоро виждам проблемите в липсата на достатъчно добри проекти, недостатъчна инициатива за въвеждане на иновации, недостатъчна грижа от страна на фирмите за повишаване на квалификацията на служителите си.

- От години и бизнесът, и посланиците, пък и обикновените граждани говорят за нуждата от промяна в работата на съда, администрацията, образованието, но като че ли нищо особено не се случва. Защо?

- Това, което липсва от много дълго време в страната ни, е широк политически консенсус по приоритетните цели за развитие и реформи. Те трябва да се припознаят от всички партии, които да поемат ангажимент да ги изпълняват, независимо дали са на власт, или в опозиция. Липсата на такъв политически консенсус за приоритетите е пагубна за страната ни. Няма приемственост в политиките, всяко ново правителство залита в различни посоки и започва отначало. Законите се правят на тъмно и с пазарлъци, без обществено обсъждане. Така просто не става.

От друга страна, имам усещането, че и самите гилдии не са достатъчно реформаторски настроени. Всяка по-смислена реформа неминуемо среща опозиция отвътре. Затова са необходими силна политическа воля и реформаторски подход. Обществото няма да може да бъде подведено с имитация на реформи.

В същото време фирмите показаха, че са гъвкави и бързо се ориентират. Основен двигател на растежа през последните години беше износът. България като член на ЕС има достъп до единния пазар на съюза. Това предоставя уникални възможности, но само конкурентноспособните фирми ще могат да се възползват от тях. Затова е важно да се инвестира повече в иновации и човешки капитал.

- Правителството повиши прогнозата си за растежа през тази и следващите години. Щяхме ли да постигнем още по-голям напредък, ако не беше решението на Великобритания да излезе от ЕС?

- Не мисля, че решението на Великобритания има съществени негативни последици за нашата икономика. Прогнозата за растеж от 2.6% по-скоро се дължи на по-високо вътрешно потребление. Това е ефектът от увеличението на минималната работна заплата с 10.5% и от ниската инфлация. Що се отнася до Брекзит, в близко бъдеще обезценяването на британската валута ще оскъпи вноса от Европа и това може да се отрази негативно и на вноса на български стоки. В дългосрочен план износът ще зависи изцяло от това какви условия на Брекзит ще бъдат договорени между ЕС и Великобритания. Засега крайният резултат е трудно предвидим, но аз съм оптимист, че ще се намери прагматично решение - Европа няма сметка от слаба Великобритания, нито Великобритания би искала да загуби достъп до единния пазар на съюза.

- Как да "излъжем" повече инвеститори да дойдат у нас?

- Фирмите отчитат несигурността и липсата на квалифицирани кадри като основни предизвикателства и това се казва и в редица проучвания. В същото време обаче ставаме свидетели на успеха на икономическа зона "Тракия" край Пловдив, която привлече над 100 компании с инвестиции от над 1 милиард евро. Този пример трябва да се изследва внимателно и да се копира и в други региони на страната. За мен приоритет номер едно е образованието. Основната роля на държавата е да създаде добра среда за правене на бизнес и добри условия за живот - здравеопазване, образование, детски градини, околна среда. Бизнесът ще си свърши работата, когато е в предвидима и прозрачна среда.

- България е в Топ 5 на държавите по развитие на аутсорсинг индустрията, но част от хората смятат, че трябва да заложим на производство, а не на изнесени услуги. Вие как смятате?

- Едното не изключва другото. България трябва да заложи на тези сектори, които генерират висока добавена стойност и са експортно ориентирани - и в сферата на услугите, и в сферата на производството. Пак ще повторя - бизнесът ще си свърши работата сам, когато работи в предвидима и прозрачна среда.