Внесените от управляващите поправки в Изборния кодекс ще замажат създадените от тях проблеми с изборното законодателство, но няма да решат нищо, както на предстоящия президентски вот, така и за тези в бъдеще.

Предложените от ГЕРБ, Реформаторския блок и ПФ законопроекти предвиждат на първо място да отпадне ограничението от 35 секции за гласуване в чужда държава, но само за страните от ЕС. На практика това ще облекчи положението само във Великобритания, където са подадени 7106 заявления. Според Изборния кодекс, за да бъде открита секция на дадено място зад граница, оттам трябва да бъдат подадени минимум 60 искания за гласуване. Простите сметки показват, че таванът от 35 секции се превръща в проблем, ако от съответната държава - членка на ЕС, са подадени повече от 2100 заявления. В Обединеното кралство те два пъти надхвърлят тавана. В Испания заявленията са 2376. Там обаче допълнителни секции ще има само при условие, че минимумът от 60 заявки е подаден от много различни населени места, но не и ако са концентрирани в няколко града.

Никакъв ефект няма да има от поправките за българите в Германия, откъдето подадените заявления са 3529. Причината е, че срокът, в който българската страна трябваше да договори с ФРГ къде могат да бъдат открити секции, бе 6 месеца преди изборите, т.е. той е изтекъл отдавна. Няма да спечелят и другите две държави, откъдето са дошли значителен брой заявления - САЩ (2940) и Турция (8842), тъй като те са извън ЕС. Евентуално положителен ефект може да се очаква само от идеята да се позволи на ЦИК да разпорежда поставянето на допълнителни урни в секциите, дори в изборния ден, ако прецени, че е необходимо. Но и това не е сигурен подход поради партийните пристрастия на назначените от парламентарните политически сили членове на комисията.

---------БЪДЕЩИ ПРОБЛЕМИ

Нови проблеми в бъдеще предвещава и направеният компромис с прословутото квадратче "Не подкрепям никого" в бюлетината. Договорката, до която стигнаха управляващите след консултации с премиера, е вотът "против всички" да бъде броен за действителен по отношение на избирателната активност и изчисляването на изборните резултати, но само при мажоритарни избори, каквито са президентските и кметските. За пропорционалните избори, каквито са парламентарните, решиха, че тези гласове няма да бъдат калкулирани в изборните резултати с аргумента, че иначе ще се стигне до прекомерно вдигане на бариерата за влизане в парламента в ущърб на по-малките политически формации. Което ще е повод за бъдещи скандали и дори до сезиране на КС.